РАБОТОДАТЕЛИ ОБЯВИХА ГОТОВНОСТ ЗА ЕВРОТО
Над 60% от българските компании вече са в пълна или частична готовност за преминаване към еврото. Това обявиха работодателските организации у нас на среща с вицепремиера Атанас Зафиров и част от министрите от БСП. По думите им остават само техническите детайли, които трябва да бъдат съгласувани с ресорните министерства.
Бизнесът прогнозира единствено позитиви от преминаването към единната валута, като значително увеличение на инвестициите, в последствие увеличение на доходите, успокоение на инфлацията и възможност за по-добра лихва за кредитите. А сметките показват, че само от превалутиране ще спестим близо половин милиард.
Управляващите обещаха пълно съдействие, но и регулации.
„Факт е, че в българския парламент съществува широк консенсус по приемане на еврото, но това разделение, за което говорим в българското общество, се подклажда от популистки сили, които съм убеден, че са водени от тясно партийни мотиви. Дебатът не е дали България да влезе, или да не влезе, а как по-добре да се подготвим”, заяви вицепремиерът Атанас Зафиров.
„Няма опасност за икономическите оператори, за работодателите, за българските компании от въвеждането на еврото. Има технически неща, които трябва да изясним в диалог с Министерството на финансите и вече го правим, имаме указания и за счетоводство, и за софтуер. Има още няколко технически детайла, които трябва да бъдат изяснени докрай, така че всички системи от 1 януари да работят”, заяви Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК.
Ето какво каза по време на срещата председателят на БСК Добри Митрев:
Надяваме се Конвергентният доклад да бъде положителен, тъй като очакванията на бизнеса са еврото да е разплащателно средство в България от януари 2026 г. Ние сме напълно готови за тази парична промяна. Ние всъщност ще сменим само наименованието на копюрите, които ползваме – българският бизнес от години работи с тази валута, която е една от най-стабилните в света. В момента в джобовете си имаме на практика евро – имаме фиксиран курс, резервите ни са в евро. Тази валута дава предвидимост, стабилност и сигурност не само за икономическите оператори, но и за всички европейски граждани. Над 82% от европейците се доверяват на еврото.
Данните показват, че инфлацията не идва от въвеждането на еврото – причините за инфлацията са много по-различни и ние всички ги знаем. Това са несигурността, конфликтите, пандемията – те доведоха до едно доста сериозно завишаване на цените. Но, ако направим справка за разликите в еврозоната и извън нея, ще видим, че най-високият процент инфлация е в страните, които не са в еврозоната.
Еврото само по себе си няма да ни направи по-богати, но то дава възможност да направим така, че българските граждани да усетят много бързо предимствата от тази валута.
Естония и Литва са примерът, който ние трябва да гледаме, защото те бяха в паричен съвет преди въвеждането на еврото, както сме ние. Имаме фиксиран курс от 1997 г. Това, което трябва да ни притеснява е, не дали ще приемем еврото, а дали няма да изпаднем от валутния борд, защото той е котва за българската икономика. Ние сме на практика икономика с дръпната ръчна спирачка, защото досега нямахме предимствата на еврозоната.
Очаквам и освободените парични резерви на търговските банки да намалят лихвите за бизнеса и гражданите, а това ще даде възможност за инвестиции и развитие. Възможността да привличаме стратегически инвеститори – и чуждестранни, и български, също не трябва да се подценява. Когато има предвидимост и стабилна валута, когато се разплащат с едно и също средство с конкурентите си в ЕС, нещата ще изглеждат много по-прилично от гледна точка на инвестиционния климат.
Не подценяваме страховете, които възбуждат някои политици у хората, затова активната кампания за обяснение какво всъщност представлява еврото, как ще се извършват разплащанията, как не трябва да се обменят пари извън банки и институции, които имат право на това, и т.н. – за това трябва много активна кампания, в която сме готови да се включим, но основна роля има държавата. Това е отговорност на цялото правителство, но и на кметовете на общини и населени места - много време беше подценявано именно тяхното привеждане в активно знание за еврозоната, защото това са хората, които са най-близо до своите съграждани.
