УДЪЛЖИТЕЛЕН БЮДЖЕТ ИЛИ УДЪЛЖАВАНЕ НА АГОНИЯТА: ПОТЪРПЕВША ЛИ Е ЗДРАВНАТА СИСТЕМА?

Как ще се отрази удължителният бюджет върху разходите и приходите на Националната здравноосигурителна каса? Темата в „Денят на живо” коментира членът на Надзорния съвет на Касата и директор в БСК проф. Григор Димитров. Според него, когато се говори за удължителния закон, той представлява удължаване на агонията, а здравната система е сериозно потърпевша от това. „Първите месеци ще работим с данните от 2025 г., но всички разходи ще са в рамките на приходите. Министерството на финансите не гарантират да осигурят 70 млн. лв приходи и трябва да се намери изход. Все пак този месец Касата се разплати с всички лечебни заведения”, обясни проф. Димитров.

Той е на мнение, че един от вариантите е прехвърляне на плащания към първите дни на месец януари и изрази позиция, че следващият бюджет, който ще бъде приет, ще бъде в рамките на неприетия сега бюджет. Също така няма да бъде приет и Националният рамков договор, а това е проблем, защото, по думите му, 15 месеца вече няма да има промяна в цените на клиничните пътеки, а те са единствен вариант за увеличение на заплатите на медиците. Така всичко ще бъде в ръцете на отделните лечебни заведения.

Димитров не смята, че ще има скок в цените на лекарствата, защото „правителството направи всичко необходимо да уплаши търговците,  че за високи цени ще има санкции. Тоест, за лекарствата няма да има увеличение. В това отношение имаме спокойствие”.

По темата за въвеждане на търгове за лекарствата в частните болници Григор Димитров е категоричен, че след като една болница ползва ресурс от НЗОК, то тя трябва да провежда търгове за лекарства. Той обясни, че при централизирани търгове за лекарства могат да се постигнат много успешни цени, но всяка година търговете се провалят заради „три организации, които ги обжалват до последно”.

Димитров изрази мнение, че таксата на личните лекари не трябва да се вдига, защото 43.7% от тяхната издръжка идва от това което касата плаща за лечение, а също така има твърде голямо увеличение на разходите за извънболничната помощ. „Има ръст на усвоените средства, но обхватът е отрицателен”, каза проф. Димитров.