Позиция на БСК във връзка с намеренията за увеличаване на цените на природния газ
Добави мнение

На българската индустрия е необходима предвидима и устойчива икономическа среда, за да бъде конкурентоспособна на европейските и световните пазари. Един от най-важните фактори за устойчивостта в тази среда са цените на първичните носители на енергия. В условията на икономическа и финансова криза сме свидетели на променящи се цени на енергоносителите в страните-членки на ЕС. За съжаление, у нас отново се заявяват намеренията на „Булгаргаз” ЕАД да повиши рязко цените на природния газ от началото на следващата година.

Българска стопанска камара многократно е привличала общественото внимание към проблемите, възникващи пред големите индустриални потребители на енергия в резултат на изключително бавната либерализация на българския енергиен пазар. С изменения в Закона за енергетика се въвежда пълна либерализация на пазара на природен газ в Република България и от 01.07.2007 г., в изпълнение на Европейската газова директива, всички потребители на природен газ в страната придобиват статут на привилегировани и имат право да избират откого да закупуват природен газ, т.е. своя доставчик. За съжаление, понастоящем тази либерализация съществува само на хартия. В съответствие с измененията в законодателството, при регулирани от държавата цени, следва да се реализират не повече от 10% от количествата природен газ в страната, като останалите трябва да се договарят на свободния пазар. Тази законова разпоредба не се изпълнява и, в резултат на това, цените за всички категории потребители не са пазарно определени, а административно регулирани. Продължаващата намеса на държавата в ценообразуването на природния газ прави икономиката ни неконкурентоспособна.

Реални стъпки от страна на държавните монополисти „Булгаргаз” ЕАД и „Булгартрасгаз” ЕАД за осъществяване на либерализацията на търговията с природен газ все още не са предприети.  И днес „Булгаргаз” ЕАД не позволява на своите потребители да предоговарят съществуващите дългосрочни договори за доставка и продължава да се държи като монополист от близкото социалистическо минало. Монополистът не договоря, а налага условия на своите клиенти, независимо от промяната на пазара, настъпила в следствие на световната финансово-икономическа криза. А при наличието на дългосрочни договори и кризисна обстановка, индустриалните потребители повече от всякога се нуждаят да бъдат информирани възможно най-рано за изменение на ценовите равнища.

 

Пълният текст вижте по-долу.