ПРОВЕДЕ СЕ TECHNOVATION 2025
Изкуственият интелект – употреба, растеж и регулации
Изкуственият интелект в последните години успя да трансформира толкова бизнес модели, колкото не са се трансформирали в последното десетилетие. Генеративните технологии вече не са експеримент, а са стандарт. С тези думи Илия Кръстев, председател на УС на БРАИТ, даде начало на събитието Technovation 2025, организирано от списание "Мениджър".
"До 2030 г. светът ще има нужда от три пъти по-голяма изчислителна мощност, като над 70% ще се използва за AI. Едновременно с това в момента 95% от компаниите, които експериментират с генеративни технологии всъщност нямат измерими резултати, които да имат ефективност при прилагането на тези технологии. Това означава, че интересът е голям, но имплементацията не е нито бърза, нито гарантирано успешна", добави той.
По думите му въпросът не е в това дали използваме AI, а дали го използваме по начини, които наистина трансформират бизнеса.
"Историята се пренаписва в реално време в момента и най-големите компании не са най-успешните. Най-успешните са тези, които са най-адаптивни, проактивни и иновативни. Най-висока стойност вече няма кода, а контекста. Тя ще идва от това по какъв начин ще можем да прилагаме технологиите по смислен начин в компаниите и обществото", коментира още Кръстев.
Бизнес решенията в ерата на AI и облачните технологии
Бизнес решенията в ерата на изкуствения интелект и облачните технологии, както и борбата с фалшивите новини бяха акцент във втория панел на Technovation 2025.
Как автоматизацията може да стане по-интелигентна разказа Витан Костов, Solution Sales Manager Noventiq Bulgaria. "Моята функция и тази на екипа, с който работя, е да намира правилните решения за правилния момент спрямо това, от което действително се нуждаят нашите клиенти. В тази връзка през последните няколко години успяхме да натрупаме изключително голям опит, фокусиран в Централна и Източна Европа.
Агентите не са нещо ново само по себе си, новостта при агентите е изкуственият интелект. Ако проследим тяхната история по-назад във времето, ще видим, че автоматизацията е добре позната, добре развита и я позлват голяма част от компаниите, с които ние работим. Контекст е ключовата дума, защото изкуственият интелект внася контекст в изпълнението на тази автоматизация. Една от разликите между стандартната автоматизация и новата автоматизация е, че новата автоматизация може да определя относително самостоятелно начина, по който се случват нещата. Традиционната автоматизация работи върху фиксирани стойности и процеси, и нейната работа е нулира някаква форма на човешка дейност. За тази цел тя се нуждае от добре структурирани данни, за да се изпълни логиката, която е фиксирана в изпълнението на съответната автоматизация. Когато има промяна в данните, тази автоматизация спира. В генерален контекст тя е предназначена да работи сама за себе като автоматизация, обясни Костов.
Разликата, която въвежда ИИ, е че на база разбирането на естествената човешка реч от големите езикови модели, самата автоматизация може да изпълнява задачи, които не са предефинирани, така че механизмът да може да определи следващата стъпка самостоятелно, поясни той.
Какво предлагат новите технологии за финтех и банковия сектор?
Как новите технологии ще възродят икономиката на България и ще засилят финансовия ни сектор? Как технологиите променят света на банките и небанковите финансови институции? Какви са най-обещаващите приложения на изкуствения интелект в банковия и финтех сектора, както в България, така и в Европейския съюз? С тези въпроси проф. д-р Деян Радев, преподавател по банкиране, финтех и системен риск, СУ "Св. Климент Охридски", очерта дискусията по време на Fireside chat: Money in Motion: Disruption & Regulation.
"Аз съм част от Smart IT и бидейки група, която управлява финтех фирми, ние развиваме различни автоматизации, които помагат на нашите бизнеси да оперират добре и да се развиват успешно. Това, което е интересно и е нещо, което всички финтех компании правят, е автоматично одобрение. Когато човек кандидатства за кредит, особено за бърз кредит, той преминава през процеси, които обикновено много точно го оценяват и казват каква е вероятността да дефолтне неговият кредит", обясни Даниел Минчев, Head of Software Architectures, Smart IT.
Цената на киберсигурността
Има ли разлика между това какво искаме и какво можем да опазим, когато става въпрос за данни? Стигнахме ли до момента, в който компаниите трябва да приоритизират какво могат и какво им е най-важно да опазят? Тези въпрос постави Иван Нончев, главен редактор на "Мениджър News", който бе модератор на Fireside chat: Shield of Tomorrow: Cybersecurity Innovations.
"Преди 12 години дъщеря ми тръгна на училище. Оказа се, че е единствено дете, което използва мобилния си телефон и интернет в училище, за да се закачи към VPN вкъщи, за да ѝ бъде сигурно. Ако сте в добра среда и разбирате какво ви е важно, тогава може да бъдете киберсигурни. Тогава решихме да направим Safer.bg и оттогава правим масово ограмотяване на населението и опитваме да обясним, че киберсигурността е нещо важно за оцеляването на индивида", каза Ясен Танев, основател на Дигитално читалище по киберсигурност Safer.bg и член на Дигитален иновационен хъб Тракия.
Той заяви, че преди три години Цифровият иновационен хъб Тракия е стартирал с идеята, че Европейската комисия през Цифрова Европа и програмата на Министерство на иновациите и растежа ще даде бюджет за заплати на експерти, така че те да вършат работа по идентифициране на рискове и обучение.
"В българския бизнес трябва да се знае, че или ще бъдете киберсигурни по време на цифровата трансформация, или ще трябва да свикнете с идеята, че ако не се фокусирате върху киберсигурността, ще престанете да съществувате като бизнес", коментира Танев.
***
Генерален партньор: MFG
Основни партньори: SoftOne; Dynatrace;
С подкрепата на: Accenture; Payhawk; Sirma; Lirex; Noventiq; Evolink; CoolFit; Avenga; Monkey Shoulder
Институционални партньори: Българска стопанска камара, AIBEST, Германо-българска индустриално-търговска камара, BESCO, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Българска финтех асоциация, ИАНМСП, BASSCOM, БАИТ
Медийни партньори: Българска национална телевизия, Dir.bg, Zone4tech; DEV.bg
