Още преди няколко седмици управляващите дадоха заявка, че през следващата година няма да има промени в основните данъчни ставки. Ако се съди по предложенията на Министерството на финансите за промени в ресорните закони – обещанието е спазено. С текстовете обаче се правят куп други изменения – с част от тях се цели ограничаване на данъчните измами, с друга се прецизират формулировки от минали години. Има и трети поправки в посока опит за изсветляване на икономиката. Проектопредложенията са публикувани на сайта на финансовото министерство, като се запазва практиката от минали години всички промени да се правят с преходни и заключителни разпоредби на един закон – в случая Закона за акцизите и данъчните складове.

Онлайн декларации

С промените се предлага данъчните декларации и за бизнеса, и за физическите лица да се подават само онлайн. За фирмите задължението влиза в сила за доходи, които подлежат на деклариране от 2017 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Изискването е това да става задължително с електронен подпис. В мотивите е посочено, че така по-лесно ще се извършва проверка на подадените данни, а дължимият данък ще се изчислява още докато се попълва електронният документ.
Аналогично е предложението и за физически лица – задължените да подават данъчна декларация ще трябва да направят това само по електронен път за доходите, които са получили през 2017 г. Тоест първата година, в която декларациите ще са само онлайн, ще е 2018 г. За физическите лица няма да се изисква електронен подпис, а персонален идентификационен код (ПИК). Той се издава от данъчните и е безплатен, като подаването на декларации с него през страницата на НАП е възможно и в момента.
След като бъде въведено онлайн декларирането, ще отпаднат отстъпките, които в момента по закон могат да ползват фирмите и физическите лица за това.
Само онлайн ще се подават и декларациите от фирми или физически лица, които изплащат доходи, различни от трудови на други физически лица. Промяната влиза в сила още от следващата година и ще важи за суми, изплатени през тази година.
 
Облекчение за плащания с карти

От догодина физическите лица ще могат да ползват данъчно облекчение, ако плащат своите покупки с карта. Условието е поне 80% от доходите им (които също трябва са получени само по банков път) да са използвани за разходи, платени по банков път. Данъчното облекчение ще е 1% от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв.
Една стара идея на финансовото ведомство – плащания в брой да се ограничат до 5 хил. лв., отново излиза на дневен ред. В момента ограничението е до 10 хил. лв.

Поправка на грешки

Компаниите вече ще могат да реагират сами, ако намерят счетоводна или друга грешка в документите, които подават пред данъчните. В момента при откриването на подобни пропуски по ЗКПО фирмите са длъжни да уведомят НАП, която трябва да реагира в 30-дневен срок и да коригира финансовия резултат на предприятието и да преизчисли дължимия корпоративен данък. Сега се предлага фирмите сами да правят това, като подадат нова декларация с коректните данни до 30 септември. Предложението за промяна на механизма за корекции е само за грешки, които фирмите са забелязали, след като са подали данъчни декларация за съответната предходна година. За неточности от по-стари периоди ще се прилага сегашното правило – компанията да уведоми писмено НАП и да чака реакция.
По подобен начин се предлага и физическите лица да могат да правят еднократна корекция на годишната си данъчна декларация след 30 април. Срокът отново е 30 септември на същата година, в която е подаден документът.
 
ДДС за имот, ползван и като служебен

Досега хората, които купуваха имот през фирма и го ползваха за лични цели, можеха да си приспаднат целия начислен ДДС. Сега, аналогично на данък уикенд, ще може да се възстанови платеният ДДС само пропорционално на степента на използване на имота за икономическа дейност. Срокът за коригиране на приспаданията на ДДС кредита занедвижимостите се запазва на 20 години, за останалите активи ще е 5 години.

Данък при апорт на акции

Извършването на непарични вноски в търговски дружества може да сеоблагат с данък при определени условия. Промяната е записана в проектопромените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В момента при извършването на непарични вноски в търговски дружества данък не се дължи. Това става само при продажба или замяна на придобитите акции и дялове. "Практиката показва, че сега действащият ред на облагане създава възможности за отклонение от данъчно облагане чрез апортиране на дяловете/акциите, които са придобити чрез непарична вноска. По този начин се избягва плащането на данък за положителната разлика между документално доказаната цена на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, и размера на непаричната вноска, вписан в устава на дружеството, съгласно оценката на вещите лица", твърдят от Министерството на финансите.
 

