Парламентът прие окончателно на второ четене бюджета на държавното обществено осигуряване /ДОО/ за 2018 г.

Със законопроекта се правят и промени в Кодекса за социално осигуряване /КСО/, с които се променят изискванията за право на парично обезщетение за безработица. Вече ще се изискват внесени и дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца от последните 18 месеца.

Досега право на парично обезщетение за безработица имаха лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Променят се и изискванията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., при изплащане на обезщетението за безработица. Например лице с осигурителен стаж между 11 и 15 години ще получава обезщетение за безработица 10 месеца. Досега лице с над 12 години осигурителен стаж получаваше обезщетение в продължение на 12 месеца.

Определянето на правото, на размера и на срока на паричните обезщетения за безработица на лицата, чието осигуряване е прекратено преди 1 януари 2018 г., се извършва по досегашния ред, записаха депутатите.

От "БСП за България" обвиниха управляващите, че с промените в КСО се отнемат права на осигурените лица. От ДПС посочиха, че сезонните работници по никакъв начин няма да могат да изпълнят допълнителното утежняващо условие и да се възползват от обезщетението за безработица.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков коментира, че в последно време българският пазар на труда изпитва остър недостиг на работна ръка и политиките трябва да насърчават по-бързото връщане на родители и безработни лица на работа. Той благодари на депутатите за приемането на бюджета на ДОО за следващата година. Според него е намерен оптималният баланс за повишаване на адекватността на основни социално-осигурителни плащания и подобряване на финансовата стабилност на осигурителната система. Голямата новина от този бюджет е, че при повишаване на минималните осигурителни плащания в същото време делът на финансирането от централния бюджет намалява на 40 процента, отбеляза Петков. Намалява зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет, подчерта той.

---------------------- 

Парламентът прие Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. на второ четене. Общата сума за приходи и трансфери е в размер на 3 859 978 000 лв., което е с 407.2 млн. лв. повече от 2017 г.

От сумата за текущите разходи 3 735 800 000 лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2018 г. са разчетени на сума 3 662 060 700 лв. 

Предвижда се тези средства да се разпределят както следва: за първична извънболнична медицинска помощ - 207.2 млн. лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ - 222.3 млн. лв.; за дентална помощ - 157 млн. лв.; за медико-диагностична дейност - 80 млн. лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, - 1 млрд. лв.; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 98 млн. лв.; за болнична медицинска помощ - 1 824 560 700; за други здравноосигурителни плащания - 73 млн. лв.

Предвижда се резервът на НЗОК, включително за непредвидени и неотложни разходи, да е в размер на 114 554 300 лв. От тях 7 млн. лв. ще са за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ, други 7 млн. лв. ще са за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, 10 млн. лв. ще са за дентална помощ, 3 млн. лв. ще са за медикодиагностична дейност.

Бюджетът на касата за 2018 г. е с балансирано салдо. Запазва се размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2018 г. на 8 на сто.

Депутатите приеха да се въведе временен мораториум за нови лекарства, нови болници и нови дейности. В закона беше записано, че през 2018 г. НЗОК няма да заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък, както и включени в позитивния лекарствен списък лекарствени продукти, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г. 

Забраната няма да се прилага за генерични лекарствени продукти и за лекарствените продукти по чл. 29 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Беше записано още, че лечебните заведения, които след 31 декември 2017 г. са получили за първи път разрешение за дейност, няма да могат да сключват през 2018 г. договори с НЗОК за съответните дейности. 

Касата няма да сключва договори или допълнителни споразумения с лечебните заведения, изпълняващи болнична медицинска помощ, за дейности по нови: клинични пътеки; клинични процедури; амбулаторни процедури и нови медицински процедури /диагностични и терапевтични/ в съответните клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури спрямо договорените от съответното лечебно заведение за болнична помощ през 2017 г. по Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., с изключение на случаите, когато тези клинични пътеки не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК.БТА

Прочетено: 5198