ЗА 15 ГОДИНИ МВР НЕ УСПЯВА ДА СЪБЕРЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ
МВР ще даде 350 хил. лв. за регистър на частните охранителни фирми, какъвто е била длъжна да създаде още през 2004 г. Сега има нов срок - до края на 2019 г., но и той няма да бъде спазен. Това се разбира от отговорите на вътрешното ведомство на запитване на "Дневник" по Закона за достъп до обществена информация.
Междувременно частните охранители, чиято бройка никой не знае, получават нови съществени правомощия.
Според преходните и заключителни разпоредби на новия Закон за частната охранителна дейност, който е в сила от края на март, единният автоматизиран централизиран регистър на лицензите за извършване на частна охрана се изгражда в срок до една година. Т.е. министерството има задължение да изработи регистър до 31 март 2019 г.
В регистъра се вписват редица данни за частните охранителни фирми, върху чиято дейност МВР трябва да осъществява контрол. Сред тях са издадените лицензи, отказите за издаването им и отнетите лицензи; фирмата, на която е издаден; средствата, използвани при осъществяване на охраната - превозни средства, оръжие и други; охраняваните обекти; наложените административни наказания и принудителни административни мерки.
Как МВР призна, че не може да контролира частните охранители четете тук.
Задължението на МВР съществува от 2004 г.
Регистърът трябваше да заработи преди 12 години, когато влезе в сила отмененият вече Закон за частната охранителна дейност. Така на практика полицията като част от изпълнителната власт сама нарушава законите. Докато държавата вече десетилетие не може да се справи със задължението си по закон, самите частни фирми от Индустриален клъстер "Сигурност" успяха да изградят регистър.
В началото на миналата година заработи публичен регистър на охранителите, в който са записани 3206 фирми, но последното записано дружество е получило лиценза си в края на 2017 година. Но от клъстъра подчертаха, че не са в състояние да обхванат в пълнота всички данни за лицензираните компании, тъй като голяма част от информацията не е публично достъпна.
Изпълнителният директор на клъстера Татяна Иванова изрази очакване, че регистърът ще е полезен, както за самите компании от сектора, така и за ползвателите на техните услуги, а също и за контролните органи. През лятото на 2016 г. зам.-главният прокурор Ася Петрова огласи резултати от проверка на частната охранителна дейност и отбеляза, че "основният проблем е липсата на общ регистър на фирмите и тяхната дейност в МВР", посочиха преди време от клъстера.
Частните охранители - полезен ресурс за МВР или абдикация на държавата
Според експертни оценки охранителният бизнес генерира обороти по-големи от бюджета на министерството, а заетите в сектора са пет пъти повече от полицаите. Така се получава, че МВР с по-малко кадрови и финансови ресурси трябва да контролира този бизнес, а дори не знае кои са играчите в него.
С уточнението, че оценката е силно затруднена заради характера му, пазарът на частната охранителна дейност е с годишен оборот между 0.5 и 1.5 млрд. лв., заетите са между 100 и 200 хил. души, а над 2 600 фирми имат лиценз да осъществяват такава дейност. Данните са от няколко източника - доклад на Центъра за изследване на демокрацията от 2015 г., информация, предоставена пред Комисията за защита на конкуренцията, и отчетите, подавани пред Търговския регистър. Реално обаче не съществува механизъм, по който да се направи обективна оценка на пазара, тъй като има много фирми, които не са специализирани в охрана, но имат лиценз за охрана", отбелязва "Капитал".
Този ориентировъчен приход е сравним с парите, които всяка година МВР получава от държавния бюджет като частните бодигардове са в пъти повече от служителите на вътрешното ведомство, които са около 47 хил. души.
В началото на годината депутатите приеха законови промени, според които фирмите за охрана ще могат да пазят цели села. Новият закон, регулиращ работата на фирмите за сигурност, уреди нова дейност - охрана на урбанизирани територии. Какви бяха реакциите на общините във връзка с промяната вижте тук.
Още при приемането на измененията законодателното послание беше прието като абдикация на държавата от задължението ѝ да гарантира сигурността на гражданите. А президентът Румен Радев и главният прокурор Сотир Цацаров атакуваха промените пред Конституционния съд, който все още не се е произнесъл.
"Прехвърлянето на тези правомощия на частноправни субекти може да доведе до разпад на държавността" - така от прокуратурата коментираха промените. А от МВР отговориха - армията частни охранители е ресурс, който трябва да се ползва.
Но и ресурс, който трябва да бъде контролиран от вътрешното ведомство, един от начините, за което е чрез регистър. А ако Конституционният съд не намери противоречие на промените с основния закон и ако наемането на фирми от общините стане масова практика, това ще наложи още по-засилен контрол, защото все пак става дума за концесия на публични задължения.
