ТЕЖКИТЕ ПРОЦЕДУРИ И ГОЛЕМИЯТ ОБЕМ ДОКУМЕНТАЦИЯ СА ОСНОВНИТЕ ПРЕЧКИ ПРЕД ЕФЕКТИВНОТО УСВОЯВАНЕ НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ

Съветът за обществени консултации към парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол върху еврофондовете обсъди бъдещето на кохезионната политика през следващия програмен период (2014-2020 г.)

Основната част от бизнеса (около 80%) посочва, че тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти, е най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Това посочи днес (12.07.2011г.) зам.-председателят на БСК Камен Колев, който е и председател на Съвета за обществени консултации (СОК) към парламентарната Комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ).

Под негово ръководство премина шестото заседание на съвета, в което участваха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, министрите на регионалното развитие Росен Плевнелиев и на еврофондовете Томислав Дончев, както и посланиците на Унгария и Полша. Темата на заседанието бе „Бъдещето на кохезионната политика - готови ли сме за предизвикателствата 2014-2020 г.?".

„Кохезионната политика трябва да изпълнява целите на Стратегия „Европа 2020" - повече инвестиции в иновации, технологии и подобряване на енергийната ефективност",  заяви още Камен Колев при откриването на заседанието. Той отбеляза, че един от новите моменти в посланията на Европейската комисия относно кохезионната политика в новия програмен период е обвързването на всяко едно плащане с възможността за поставяне на индивидуални за всяка една страна условия. „Това е много важно, за да се синхронизират реформите във всички европейски страни", подчерта председателят на Съвета за обществени консултации.

По думите му, в бъдещето на кохезионната политика ударението ще се поставя върху резултатите. Един от приоритетите, според него, е засилване на сътрудничеството с гражданския сектор при изпълнението на Оперативните програми. Камен Колев прогнозира, че в бъдещата кохезионна политика ще се постави акцент върху икономическата устойчивост на финансираните проекти и в тази връзка ще се разчита повече на грантовите схеми, които ще бъдат подпомагани от револвиращи схеми.

Камен Колев представи пред участниците в заседанието резултатите от проведено в периода 28 юни - 5 юли т.г. анкетно проучване сред неправителствения сектор, академичните среди и бизнеса за възможностите за усъвършенстване на управлението на европейските средства през новия финансов период (2014-2020г.). Повод за провеждане на изследването е началото на Полското председателство на ЕС, в което един от приоритетите е стартирането на дебата за Новата кохезионна политика на съюза. Въпросите в анкетата очертават предизвикателствата през настоящия период 2007-2013 г., които да не бъдат допускани през следващия. Преобладаващият брой участници от страна на бизнеса в проучването дава основание да се смята, че то отразява оценките на нагласите на фирмите за следващия програмен период.

Според резултатите от проучването, сред проблемите пред усвояването на евросредствата са:

- Забавяне на плащанията по проекти (около 70%);

- Необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%);

- Неясни указания от страна на администрацията при отчитането на проекти (около 67%);

- Липса на прозрачност при оценка на проектите (над 60%);

- Спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 55%).

Голяма част от тези проблеми са поставяни на отговорните органи и някои от тях постепенно намират своето разрешение, като в следващия програмен период очакванията на бизнеса са те да не стоят на дневен ред.

Ето и останалите резултати от проучването:

• 59% от фирмите са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове, 26% декларират, че се нуждаят от допълнителна информация, а 13% не се чувстват информирани;
• 46% от фирмите са били бенефициенти по оперативните програми, 13% отбелязват, че са кандидатствали, но не са били одобрени, 39 % от отговорилите не са кандидатствали, а над 52% възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че бизнесът ще разчита на европейските фондове и през следващия програмен период.
• Предпочитанията на бизнеса по отношение на формите на разплащане през следващия програмен период 2014-2020 г. са с превес за грантовите схеми (над 70% от запитаните), но отбелязват, че в определени случаи револвиращите финансови инструменти са по-подходящи (около 18%).
• Относно вариантите на управление на средствата от еврофондовете през следващия програмен период бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата (около 35%). Около 25% са за създаване на централизирано звено за управление на всички оперативни програми, около 20% очакват повишаване на ефективността чрез аутсорсване на някои дейности към банките и неправителствените организации, а само около 18% са за запазване на статуквото.
• Независимо от желанието на бизнеса да се запазят съществуващите оперативни програми, предпочитанията са към ОП „Регионално развитие" и ОП „Околна среда" (52%, 54%), ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" (48%), ОП „Транспорт"(46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят ОП „Административен капацитет" и ОП „Техническа помощ".
• По отношение на разпределението на фондовете между оперативните програми преобладаващото мнение е, че то трябва да бъде диференцирано и приоритизирано (около 70%), а едва една-трета от респондентите са за балансирано разпределение.
• Относно работата на администрацията бизнесът най-често препоръчва разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите (в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите) и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти, респективно - 54% и 31%.