АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В СЕКТОР "ПРОИЗВОДСТВО НА ОСНОВНИ МЕТАЛИ"
Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), разработи анализ на пазара на труда в сектор „Производство на основни метали“.
Секторът „Производство на основни метали" (КИД-2008, раздел 24) е един от стратегически важните отрасли на българската икономика. Той произвежда около 16% от продукцията на преработващата промишленост и генерира близо 5.4% от общата продукция на всички нефинансови предприятия в страната. Металите формират между 14% и 17% от стойността на целия износ на България, като страната е сред водещите 20 световни износители на рафинирана мед и пета в рамките на Европейския съюз. Тези факти поставят сектора в категорията на структуроопределящите за националната икономика и за нейната интеграция в европейските и световните вериги на добавена стойност.
Секторът се характеризира с двуполюсна структура: малък брой крупни предприятия, интегрирани в международни индустриални групи – „Аурубис България", „КЦМ", „Стомана Индъстри", „Алкомет", „София Мед", „Монбат Рисайклинг" и др., както и многобройни по-малки предприятия, ориентирани към нишово производство или като подизпълнители. Намалението на броя на нефинансовите предприятия в сектора от 190 на 168 за периода 2019-2023 г. (спад от 11.6%) отразява ефекта на влияещите фактори през периода върху малките и средните предприятия. Те не издържат на съвкупния натиск на пандемията, енергийната криза, прекъсванията в доставките вследствие войната в Украйна и нарасналата конкуренция от държави с по-ниски производствени разходи. Големите металургични комбинати, от друга страна, не само устояват на сериозните трудности, но продължават да инвестират и да разширяват капацитетите си.
Икономическата динамика в сектора е обусловена преди всичко от глобалните пазарни условия. Произведената продукция в сектора нараства с над 28% на годишна база след 2020 г. и достига връх от около 15.9 млрд. лв. през 2022 г., след което пада с приблизително 15% през 2023 г. в пряка корелация с международните борсови цени на металите. Добавената стойност по факторни разходи следва още по-рязка траектория: след спад до 770 млн. лв. през 2021 г. тя се повишава до 1.07 млрд. лв. през 2022 г., за да спадне до едва 453 млн. лв. през 2023 г., което е намаление от близо 58% само за една година. Тази нестабилност произтича структурно от факта, че металургичната продукция се търгуват по международни борсови цени, но производствените разходи за електроенергия, природен газ, транспорт и труд нарастват самостоятелно и не следват борсовия цикъл. Когато цените на металите падат, а разходите остават високи, маржовете се свиват рязко. Именно тази зависимост прави сектора особено уязвим и налага непрекъснато повишаване на производителността и енергийната ефективност като стратегически приоритет.
Демографската структура на осигурените лица в сектора е съществен риск за устойчивостта му и за способността му да поддържа и развива производствен капацитет в средносрочна и дългосрочна перспектива. Анализът на периода 2019-2024 г. показва, че над половината от заетите в сектора са концентрирани в групите 40-59 години — около 56-57% от осигурените лица всяка година. Делът на лицата над 55 години намалява от 36.1% през 2019 г. до 27.6% през 2024 г., тоест с 8.5 процентни пункта за шест години. Това подобрение е добър знак, но е крайно недостатъчно, дори след него близо три от всеки десет осигурени лица в сектора са в или близо до пенсионна възраст. Едновременно с това, делът на младите до 30 години нараства от 5.4% до 9.2% - ръст в относително изражение, но в абсолютен план недостатъчно, за да компенсира очаквания изход при по-възрастните кохорти.
Автоматизацията и модернизацията са потенциален отговор на предприятията на кадровия дефицит, с условието, че не могат изцяло да заместят човешкия труд. Тази стратегия е рационална, но не е приложима за длъжности с неизменна необходимост от квалифицирано присъствие (оператори на специализирани съоръжения, инженери-металурзи). Тя привлича млади кадри към технологично интензивни позиции, но не решава дефицита в специализираните и ръчни специалности.
Дуалното образование и ранната свързаност с работодателите са доказано ефективният механизъм за подмладяване на кадровия състав, видим в данните от Шумен и София-област. Тези два региона показват реален ефект от целенасочени политики за привличане и задържане на млади кадри, приложени от водещите предприятия в тях. Трансферът на тези практики като секторен стандарт е осъществим и препоръчителен, но е необходима систематичност.
Профилът на петте дефицитни длъжности показва, че кадровите рискове не са еднородни. При „Матричар" и „Инженер, металург" рискът е непосреден и структурен, при „Заварчик" и „Кранист" рискът е в средносрочен план, но с потенциал за привличане от пазара на труда, а при „Машинен оператор" рискът е нисък. Това изисква диференцирани, а не единни политики за преодоляване. Особено тревожна е ситуацията при „Инженер, металург". Има само 82 лица на трудови договори в цялата страна, от които едва пет са под 30 години (6%), а 25 лица са на 55 и повече години (31%).
Браншовата организация, Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), е единственият национален представител на предприятията, работодатели по КИД-2008, раздел 24, и активен участник в националния тристранен диалог, в европейските работодателски структури (Eurofer, Eurometaux) и в международни организации. Членовете на БАМИ включват водещите производствени предприятия в сектора, три от най-значимите висши учебни заведения, обучаващи инженерни кадри за металургията, и редица асоциирани членове. БАМИ участва в консултативните съвети „Металургия" към Министерството на иновациите, в Националния съвет по изменение на климата и в Консултативния съвет за индустриална стабилност. Тя представлява бранша при формиране на политики, свързани с енергетиката, пазара на труда, зеления преход и суровинната независимост на Европа. БАМИ има потенциал да изпълнява ролята на координатор между предприятията, образователните институции и публичните институции в разработването на устойчиви решения за кадровото осигуряване. Участието й в настоящия проект е конкретна стъпка в тази посока.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
