БЮДЖЕТИТЕ НА РБ, ДОО И НЗОК ЗА 2026 Г. БЯХА ПРИЕТИ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ОТ РЕСОРНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ

Законопроектът за държавния бюджет на България за 2026 г. е одобрен на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 13 гласа „за“, 4 гласа „против“, нито един глас „въздържал се“.

Проектът на бюджета предвижда промени в данъчната политика, сред които - увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, от 5 на 10% в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите; разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск; въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите; продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.; предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили; въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25 процента от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.

Предвижда се увеличение на облагането за хазартните игри от 20 на 25 на сто (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта). С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г. увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. - с 1 процентен пункт; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро; увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. на 2352 евро.

Общите разходи по консолидираната фискална програма като дял от БВП са, съответно, 45,8% от БВП през 2026 г. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета, са увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 на 620,20 евро, осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „швейцарско правило“, със 7,6%, или 491 млн. евро, увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., включително; увеличение от 50% на 75% на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до петгодишна възраст по чл.53г от КСО.

Предвижда се и увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори - съгласно действащото законодателство; нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 процента от средната работна заплата за страната, с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование, актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт, увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК, увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред.

Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.

Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в това число Националният план за възстановяване и устойчивост).

По време на дискусията в парламентарната комисия председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че бюджетът за следващата година наказва 2,1 млн. работещи граждани и фирми, които работят на светло и плащат данъци. Той критикува автоматичния модел за увеличаване на минималната заплата, предвиденото изискване за софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, както и разширяването на списъка на стоки с висок фискален риск.

***

Социалната парламентарна комисия одобри на първо четене проектобюджета на Държавното обществено осигуряване и държавния проектобюджет с 11 гласа "за" и 7 "против".

Основни параметри:

• Минималната работна заплата става 620.20 евро;
• Максималният осигурителен доход става 2352 евро;
• Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" се вдигат с 2 пр. пункта при съотношение между работодател и служител с 60/40;
• От 1 юли пенсиите ще се актуализират по т. нар. швейцарско правило, като очакванията са за увеличение със 7.8%, но точният размер ще се разбере през януари, когато са налични нужните данни;
• От 1 юли минималната пенсия става 346.87 евро;
• Максималната пенсия се запазва на 1738.40 евро;
• От 1 юли минималната пенсия за старост става 183.40 евро;
• От 1 юли средната пенсия ще достигне 541.20 евро;
• Дофинансирането от държавата е 6.1 млрд. евро, а като дял от общите разходи е под 40% за първи път от много години и се дължи на вдигането на осигурителните вноски с 2 пр. пункта и на максималния осигурителен доход;
• Обезщетението за отглеждане на дете за втората година се вдига от 780 на 900 лв.;
• Обезщетението за отглеждане на дете при връщане на майката през втората година се вдига от 50 на 75%.

Няма дългосрочна визия за бюджета на Държавното обществено осигуряване, заяви Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК) пред журналисти в парламента след заседание на Комисията по труда и социалната политика.

Нашите критики са, че няма никакво разумно обяснение какво се постига с този бюджет, както и че няма пътна карта за развитие на пенсионната система, каза Минчева. Според нея мерките, заложени в бюджета на ДОО, целят временно "закрепване" на един недостиг без дългосрочна визия. Проблем, според Минчева, е, че никога не е време за разговор за промени. Това време винаги предстои и така в последните няколко години, коментира председателят на БСК. Политиците нямат техни пари, те имат нашите пари и щедро ги раздават, посочи Минчева.

Според нея, увеличението на майчинските през втората година не трябва да става за сметка на осигурителни вноски, а чрез трансфер от държавния бюджет, тъй като това са мерки, които представляват държавната политика. Ние не сме против майките да бъдат насърчавани, но трябва да се подсигурят условия някой да ги подпомага с отглеждането на децата, тъй като идеята на осигуровката е да замести липсващ доход. Минчева каза, че след като се върнат на работа, няма логика майките да получават обезщетение за сметка на осигуровката. Тук въпросът е откъде да дойдат средствата, посочи тя. Мария Минчева каза още, че от БСК са против увеличаването на максималния осигурителен доход и вноската за пенсия, защото според нея става въпрос единствено за механична сметка.

***

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година в размер на 5.5 млрд. евро или 10.8 млрд. лева беше приет във вторник от парламентарните комисии по здравеопазване и бюджет и финанси. Отново управляващите не дадоха яснота на здравния сектор по какъв механизъм ще бъде разпределен държавният трансфер от 260 млн. евро (508 млн. лева) за увеличение заплатите на медиците. Припомняме, че в проектозакона за бюджета на НЗОК са предвидени минималните прагове от 1860 евро за лекар без специалност и 1550 евро за медицинска сестра и за тяхното достигане е предвиден въпросният трансфер.

Мария Минчева зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК) заяви, че организацията не подкрепя бюджета на НЗОК, защото процесът по увеличението на заплати е изначално сбъркан и обещаните заплати няма да стигнат до хората. Тя обясни, че възнагражденията са предмет на възможности на конкретното лечебно заведение. От БСК са против целевите пари за заплати да се договарят между НЗОК и БЛС, тъй като Лекарският съюз не е работодател и няма ангажимент да плаща възнаграждения след като се договорят. Минчева коментира, че политиката по доходите трябва да се провежда от МЗ, тъй като очевидно става въпрос за ангажимент на държавата.