Европейската комисия обмисля въвеждането на незадължителен „28-и режим“ за дружествата – правна рамка на равнище ЕС, която позволява на предприятията да оперират по единен набор от правила във всички държави членки, вместо да се съобразяват с законодателствата на отделните страни. Инициативата е представена като отговор на фрагментацията на дружественото право в рамките на Единния пазар, която увеличава разходите за учредяване и съответствие с изискванията за стартиращи и бързоразвиващи се компании, стремящи се да оперират трансгранично.

Експертният панел на Наблюдателница на регулациите в ЕС, в която участва и екип на ИПИ, оцени 28-ия режим със средна оценка 7,5 от 10, като това е най-високата стойност, присъждана от панела досега. Мнението на експертите подкрепя предпазливо положителна оценка за предложения 28-и режим; той притежава реалистичен потенциал да открие нови възможности за фирмите и да засили конкурентоспособността на ЕС, най-вече чрез понижаване на трансграничните правни пречки и подобряване на инвестиционната среда. Режимът може да бъде добра възможност и за иновативни и технологични български компании, но подкрепата на панела е изрично условна и зависи от дизайнерски решения, които ще определят дали режимът ще бъде широко използван и по-малко обременяващ от националните системи.

От гледна точка на политиките се открояват три приоритета. Първо, рамката на равнище ЕС трябва да бъде доказуемо по-проста по същество, а не само по процедура. Един „дигитален“ или „рационализиран“ път за учредяване е недостатъчен, ако основните задължения повтарят или надхвърлят националните тежести. Второ, приемането следва да бъде ключова цел на дизайна. Режимът трябва да бъде изграден така, че да минимизира разходите по преминаване и административната неяснота, така че изборът му да представлява очевидно предимство, а не риск. Трето, необходими са ясни гаранции срещу селективен достъп или отклонение към протекционизъм. Критериите за допустимост трябва да бъдат неутрални, прозрачни и пазарно ориентирани, за да се гарантира, че 28-ият режим остава инструмент за насърчаване на отвореността и конкуренцията, а не канал за дискреционна индустриална политика.

В по-широк план 28-ият режим следва да се разглежда като един инструмент в рамките на по-широка програма за конкурентоспособност, фокусирана върху съживяването на Единния пазар. Основният проблем не е само липсата на корпоративна форма на равнище ЕС, а и натрупаните разходи от регулаторни и административни бариери, които продължават да фрагментират трансграничната дейност в различни сектори. Дебатът за конкурентоспособността на Европа все по-често признава, че изоставането в растежа произтича и от несъвършенства на единния пазар, който е непълен на практика и обременен от наслагващи се задължения, неравномерно национално прилагане и устойчиви изисквания за съответствие за фирмите, стремящи се да оперират в целия ЕС. Един нов, незадължителен режим може да улесни учредяването и мащабирането за част от компаниите, но сам по себе си няма да разреши структурните проблеми, произтичащи от регулаторната хетерогенност между държавите членки.

Възстановяването на първоначалната логика на Единния пазар следователно изисква хоризонтално усилие, което надхвърля въвеждането на една инициатива в областта на дружественото право; то предполага систематично премахване на дискриминационни или дублиращи се норми, намаляване на тежестите по съответствие, където това е възможно, и засилване на взаимното признаване, така че фирмите да не трябва на практика да навигират между 27 версии на едно и също правило. Това означава опростяване на съществуващото законодателство на ЕС и сдържаност при създаването на нови регулаторни пластове, както и по-последователно прилагане на правото срещу национални мерки, които фрагментират пазара чрез лицензионни, отчетни или процедурни изисквания.

В този смисъл 28-ият режим може да послужи като полезен доброволен „пряк път“, но не може да замести общо усилие за опростяване и трайна защита на принципите на Единния пазар във всички държави членки, без което проблемът с конкурентоспособността на Европа ще остане нерешен.

Наблюдателница на регулациите в ЕС

Наблюдателница на регулациите в ЕС е нова инициатива на EPICENTER*, в която участва и екип на ИПИ. Съставена от панел от над 30 експерти от цяла Европа, Наблюдателницата използва стандартизирана система за оценяване, за да анализира новите законодателни предложения на ЕС според тяхната посока и интензитет, като предлага прозрачен, основан на доказателства поглед върху регулаторните тенденции в Брюксел.

Всеки законодателен акт се оценява по скала от 0 (свръхрегулация) до 10 (пълна дерегулация), като резултатите се претеглят според степента на увереност на експертите и тяхната компетентност по съответната тема. Наблюдателницата е създадена, за да даде една независима оценка, на база на систематичен механизъм, на тенденциите в работата на Европейската комисия и посоката на развитие на регулаторната рамка в ЕС.

ИЗТЕГЛЕТЕ АНАЛИЗА ОТТУК

 

___

*EPICENTER е независима мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа. Тя се стреми да информира европейския политически дебат и да насърчава принципите на свободното общество, като обединява експертния опит на своите членове. ИПИ е сред 12-те пълноправни членове на мрежата.

 

Прочетено: 59