БСК Е ПРОТИВ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ЗАКОН НА РАЗМЕРА НА ОСНОВНИТЕ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

„Във връзка с внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения[1], Българската стопанска камара за пореден път алармира, че тежката кадрова криза в здравеопазването изисква дългосрочни, системни мерки, които да са устойчиви във времето, обхващащи както образованието на медицински специалисти, тяхното кариерно развитие и специализация, така и атрактивно заплащане, съответстващо на условията и отговорността на полагания труд.“

Това се казва в позиция на БСК, депозирана в деловодството на Народното събрание, до председателя на Комисията по здравеопазване проф. Костадин Ангелов.

В становището на БСК се подчертава, че следва да се отчитат организацията на финансирането на здравната система, различията, произтичащи от разположението, собствеността и структурата на разходите на лечебните заведения, както и натрупаните задължения. Задължение на държавата е да обезпечи прилагането на правото на всеки гражданин до достъпна медицинска помощ.

В Българската стопанска камара, като представителна организация на работодателите на национално равнище, членуват Сдружението на общинските болници в България, Националната асоциация на работодателите от здравеопазването в Република България, Асоциацията на университетските болници в България, Националното сдружение на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ.

Съгласувано със своите членове в сферата на здравеопазването, БСК поддържа заявената по същите предложения в предходното 51-во Народно събрание категорична позиция против принципите и конкретните текстове, заложени в двата законопроекта.

Според БСК, законовото определяне на размера на основни работни заплати, без да е основано на конкретни разчети, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в т. ч. допусканията на Средносрочната бюджетна прогноза и оценката на въздействието върху финансовото здраве на лечебните заведения, влече риск от редица неблагоприятни последици, в т. ч.:

• Уравниловка на заплащането между всички здравни специалисти, без оглед на отговорността и трудовото им представяне и демотивация на служителите;
• Отнемане на възможността за предоставяне на допълнително материално стимулиране;
• Намаляване на възможностите за издръжка, ремонти, инвестиции в нова апаратура;
• Увеличаване на дълговете на лечебни заведения;
• Несъстоятелност на лечебни заведения. 

Вижте пълния текст на становището ТУК.

____________

[1] Законопроект за изменение и допълнение на Закон за лечебните заведения, № 52-654-01-13, внесен от Ивайло Валентинов Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52-654-01-27, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 7 май 2026 г.