ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЕК ОТНОСНО ДИРЕКТИВАТА ЗА ПРОЗРАЧНИ И ПРЕДВИДИМИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Тази информационна бележка допълва основната бележка за обсъждане и включва основна информация относно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, определяща термина "работник".
I. Контекст:
Въз основа на съдебната практика на Съда на Европейския съюз Европейската комисия заключава в своята оценка на въздействието (на предложението за директива относно прозрачни и предсказуеми условия на труд), че:
Съгласно установената съдебна практика по отношение на чл. 45 от ДФЕС и на други правни актове, които не се позовават на определението на понятието „работник“ съгласно националното законодателство, основната характеристика на трудовото правоотношение е, че за определен период от време лицето извършва услуги за и под ръководството на друго лице, срещу което тя или той получава възнаграждение, правната квалификация съгласно националното законодателство и формата на тези отношения, както и естеството на правните взаимоотношения между тези две лица, не са решаващ фактор.
II. Член 45 от ДФЕС:
1. Свободното движение на работници се гарантира в рамките на Съюза.
2. Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.
3. Тя включва и правото, при спазване на ограниченията, основаващи се на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве:
а) да се приемат действително направени предложения за наемане на работа;
б) да се придвижва свободно на територията на държавите-членки за тази цел;
в) да престоява в държава-членка за целите на заетостта, в съответствие с разпоредбите, уреждащи заетостта на гражданите от тази държава, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби;
г) да остава на територията на държава-членка след наемане на работа в тази държава, при условията, които се предвиждат в регламенти, съставени от Комисията.
4. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат по отношение на заетостта в публичната администрация.
III. Основни решение на СЕС:
Lawrie Blum C-66/85
Британски гражданин се опитва да получи работа като стажант-преподавател в университета в Германия. Германският федерален закон посочва, че такива длъжности могат да бъдат заемани само от германски граждани. Германският съд твърди, че преподавателската дейност спада към образователната политика и не е икономическа дейност. Той също така твърди, че терминът „работник“ по смисъла на чл. 48 от ДФЕС (свободното движение на работници) обхваща само лицата, чиито отношения с работодателя се управляват чрез договор, подчинен на частното право, а не лица, чието трудово правоотношение е обект на публичното право.
В параграф 12 СЕС казва: „Терминът „работник“ обхваща всяко лице, което извършва работа срещу възнаграждение, чийто характер не се определя от самия него, за и под контрола на друго, независимо от правния характер на трудовото правоотношение.“
Levin C-53/81
СЕС установява, че определението за „работник“ по смисъла на чл. 45 от ДФЕС следва да обхваща и тези, които работят на непълно работно време. По-конкретно се посочва, че:
„Тъй като наемането на работа на непълно работно време, въпреки че може да осигури по-нисък доход от считания за жизнен минимум, за голям брой хора представлява ефективно средство за подобряване на условията на живот, ефективността на правото на Общността би била нарушена и постигането на целите на ДФЕС би било застрашено, ако упражняването на права, предоставени от принципа за свободно движение на работници, се отнася единствено за лицата, наети на пълен работен ден и които в резултат на това получават възнаграждение, еквивалентно поне на гарантираната минимална заплата в разглеждания сектор.“
СЕС обаче приема също така, че за да бъде защитен по силата на чл. 45 от ДФЕС, мигрантът трябва да извършва дейност, която е „действителна и ефективна“, а не в толкова малък мащаб, че да бъде считана за „незначителна и спомагателна“.
Genc C‑14/09
СЕС препотвърди, че за да се определи дали някой е работник по смисъла на чл. 45 от ДФЕС трудовото правоотношение трябва да бъде разглеждано като цяло и че фактът, че работникът е бил нает само за 5 и половина часа седмично, не изключва, само по себе си, съществуването на истинско трудово правоотношение. „Макар наистина да е възможно обстоятелството, че дадено лице работи само твърде ограничен брой часове в рамките на трудовото правоотношение, да бъде показател, че упражняваните дейности са единствено странични и допълнителни (Решение от 26 февруари 1992 г. по дело Raulin, C‑357/89, Recueil, стр. I‑1027, точка 14), все пак независимо от ограничения размер на получаваното за дадена професионална дейност възнаграждение и на броя на посветените на тази дейност часове, не може да се изключи възможността, след цялостна преценка на разглежданото трудово правоотношение, националните органи да приемат тази дейност за реална и ефективна и по този начин да позволят лицето, което я извършва, да се разглежда като „работник“ по смисъла на член 39 ЕО.“
Fenoll, C-316/13
Делото се отнася до тълкуването на понятието „работник“ по смисъла на Директива 2003/88/ЕО относно работното време. То е свързано с искането на лице, поставено в център за рехабилитация на работното място, за обезщетение вместо невзет платен годишен отпуск. Френското законодателство не предвижда такова право, тъй като лицето не се счита за служител.
