В БСК СЕ ПРОВЕЖДА ДИСКУСИЯ, ПОСВЕТЕНА НА ПЕНСИОННО-ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА
„Преди 24 години (19.07.1999 г.) беше приета стратегия за пенсионната реформа в България, очертаваща цели, принципи и задачи на пенсионната реформа. През последните години, като че ли се налага практиката сложните и болезнени проблеми да се решават на „парче“, често с политически, а и не рядко с популистки цели. Струва ни се, че лисва системно разглеждане и решаване на проблемите за пенсионната система, в нейната цялост и взаимообвързаност. 24 години по-късно, БСК смята че е дошло времето за равносметка и осмисляне как се развива системата и да поставим началото на дискусията какъв е пътят напред.“
Това каза днес (16.11.2023 г.) председателят на УС на БСК Добри Митрев при откриването на работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“, организирана Българската стопанска камара. Форумът започна с минута мълчание в памет на Иван Нейков – един от водещите експерти, ангажирани с проблемите на пенсионно-осигурителната система.
В събитието се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори.
Целта на дискусията бе да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, която претърпява редица изменения през последните две десетилетия. Тези трансформации оказват значително влияние върху нейната стабилност и предвидимост, включително с оглед на дългосрочните тенденции за застаряване на населението, появата на нови форми на заетост и въздействието на технологиите и дигитализацията върху пазара на труда.
В приветствието си към участниците във форума зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова отбеляза, че темата за устойчивото развитие на пенсионноосигурителната система в България е една от най-важните за обществото ни. „Пенсиите имат съществено значение за жизнения стандарт на една голяма група хора и тези плащания от ДОО за някои от тях са основен източник на доход за преживяване. В тази връзка, бих искала да припомня, че в програмата на правителството тази тема е една от ключовите за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. Надявам се с общи усилия, с подобни форуми да анализираме състоянието на пенсионното осигуряване и да набележим мерки за решение на съществуващите проблеми. Независимо от осъвременяването на пенсиите ежегодно по швейцарското правило, те отново изостават в сравнение с тези в страните-членки от ЕС. Това увеличава риска от бедност сред пенсионерите , сподели Десислава Стоянова и изрази очакване днешната дискусия да диференцира основните направления, насоки и възможности за решаване на проблемите. „Давам си сметка, че е трудно сближаването на различни позиции, но искрено вярвам, че общите усилия ще ни доведат към общата цел – подобряване на качеството на живот на възрастните хора и връщане на доверието към осигурителната система. Важно е да дадем възможност за предвидимост на бизнеса, от една страна, и от друга – за сигурност и закрила на всички осигурени лица в Република България“, каза в заключение зам.-министърът на труда и социалната политика.
Проф. Станислав Димитров, ръководител на катедра "Финанси и застраховане" във ВУЗФ, направи обзор на развитието и състоянието на пенсионно-осигурителната система в периода 2000-2022 г., като отбеляза, че България е с най-ниския брутен коефициент на заместване на дохода от пенсия в ЕС – 36% при средно за ЕС 58%. Според проф. Димитров, необходим е системен подход – разглеждане на трите стълба като част от обща система, разработване на надграждаща концепция и повишаване на информираността относно ползите от осигуряването, особено сред младите хора.
Проф. д-р ик.н. Нено Павлов от УНСС представи академичния и съсловен поглед върху модернизирането на пенсионната система в България. Той отбеляза, че структурната пенсионна реформа след 01.01.2000 г. е една от най-значимите, радикални социални преобразования в България, след тези през периода 1948-1951 г. „Настоящите сложни проблеми на пенсионна система не следва да се търсят във философията и архитектурата на модела от 2000 г., а в допуснатите съществени отклонения в адекватността на вземаните стратегически решения в системата, в недовършената работа през последните 20 години по изграждането на някои необходими надграждащи компоненти и параметрични промени на триколонния модел“, каза проф. Павлов. Той цитира анкетно проучване сред 1800 респонденти, проведено от Института по философия и социология при БАН през 2023 г. Според данните от проучването, 40% от анкетираните са участвали през 2022 г. в недекларирана заетост, черния и сивия трудов пазар. Паралелно с това, заявяват, че не желаят да бъдат осигурявани и да плащат осигурителни вноски, поради липсата на всякакво доверие към осигурителната система в страната.
Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), очерта историческото развитие и актуалното състояние на системата за пенсионно осигуряване, и представи вижданията на пенсионните фондове за бъдещето на тристълбовия пенсионен модел в България. Г-жа Милтенова информира, че в системата на допълнително задължително пенсионно осигуряване оперират 10 пенсионни компании - универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ). УПФ управляват активи в размер на 18.2 млрд. лв. и имат 3,987 млн. клиенти, а ППФ управляват активи в размер на 1.46 млрд. лв., като клиентите им са 324 хил. лица, работещи при тежки условия на труд. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване оперират също 10 компании – доброволни пенсионни фондове (ДПФ), които управляват активи в размер на 1.35 млрд. лв., а клиентите им са общо 653 хил. души. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече надхвърлят 21 млрд. лв., подчерта Евелина Милтенова. Тя информира, че през първото полугодие на 2023 г. на осигурените лица и техни наследници са изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните фондове. 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14401 души получават разсрочени плащания със среден месечен размер от 399 лв. Според председателя на БАДДПО, необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Според Милтенова, сред целите на политиките, свързани с пенсионното осигуряване, следва да бъде повишаването на финансовата грамотност и заинтересованост на осигурените лица, както и създаване на възможност за лицата да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл - „мултифондове“. Председателят на БАДДПО отбеляза, също така, че е необходимо преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10% с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него.
„Обещават“, че в замяна на редовно внасяне на вноски през годините на работа, хората могат да разчитат на пенсионната система за доходи в период от време (на пенсиониране). За да функционират ефективно, пенсионните системи трябва да бъдат организирани така, че тези обещания да предоставят стабилен, предвидим и адекватен източник на пенсионни доходи за всеки участник“, каза от своя страна Албена Великова от Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване. Според нея, на предвидимостта на пенсиите се обръща сравнително малко внимание, тъй като досега дебатът се фокусира върху сравнения, използващи изкуствени сценарии, при които събитията винаги се развиват по предвидим начин. Албена Великова подчерта, че предсказуемостта позволява на отделните лица и обществото, като цяло, да планират по подходящ начин финансирането на желаното ниво на пенсионен доход, така че наличните ресурси при пенсиониране да не са нито прекалено високи (т.е. да е заделено твърде много за пенсиониране), нито твърде ниски (да причинява твърде голям спад в стандарта на живот при пенсиониране). „Когато говорим за пенсионните системи, се фокусираме върху времето на старост, което категорично не е вярно, тъй като голяма част от осигурителните случаи не са свързани непременно с хората в пенсионна възраст. Голяма част от младите хора също ползват различни видове обезщетения“, подчерта Албена Великова и добави: „Трябва да осигурим такъв модел на събиране на вноски, който да е разбираем за хората“.
Зам.-председателят на БСК Мария Минчева представи резултатите от работата на Групата на високо равнище „Бъдещето на системите за социалната защита и социалната държава“ (ноември 2021 – декември 2022 г.) към Европейския стълб за социалните права. Групата, съставена от 11 експерти, представи през февруари т.г. доклад, включващ 21 стратегически препоръки, насочени към държавите-членки и Европейския съюз. В доклада се анализират четири ключови мегатенденции, през призмата на целия жизнен цикъл (life-corse perspective): 1. Негативни демографски промени (застаряване на населението и натиск върху устойчивостта на системите за социална защита); 2. Нови форми на заетост, вкл. увеличаване на нестандартната заетост - икономика на споделянето, платформена икономика, гиг икономика, икономика на сътрудничеството, икономика при поискване и peer-to-peer икономика, които изискват нова трудово-правна регулация и покритие за осигурителни рискове; 3. Дигитализация и технологични промени; 4. Климатични изменения и зелен преход.
