ЕКОДАНЪЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ НАДХВЪРЛЯТ ДВА ПЪТИ ТЕЗИ В ЕС, НО ХАРЧИМ ПО-МАЛКО ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА
Екологичните данъци, плащани от хората и бизнеса в България, надхвърлят над два пъти тези на европейците, на в същото време у нас се харчат по-малко средства за опазване и възстановяване на околната среда спрямо средното ниво в Европа. Разходите за управление на отпадъците са съществени, а кръговата икономика пробива доста бавно.
Над 77 на сто от въглеродните емисии у нас се падат на енергетиката, въпреки добрите резултати от навлизането на възобновяемите източници и фактически постигнатите цели за дял на зелената енергия. Напредъкът при енергийната ефективност обаче е доста слаб. Фактически страната е изправена пред значителни предизвикателства във връзка с адаптацията към климата, включително повишена уязвимост към екстремни метеорологични явления и икономически рискове от събития, свързани с климата.
Това сочи широкообхватният доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) за състоянието на околната среда в Европа "Europe’s environment 2025", публикуван в понеделник. Той се изготвя на всеки пет години и сегашният отразява състоянието на околната среда в 38 държави в Европа в периода 2018-2022 г.
Събрани над 6 млрд. лв., изхарчени за чистота малко над половината
Според документа през 2023 г. общите екологични данъци в България са били 6.21 млрд. лв., което е 3.4% от БВП на България (в сравнение със средно за ЕС от 2%). Това е 11,2% от общите държавни приходи от данъци и социални осигуровки (повече от два пъти повече от средното за ЕС от 5.1%). Енергийните данъци в България имат най-голям дял от общите приходи от екологични данъци (92%). В същото време разходите за опазване и възстановяване на околната среда в страната ни са били над 3.5 млрд. лв. през 2022 г., което е 1.8% относителен дял на БВП, което е под средното за ЕС от 2,1%. Най-високите нива на разходи са за управление на отпадъците, чист въздух и пречистване на отпадъчни води, сочат обявените данни.
Като проблем за околната следа се посочва това, че част от българската енергийна система, подобно на тези на други държави членки, се основава на изкопаеми горива. Според авторите на доклада все още делът на лигнитните въглища в брутното производство остава висок – близо 29 процента през 2023 г., а устойчивият преход към нисковъглеродна енергия ще изисква разширяване на използването на нови ефективни технологии.
Все пак България постига известен начален напредък в зелената мобилност с инвестиции в железопътна инфраструктура, разширяване на метрото, зони с ниски емисии в столицата и стимули за електрически превозни средства.
Екоиновациите липсват
Авторите на доклада отбелязват, че макар България да има силни академични традиции в науката и инженерството и силно регионално лидерство в информационните и комуникационните технологии, ефективното включване на екоиновациите и научните изследвания остава предизвикателство за процеса на справедлив преход. Дигитализацията и иновациите могат да повишат производителността, като същевременно запазват ресурсите, подпомагайки процеса на преход, смятат те.
Темпото на прехода към кръгова икономика в България е бавно и има място за подобрения в управлението на отпадъците и ефективното използване на ресурсите. Друг повод за загриженост е високият процент на използваните ресурси в съчетание с доста ниския процент на използване на вторични суровини. В доклада е посочено, че все още съществува риск България да не постигне целите за рециклиране на битови отпадъци за 2025 г.
С 35% покритие на Националната екологична мрежа за вътрешната територия, България е сред най-добре представящите се страни в ЕС, след Словения и Хърватия. Политиката сега е насочена към ефективно управление и развитие на морската мрежа, отбелязва се в документа.
Парниковите емисии в Европа спадат, но Европа губи биозразнообразие
Наличието на висококачествени земеделски ресурси, разнообразни метеорологични и природни условия, добри практики в селскостопанския сектор и планираните от България мерки са добра основа за насърчаване на развитието на биологичното производство, показва обобщената оценка за страната. Според нея най-уязвими към изменението на климата са селското стопанство, биоразнообразието и екосистемните услуги, енергетиката, горското стопанство, човешкото здраве, туризмът, транспортът, градската среда и водите.
Данните за цяла Европа показват, че въпреки постигнатият значителен напредък в намаляването на емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха, състоянието на околната среда в Европа не е добро. То продължава да се влошава заради свръхексплоатация и загуба на биологично разнообразие.
Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда представляват пряка заплаха за конкурентоспособността на Европа, която зависи от природните ресурси. С опазване на природните ресурси, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и с намаляване на замърсяването ще се повиши устойчивостта на жизненоважни обществени функции, които зависят от природата, като продоволствената сигурност, питейната вода и защитата от наводнения, отбелязва се в доклада на ЕАОС.
В него се подчертава още, че Европейският съюз е световен лидер в усилията за опазване на климата, като е намалил емисиите си на парникови газове и използването на изкопаеми горива и същевременно е удвоил дела на възобновяемите енергийни източници от 2005 г. досега. През последните 10-15 години е постигнат добър напредък в подобряване на качеството на въздуха и е увеличено рециклирането на отпадъци и ефективното използване на ресурсите. Напредъкът по редица фактори, които дават възможност за преминаване към устойчивост - като иновациите, екологичните работни места и устойчивите финанси, също дава основание за надежди.
Натискът на потреблението
Неустойчивитге модели на производство и потребление подлагат на натиск биоразнообразието в сухоземните, сладководните и морските екосистеми намалява навсякъде в Европа .Аналогично и водните ресурси на Европа са подложени на силен натиск, като недостигът на вода засяга една трета от населението и територията на Европа, констатират от агенцията.
"Този доклад е категорично напомняне, че Европа трябва да запази курса и дори да засили амбициите си в областта на климата и околната среда. Неотдавнашните екстремни метеорологични явления показват колко крехки стават просперитетът и сигурността ни, когато природата се влошава, а последиците от изменението на климата се увеличават", коментира изпълнителният заместник-председател за чистия, справедлив и конкурентоспособен преход Тереза Рибера. Според нея забавянето или отлагането на постигането на европейските климатични цели само ще увеличи разходите, ще задълбочи неравенствата и ще отслаби издръжливостта на съюза.
"Въпреки че е постигнат напредък, състоянието на околната среда е ясен призив за действия да продължим с намаляване на замърсяването, възстановяване на природата и опазване на биологичното разнообразие. Необходимо е да преосмислим връзката между околната среда и икономиката и да разглеждаме опазването на природата като инвестиция, а не като разход", допълва комисарят за околната среда, устойчивостта на водните ресурси и конкурентоспособната кръгова икономика Йесика Русвал.
Да не плащаме цената на бездействието
"Като най-бързо затоплящият се континент, Европа стана пряк свидетел на опустошителното въздействие на изменението на климата чрез тежките горски пожари, които наскоро се разразиха навсякъде през лятото. Цената на бездействието е огромна, а изменението на климата представлява пряка заплаха за нашата конкурентоспособност. Запазването на курса е от съществено значение за защитата на нашата икономика", смята и комисарят за климата, нулевите нетни емисии и чистия растеж Вопке Хукстра .
"Нашият доклад за състоянието на околната среда, изготвен съвместно с 38 държави, ясно представя научнообосновани данни и показва защо е необходимо да действаме. В Европейския съюз разполагаме с политиките, инструментите и знанията, както и с десетилетия опит в съвместната работа за постигане на нашите цели за устойчивост, отбеляза изпълнителният директор на ЕАОС Леена Юла-Мононен.
Прочетено: 335
