ДЕЛЪТ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ НАМАЛЯВА МИНИМАЛНО ДО 29,2% В КРАЯ НА АПРИЛ

През април делът на държавния дълг от брутния вътрешен продукт (БВП) се понижава до 29,2%, показват данните от актуалния месечен бюлетин на Министерството на финансите (МФ).

За сравнение - в края на март съотношението на общите задължения на държавата към произведеното в икономиката беше 29,3%, но тогава очаквано нарасна от 25,4%, колкото бе в края на февруари, заради поетия нов дълг за близо 2 млрд. евро.

В абсолютно изражение в края на април държавният дълг възлиза на 13,34 млрд. евро, като намалява с 0,07%, или с 9,5 млн. евро, спрямо края на март. Вътрешните задължения възлизат на 3,49 млрд. евро, докато само външният дълг е за 9,85 млрд. евро.

Нивото на външния дълг остава 21,6% от БВП, до колкото нарасна в края на март. Делът на вътрешните задължения намалява до 7,6% от 7,7 на сто. В структурата на дълга относителният дял на вътрешния държавен дълг е 26,2%, а на външния – 73,8%, показват изчисленията на министерството.

Към края на април валутната структура на държавния дълг има следните стойности: вече 79,1% е в евро, 20% - в левове, 0,6% - в щатски долари, и 0,3% в други валути.

Същевременно извършените плащания по държавния дълг за първите четири месеца на 2016 г. възлизат на 626,9 млн. евро, от които 468,7 млн. евро са за погашения и 158,2 млн. евро лихви. Само през април са изплатени общо 16,9 млн. евро.

Към края на април номиналният държавногарантиран дълг* е 291,9 млн. евро, като 32 млн. евро от него са вътрешните държавни гаранции. Спрямо предходния месец размерът на държавногарантирания дълг е нагоре с 4,6 млн. евро. Относителният му дял спрямо БВП остава 0,6%, след като през март намаля до 0,6%, след като от юни 2015 г. насам бе 0,7%.

* По силата на чл. 18 от Закона за държавния дълг държавногарантираният дълг представлява всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване на изискванията на Конституцията.

На вътрешния пазар държавата предоставя гаранции по силата на Закона за студентското кредитиране, а по външните задължения – за проекти към Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други.