Повече информация за мултинационалните компании

От следващата година НАП ще обменя информация с останалите данъчни администрации в ЕС за мултинационалните групи. Едната група данни ще са за сключени споразумения за трансферни цени и обвързващи становища. С промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс се предлага от следващата година да се прилага директива 2015/2376/EU от 8 декември 2015 г. Идеята е, ако някоя държава се счита ощетена от избрания от групата начин на данъчно облагане, друга страна да може да повдигне въпроса и да предприеме съответните мерки.

Кого ще засегне

Още преди време от "PwC България" коментираха за "Капитал", че в България от тази мярка биха били засегнати основно чуждестранни групи, които действат в страната чрез техни местни дружества търговци или производствени звена, при положение че чуждестранната централа или друг център в групата в чужбина е сключил споразумение за трансферни цени с чуждестранна данъчна администрация и това споразумение влияе върху ценовите нива на групата в България. "При получаване на съответните споразумения за трансферни цени нашата данъчна администрация би могла да прецени доколко приетият начин на данъчно облагане в чужбина е приемлив за страната ни или България следва да претендира да обложи по-голяма част от груповите приходи", е мнението на Орлин Хаджийски, съдружник "Данъци" в "PwC България".

Задължителен обмен

Друга промяна в тази посока е въвеждането на задължителен обмен между данъчните администрации в ЕС на отчети по държави (country-by-country reports - CbC отчети) за мултинационални групи, които оперират в рамките на няколко страни в ЕС. Това изискване се въвежда с директива 2016/881 на Съвета на ЕС от 25 май 2016 г. В мотивите към проекта за промени на ДОПК е записано, че подобна информация ще са задължени да подават само групи, които имат общи консолидирани приходи в размер над 1.466 млрд. лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, както е отразено в нейните консолидирани финансови отчети. Предоставянето на информацията ще се извършва в 15-месечен срок, считано от края на данъчната година на групата, за която се отнася отчетът по държави.

Отчети пред българската приходна администрация ще подава крайното предприятие майка на групата, когато то е местно лице за данъчни цели на България. В този случай отчет по държави се подава, когато общите консолидирани приходи на групата са в размер над 100 млн. лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, както е отразено в нейните консолидирани финансови отчети.
Когато крайното предприятие майка не е местно лице за данъчни цели на България, отчет по държави се подава от заместващо предприятие майка или съставно предприятие на групата, което отговаря на определени условия. В този случай отчет по държави се подава, когато общите консолидирани приходи на групата са в размер над 1.466 млрд. лв.

"Идеята е приходните агенции в ЕС по-лесно да идентифицират дали международните групи плащат данъци там, където са съсредоточени основните им дейности (например хора, производствени мощности и други), или използват техники за насочване на печалби в юрисдикции, в които нямат значителни операции, но пък са с ниски данъци", допълва Орлин Хаджийски.

Затягане на митническия контрол

От ведомството на Владислав Горанов предлагат при ревизии и проверки на фирми митниците да могат да претърсват и изземват по реда на НПК. В мотивите е записано, че такива правомощия реално митничарите прилагат и в момента, когато разследват дадено акцизно престъпление. За тези правомощия от ведомството настояваха отдавна, но винаги влизаха в сблъсък с МВР.
С друга промяна се предлага корабите и транспортните средства, които превозват горива, да подават непрекъснато данни към доставчик на GPS услуги. При нарушение сертификатът за одобрен съд за транспортиране се отнема. "На практика контролните органи установяват случаи, при които водачите на транспортните средства умишлено прекъсват захранването на GPS устройството, за да не бъде проследено движението на акцизните стоки до мястото на реалното им потребление", се посочва в мотивите. От финансовото ведомство допълват, че по този начин ще се ограничат възможностите за фиктивни доставки на енергийни продукти, които към този момент не могат да бъдат предотвратени своевременно.

Прочетено: 1079