„Застаряването на населението оказва въздействие върху финансовата устойчивост на системите за социална защита, изискващи по-висока заетост и преоценка на традиционните „граници“ на икономически активния живот. Високите равнища на заетост са необходими, за да може всички домакинства да получават доходи от труд и да се осигури устойчивото финансиране на публичните разходи. Предизвикателство представлява участието на жените на пазара на труда, младежката безработица и участието на пазара на труда на хората с увреждания“, подчерта Мария Минчева. Тя отбеляза, че се очаква разходите за финансиране на системите за социална защита да нарастват през следващите десетилетия, в резултат на въздействието на мегатенденциите. Структурата на финансирането на социалната държава в ЕС е относително стабилна за периода 1995-2021 г., но с постепенно нарастване на ролята на данъците и леко намаляване на тази на социалните вноски. Според авторите на доклада, ще са необходими нови източници на приходи, дори ако разходите за социална защита растат само със същия темп, както през последните 25 години (между 1995 г. и 2020 г. общите държавни разходи за „социална защита“ в ЕС се увеличават от 19,4% от БВП на 22,0%). Направени са противоречиви предложения, свързани с промяна на данъчните системи на държавите-членки, в т.ч. за разширяване на данъчната основа, премахване на преференциалните данъчни режими, вкл. и нов данък, вдъхновен от общия социален принос (Contribution sociale généralisée) във Франция - допълнителен данък при източника върху всички доходи, а не само доходите от заетост, обвързана с финансирането на социалната защита. Едновременно с това са отчетени ограниченията пред опитите за повишаване на данъците. Общата фискална тежест в ЕС вече е относително висока, а глобализацията позволява на фирмите да напуснат държави, които повишават данъците или заплашват да го направят. Според европейските бизнес организации, всички предложения трябва да се разглеждат в национален контекст – структура и темп на развитие на икономиката на страната, пазар на труда, култура, нагласи и традиции.
Тенденциите на пазара на труда и в сферата на демографията бяха представени в рамките на днешния форум от Йордан Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика. Той подчерта, че в периода 2000-2022 г. населението в трудоспособна възраст у нас намалява приблизително с около 1 млн. души, а близо три пъти по-малък е спадът на населението над трудоспособна възраст. Постоянна е тенденцията на влошаване на коефициента на възрастова зависимост, както и на коефициента на демографско заместване. Успоредно с това, коефициентите на заетост и на икономическа активност нарастват. Намалява и относителният дял на незаетите и неучещи младежи на възраст 15-29 г. Резервите за преодоляване на дефицитите в системата за социално осигуряване, според Йордан Димитров, са в увеличаване на доходите на база по-висока производителност на труда и увеличаване на базата на работещите в България чрез привличане на пазара на труда на мигранти, младежи/учащи, възрастни над 65 г., хора с увреждания, майки с деца и грижещи се за близки, работа на непълен работен ден и изсветляване на недекларираната заетост. „Необходимо е групите, които са резерв за пазара на труда, да бъдат таргетирани и стимулирани да работят чрез преодоляване на пречките за предоставяне на заетост (вкл. повече услуги за гледане на деца, услуги за дългосрочна грижа за хора с увреждания и др.)“, смята Йордан Димитров. Необходимо е, също така, редуциране на административните пречки и срокове за привличане на работници от други страни.
***
***
Вж. СНИМКИ, АУДИО ЗАПИС
ПРЕЗЕНТАЦИИ:
- Презентация на Албена Великова
- Презентация на Евелина Милтенова
- Презентация на Йордан Димитров
- Презентация на Мария Минчева
- Презентация на Нено Павлов
- Презентация на Станислав Димитров
- Статистически данни за ДОО