Според съда, директивата за работно време „не съдържа никакво препращане към въведеното в Директива 89/391 понятие „работник“, нито към произтичащото от националните законодателства и/или практики определение на това понятие“, следователно „понятието „работник“ не може да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение“. Съдът потвърждава, че в такъв случай „за „работник“ трябва да се счита всяко лице, което извършва реални и ефективни дейности, с изключение на дейностите, които са толкова незначителни, че се явяват единствено странични и допълнителни. Характерно за трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето полага труд в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение.“
Подобно тълкуване на понятието „работник“ по смисъла на Директива 2003/88/ЕО относно работно време е направено в Решение Union syndicale Solidaires Isère, C‑428/09.
Danosa, C‑232/09
Член на борда на директорите на латвийска компания предприема съдебни действия, след като бива освободено от длъжност. Въпросът е дали член на борда на директорите на капиталово дружество, който предоставя услуги на компанията, трябва да се разглежда като работник по смисъла на Директива 92/85 относно бременните работнички. СЕС подчертава, че „за целите на прилагането на тази директива волята на законодателя на Съюза е била да даде самостоятелно значение в правото на Съюза на понятието „бременна работничка“, макар за един от елементите на това определение — отнасящ се до подробните правила, съгласно които работничката уведомява работодателя си за своята бременност — да препраща към националното законодателство и/или установената в страната практика.“
Съдът посочва също, че „произтичащото от националното право своеобразно правно естество на правоотношението, в рамките на което е заето лицето, не може по никакъв начин да се отрази на качеството работник по смисъла на правото на Съюза, което Съдът тълкува в съответствие с постоянната си юриспруденция.“
По отношение на концепцията за „субординация“ СЕС отбелязва, че „отговорът на въпроса дали съществува отношение на власт и подчинение по смисъла на горепосоченото определение на понятието „работник“ трябва да се даде във всеки отделен случай в зависимост от всички данни и всички обстоятелства, които характеризират съществуващите отношения между страните.“ „Качеството на член на съвета на директорите на капиталово дружество не би могло само по себе си да изключи вероятността, че между това дружество и жалбоподателката по главното производство е съществувало отношение на власт и подчинение. Всъщност следва да се разгледат условията, при които членът на съвета е назначен, естеството на функциите, които са му възложени, условията, при които тези функции са изпълнявани, обхватът на правомощията на заинтересованото лице и контролът, на който то е подложено в рамките на дружеството, както и обстоятелствата, при които може да бъде отстранено от длъжност.“
Ruhrlandklinik C-216/15
Делото се отнася до тълкуването на Директива 2008/104/ЕО относно временната заетост. Медицинска сестра, член на сдружение с нестопанска цел, бива назначена в здравно заведение. Тя не е имала трудов договор и не е имала статут на работник по смисъла на германското право, но асоциацията е плащала своите членове съгласно стандартните практики в съответната област на дейност.
Директива 2008/104/ЕО посочва, че: „За целите на настоящата директива: а) „работник“ означава лице, което съгласно трудовото право в съответната държава-членка е защитено като работник.“ В допълнение, Директива 2008/104 определя „нает чрез агенция за временна заетост работник“ като „работник с трудов договор или в трудово правоотношение с агенция за временна заетост с цел назначаването му в предприятие ползвател на временна работа под негов надзор и ръководство.“
СЕС е постановил, че правното характеризиране на отношенията между въпросното лице и агенцията за временна заетост съгласно националното право не е решаващо за квалифицирането на това лице като „работник“ по смисъла на Директива 2008/104. Ключовото е дали някой е в „трудово правоотношение“, чиято съществена черта е, че човек извършва услуги за и под ръководството на друго лице за определен период от време срещу заплащане. СЕС твърди, че държавите членки са свободни да определят обхвата на понятието „работник“ съгласно националното законодателство, но те не могат едностранно да определят това понятие за целите на Директивата. В противен случай би могло да се застраши целта на Директивата, която е създаването на защитна рамка за наетите чрез агенции за временна заетост работници, което да бъде недискриминационна, прозрачна и пропорционална.
