БЮДЖЕТНИЯТ ИЗЛИШЪК ПРИБЛИЖАВА 3 МЛРД. ЛВ. КЪМ МАЙ
Бюджетният излишък продължава да гони рекордите от предкризисната 2008 г. Превишението на приходите над разходите вече достига 2.98 млрд. лв. към май, или 2.6% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2019 г., което е най-високата сума за този период от годината от последното десетилетие. Докато постъпленията се изстрелват нагоре със 17% повишение на годишна база до 18.7 млрд. лв., разходите нарастват далеч по-скромно – с 8% до 15.7 млрд. лв. Това показват предварителните данни на Министерството на финансите, публикувани в петък.
По закон тази година бюджетът е планиран на касов дефицит от 0.5% от БВП, или 600 млн. лв. По подобен начин през последните три години държавните финанси се планират на минус, но в края на годината излизат на плюс. Междувременно правителството преразпределя част от парите към проекти, които не присъстват в първоначалния план на бюджета и не минават през обществено и парламентарно обсъждане. А предвид, че тази есен ще има местни избори, вероятно немалка част от сумата ще отиде като допълнителни траншове за общините. Договарянето на част от парите дори става "на живо" - по време на обиколните на приемиера Борисов из страната, които се излъчват във фейсбук профила му.
Повече покупки и осигуровки
Макар че предварителните данни към края на май не дават много подробности по изпълнението на консолидираната фискална програма, окончателните числа за април, които министерството публикува успоредно, показват повече детайли.
Така например растежът на средните възнаграждения и инфлацията, които отчита националната статистика, са видими и в данните за държавните финанси. Данъчните приходи имат най-голям принос за увеличението на бюджетните постъпления тази година към април, а от тях заслугата е основно на приходите от ДДС. И то предимно от вътреобщностни сделки, където сумата расте с 16.2% до 2.4 млрд. лв., докато ДДС от внос достига 1.4 млрд. лв., което е с 6.6% над миналогодишното ниво към април.
Значително увеличение е видимо и при постъпленията от осигуровки, които се повишават с 11.1% до над 3.3 млрд. лв. Тук фактор вероятно са по-високите средни възнаграждения на работещите, както и по-високите минимални и максимални прагове на осигурителния доход. Приходите от акцизи също нарастват, особено от цигари (15% до 862 млн. лв.) и горива (10% до 744 млн. лв.).
Още два фактора също оказват ефект върху размера на постъпленията тази година. Единият е в неданъчните приходи, които се повишават с над 700 млн. лв. до над 2.4 млрд. към април. Тук плюсът идва от новия източник на приходи - т.нар. цена "задължение към обществото", която се начислява за всеки мегаватчас потребена електроенергия. На тези постъпления обаче трябва да отговаря и аналогична сума в разходната част, като към края на годината ефектът за бюджетното салдо трябва да е нула. Друг фактор са двойно по-големите постъпления от европейски програми, които сега надвишават 760 млн. лв.
Разходите се бавят
Докато приходите в бюджета към май вече достигат 42.7% от планираните за годината, разходите са още на 35.4%. За сравнение - разликата до април беше 6.5 пр.п.
Което не означава, че разходите не растат – сумата се повишава с 8% на годишна база до 15.7 млрд. лв. към май. Големият фактор тук са средствата за персонал, съдейки по данните за първите четири месеца, както и трансферите към общините, които нарастват с над 15% до близо 1.5 млрд. лв. От друга страна, капиталовите разходи възлизат на 772.5 млн. лв., което е около 12% от планираното за годината.
S&P потвърди кредитния рейтинг на България
Рейтинговата агенция S&P Global Ratings потвърди кредитния рейтинг на страната на BBB- с положителна перспектива. Агенцията очаква 3.3% ръст на икономиката през тази и забавяне до 3.2% от БВП през следващата година.
Положителната перспектива пред рейтинга отразява значителната вероятност България да се присъедини към ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) през следващите 12 месеца. От S&P посочват, че въпреки че целта на българските власти е това да стане през юли, точният момент ще зависи от към готовността на България да се присъедини към банковия съюз по същото време като ERM II.
S&P може да понижи перспективата по кредитната оценка на страната, ако се появи натиск върху платежния баланс или финансовия сектор, например поради натрупване на макроикономически дисбаланси. Друг фактор е, ако напредъкът по пътя към членство в еврозоната загуби скорост за продължителен период.
