АСОЦИАЦИЯ: БЪЛГАРИЯ Е НА ПЪТ ДА УБИЕ ИНДУСТРИЯТА СИ

България е на път да убие бизнеса, който генерира пари за заплати в бюджетния сектор и гарантира пенсии и социални плащания. Индустриалците нямат повече резерви, за да задържат на работа инженерите и механиците. Хлопнат ли вратите на предприятията, колелата после трудно се задвижват. Важно е да удържим капацитета си, защото ако не се справим с това, след кризата ще ни вземат пазарите.

Такова е внушението, което браншовиците от сектор "Машиностроене" отправят с опитите си да измолят държавна подкрепа.

През миналата седмица от Асоциация на индустриалния капитал поискаха извънредна среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на която да бъде обсъден пакет от помощни мерки. Една от идеите на индустриалците е държавата да поеме социалните осигуровки на работниците, заети в сектора, за срок от 6 месеца. Засега предложенията не срещат положителни реакции. Новина не се роди и след вчерашни разговори между представители на асоциацията и властите.

За това какви са разчетите на индустриалците за необходимата държавна помощ и колко критично е положението в сектора "Машиностроене", който между другото е силно застъпен и на Българска фондова борса, разговаряхме с Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България и изпълнителен директор на Стара планина холд АД.

Защо в становището си като организация акцентирате толкова силно на проблемите в сектор „Машиностроене”?

Оказа се, че най-силно засегнатите от кризата не са онези сектори, при които най-много го очаквахме, а именно строителството, недвижимите имоти и туризмът. Вярно е, че там има пропадане, но в сектор „Машиностроене” то е над 50%, особено в тази негова част, където се работи основно за износ.

Кризата започна да се усеща от месец ноември миналата година и само за няколко месеца продажбите паднаха средно два пъти, а има компании, при които които продажбите са паднали и 4 пъти. Това е много неочаквано. Такова положение е трудно за отреагиране още повече, че има праг, под който една компания губи основната си функционалност. Тя не може да предлага същите продукти или същите услуги ако числеността на персонала е под този критичен праг.

В същото време има критичен праг и на продажбите, от който зависи да се поддържа този персонал. В редица случаи сега се работи на планирана загуба.

Другите държави от Европейския съюз се опитват да съхранят този потенциал на компаниите си, които са конкурентоспособни. Те компенсират значителна част от доходите, кито губят работещите при непълно и намалено работно време. Такава е практиката в Италия, Австрия, Германия. Там до 12 месеца се поемат до 80% от неплатените възнаграждения на персонала поради това, че няма какво да се работи. Даже в Германия в момента тече процедура, с която от 12, месеците ще се увеличат на 24.

Държавата предприе мерки и една от тях бе поемането на определена част от заплатите в дружества със съкратен работен ден. Не беше ли достатъчна помощта?

Така е, при нас имаше прословутото 44-то постановление, по силата на което в продължение на 3 месеца се поема една втора от минималната работна заплата, която се заплаща на служителите, работещи на половин работен ден. Това компенсира по-скоро дохода на нископлатените работници, тоест на неквалифицираните служители, защото със 120 лева какво може да компенсираш на един специалист? Ако като квалифициран работник е получавал примерно 1 000 лв. и сега получава 500 лв., защото е прехвърлен на половин работен ден, 120 лв. не го компенсират в достатъчна степен за тези 500 лв. Освен това срокът е само 3 месеца и средствата по тази програма отдавна свършиха.

Сега се очаква старт на една мярка по програма „Развитие на човешките ресурси”, финансирана с еврофондове, по която ще може до 5 месеца при работа на непълен работен ден да се получава някакво възнаграждение, но това дори още не е стартирало. Оптимистичните очаквания са програмата да старита през месец ноемви, а ситуацията в сектора отдавна е критична. Над 30 хил. работника са съкратени до сега. В момента има работа за много по-малко хора, отколокото е числеността на персонала в отрасъла и това е така, защото компаниите се стремят да задържат най-дълго онези, които са висококвалифицирани, тези, без които много трудно може да се възстанови компанията след кризата.

Това предизвика и Управителния съвет на браншова камара „Машиносторене” да внесе тези предложения, съгласувани с федерациите на машиностроителите в двата синдиката КНСБ и „Подкрепа”.

Каква е идеята ви за тези 6 месеца държавна помощ, през които работодателите да бъдат разтоварени от плащане на осигуровки за работниците?

Ще уточня, че предложението ни засяга не само машиностроителите, а цялостно износителите. Това е алтернатива или надграждане на това 44-то постановление, с което се компенсират доходите на работещи на непълен работен ден. Това би позволило да се съхрани персонала на онзи критичен минимум, да не се пада под него, защото при последващо възстановяване, на местата на нашите износители, ще се настанят други компании. Такива, които са успели да съхранят човешките си ресурси.

В машиностроенето има позиции, които се създават с години. Има сектори, в които човек може за 3 месеца да влезе в ритъм, но в машиностроенето са нужни 3 до 5 години, за да може да се създава качествен продукт и когато такива специалисти и високоспециализирани работници напуснат, хванат пътя по широкия свят, след това компанията много трудно може да ги реинтегрира обратно.

Какви са разчетите ви за това колко точно ще струва на държавата мярката, която предлагате и откъде да се вземат парите за поемане на осигуровките?

С колегите от браншова камара ”Машиностроене” бяха разчетени, че това са около 2 млн. лв. месечно, което прави около 12 млн. лв. за периода, който визираме. Не са малко пари, но си струва да се направи. Все пак говорим за експортно ориентирани компании с над 50% износ, които са съкратили над 20% от персонала си вече и имат спад в продажбите с повече от 20%.

