ЕК И ЕЦБ: БЪЛГАРИЯ ИЗПЪЛНЯВА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОЗОНАТА ОТ 1 ЯНУАРИ ДОГОДИНА

България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната. Това са заключенията на представените днес конвергентни доклади, изготвени от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), с което страната ни получава зелена светлина за присъединяване към зоната с единна валута от 1 януари 2026 г.

Според оценката на ЕЦБ България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на правните изисквания.

"Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната", заяви Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

Участвайки в механизма на валутните курсове (ERM II) и банковия съюз от 10 юли 2020 г., България направи още една стъпка към европейската интеграция в трудни икономически условия, се казва в доклада. Постигането на среда, която е благоприятна за устойчива конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи.

По отношение на критерия за ценова стабилност през април 2025 г. средната 12-месечна инфлация по ХИПЦ в България е 2,7%, т.е. малко под референтната стойност от 2,8%, се казва в доклада. Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност, а именно Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като се взема средната им инфлация за последните 12 месеца и се добавя
1,5 процентни пункта.

По отношение на фискалния критерий България не е обект на процедура при прекомерен дефицит от 2012 г. насам. Дефицитът на държавния бюджет на страната е 3,0% от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3%. Съотношението на брутния държавен дълг към БВП е 24,1%, т.е. значително под референтната стойност от 60%, и е бил значително под 60% от БВП през последните 20 години.

По отношение на критерия за обменния курс българският лев участва в ERM II през двугодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не отбеляза отклонение от централния курс от 1,95583 лева за евро. България е изпълнила почти всички свои ангажименти след присъединяването към ERM II, но е необходим по-нататъшен напредък за преодоляване на оставащите недостатъци в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Дългосрочните лихвени проценти в България са били средно 3,9% през референтния период от май 2024 г. до април 2025 г. и следователно са били под референтната стойност от 5,1% за критерия за лихвения процент.

Що се отнася до съвместимостта на националното законодателство, българското законодателство е съвместимо с договорите и устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора.

Какво следва?

Оттук нататък Съветът на ЕС решава дали дадена държава може да въведе еврото, като решението ще бъде взето след получаване на предложение от Комисията, получаване на препоръка от държавите членки от еврозоната, консултации с Европейския парламент и провеждане на обсъждания в Европейския съвет. 

Съгласно графика на институциите кандидатурата на България сега тръбва да бъде обсъдена на ниво Еврогрупа на 19 юни, а на следващия ден - в Съвета по икономически и финансови въпроси. Лидерите на държавите членки ще обсъдят темата на Европейския съвет, който ще се проведе на 26-27 юни 2025 г., а окончателното гласуване за присъединяването ни към еврозоната ще бъде взето на 8 юли на Съвета по икономически и финансови въпроси.

С днешното решение гуверньорът на Българска народна банка (БНБ) получава и място в Управителния съвет на ЕЦБ.

Стъпките досега

Припомняме, че министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев изпратиха официално писмо с искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и ЕК на 25 февруари тази година. Писмото бе изготвено и изпратено в изпълнение на решението на парламента от 26 юли 2024 г., според което в двуседмичен срок след постигане на критерия за инфлация Министерският съвет се задължава да поиска извънредни доклади от ЕЦБ и ЕК.

Официалните данни за инфлацията през последните месеци, включително за април 2025 г., показаха, че България изпълнява и последния от Маастрихтските критерии за членство в еврозоната - този за ценова стабилност. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната бе на ниво от 2,7% през април 2025 г., тоест отговаря в критерия, чиято горна граница бе 2,8%. Освен това България отговаря на останалите критерии, включително след приемането на новия закон за БНБ нормативната рамка и законодателството в страната съответства на Договорите и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

Темата за потенциалното ни членство в еврозоната излезе на първа линия през последните месеци. Само преди дни в страната се проведоха протести за запазване на българския лев, организирани от партия „Възраждане“ и няколко неправителствени организации. Президентът Румен Радев подаде искане за референдум по темата в Народното събрание преди месец, което обаче беше отхвърлено за разглеждане от председателя Наталия Киселова с мотиви, че противоречи на Конституцията.

В същото време и правителството, и повечето партии в парламента заявиха твърдата си решителност да се продължи по пътя към членство в еврозоната. Премиерът Росен Желязков заяви преди седмица, че правителството няма нужда от политически дебат за влизане на страната в еврозоната, който да вкарва страхове у хората. Според него междуинституционалните схватки не могат да доведат до нищо друго, освен да създават усещането, че отново може да се влезе в изборна спирала.

Най-големите опасения сред обществото са, че приемането на единната валута може да предизвика поне еднократно повишение на цените, което ще засегне особено по-бедните домакинства. Има опасения, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуците, особено в малките райони, където потребителите имат по-малко възможности за избор.

Повечето икономисти и финансисти обаче подчертават, че и в момента българския лев е обвързан с общоевропейската валута чрез въведения през 1997 г. валутен борд и че заради него страната ни не контролира самостоятелно инфлацията и останалите икономически процеси. Затова и изводът им е, че България вече е платила цената на прехода, остава да реализира ползите. Освен това присъединяването към еврозоната ще повиши кредитния рейтинг на страната, което изпраща позитивен сигнал към инвеститорите. А това може да мотивира компании, които досега са се колебали, да започнат проекти в България.