Разбира се има опоненти на това предложение и аргументите им са, че кризите лекуват и при такъв спад ще оцелеят само най-добрите. След като отпаднат тези, които не могат да оцелеят, икономиката ще се излекува. Това в случая е нелепо и виждаме как целият Европейски съюз се опитва да съхрани именно тези компании в момента. След като те са продавали на световните пазари в Европа и Америка, значи тяхната продукция е качествена, наложила се е, успяла е.

Вземете автомобилите като бенчмарк. Продажбите там са намалели два пъти, светът произвежда два пъти по-малко автомвобили, защото сме в криза. Но някой може ли да прогнозира дали след 2 години светът ще продължи да произвежда пак два пъти по-малко автомобили? Хората се научиха да карат коли, това не е лукс, това е необходимост.

Други опоненти на идеята ви смятат, че ако държавата помогне на машиностроителите или износителите като цяло, това ще повлече мексиканска вълна от желаещи да получат същите преференции...

Ние акцентираме върху износителите, защото те са тези, които кърпиха платежния баланс. Те са тези, които са така или иначе са се наложили на международните пазари. Говоря ви за износителите от преработващата промишленост, не за тези, които копаят нещо от земята и го изнасят. Това е лесно.

И откъде да дойдат тези 12 млн. лв., които сте пресметнали, че са необходими?

Ще се съкратят други разходи. В реалния сектор реалната заплата тази година е десетки проценти надолу. Реално не са им намалени работните заплати, но като работят 2 седмици вместо 4, съответно вземат 50 или 75% от заплатата си, докато в бюджетната сфера заплатите всъщност растат. Пенсиите също пораснаха, а тези, които изкарват всичките тези пари, техните заплатите са намалели. Това е картината и трябва тежестта на кризата да бъде справедливо разпределена.

От министерствата обаче не показват да са склонни на такава подкрепа. Дават ли ви някакви надежди, че ще има помощ за бизнеса?

Не съм оптимист. Виждаме как от Китай до Америка през Европа кризата се лекува с наливане на пари. Ние в България сме по-скоро изключение от това правило. Не е ясно кое е по-доброто решение. По-късно ще разберем.

Аз не апелирам да се наливат пари, все пак ние сме във валутен борд, но дълго трупахме бели пари за черни дни и ето, те сега черните дни дойдоха. Помните, през последните години имаше бюджетен излишък - над 3% от БВП, по 2 млрд. годишно, който е увеличил нашите резерви и ни кара в момента да се чувстваме много по-добре, в сравнение с други държави, които са на огромни дефицити. В Германия например той е над 6%, в щатите е 10%, с очаквани 13% за догодина. В Русия дефицитът е 6 -7%. Посочвам ви три водещи икономики на три континента как се държат в кризата, докато ние сме на балансиран бюджет.

Тези бюджетни дефициии са заем от бъдещето или разходване на резервите. И в двата случая при изход от кризата ние ще сме в по-добро здраве, но какво от това, ако сме си убили индустрията? Другите ще имат да връщат заеми, но ще има кой да ги връща, ще имат индустрия. А ние ако сме я убили, ще сме на ниско ниво като потенциал и ще чакаме пак да дойдат някои инвеститори, да направят нещо тук, за да има какво да пълни бюджета.

Ако държавните финансисти не приемат предложенията ви за поемане на осигуровките, имате ли и резервен сценарий?

Ако това не се случи, отиваме на сценарий, при който всяка събота палим свещ за световната икономика, защото каквото можеха, мениджърите направиха.

По света сякаш се забелязва някакво стабилизиране и възстановяване. Не сте ли съгласен с анализите на световноизвестните икономисти, цитирани по медиите?

По-скоро има стабилизиране на това достигнато ниско ниво и при събирането си лидерите от Г-20 само ободряват настроенията, подкрепят се един друг по-скоро психологически. Всеки обявява как е преборил кризата, а всъщност кризата не е преборена. Може да е преборена дефлацията, може да сме спрели пропадането, но не сме започнали изкачването и няма изгледи за бързо възстнаовяване. Ако кризата е U-образна, ние сме долу и колко широко ще е това U и дали пък няма да е W-образно, не е ясно още.

Колко далеч сме от фалити в машиностроенето?

Не сме много далеч, те са факт на редица места, не са масови или верижни, но фирми се закриват. При нас няма бърза система за ликвидация и несъстоятелност, Тези процедури са толкова тромави, че се разбира много по-късно за кризата в дадено предприятие.

Защо индустриалците не се подсигурихте с буфери, за да посрещнете по-подготвени кризата?

При спад на продажбите 3 пъти, няма такъв буфер, който да удържи. Самият факт, че вече близо година продължават да работят и съществуват при тези условия, значи, че е имало резерви в дружествата, имало е натрупани активи, които са изтънели обаче до краен предел. Не може едно предприятие да произвежда 100 единици, а другият месец 25 единици и в двата случая да е на печалба. Няма такъв вариант.

Кога можем да очакваме новини от преговорите ви с правителството за оказване на някаква помощ?

За сега резултата от разговорите е отрицателен, не очакваме за съжаление нашето предложение да бъде прието. Днес /вчера, 15 октомври/ работната група по организацията за тристранно сътрудничество заседава и не се постигна решение. Министерство на труда и социалната политика се стреми да ни подкрепи, но Министерство на финансите е това, което стиска бюджета, така че не очакваме да има резултат. Не са изгубени надеждите, но времето си върви.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!