Ролята на работодателските организации за развитието на българския пенсионен модел
Добави мнение

РОЛЯТА НА РАБОТОДАТЕЛСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕНСИОНЕН МОДЕЛ

Дикран Тебеян – зам.-председател на БСК

 

 

След дълбоката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. и въвеждането на валутния съвет пенсионната система в България бързо се стабилизира. Приходите от осигурителни вноски покриваха изплащаните пенсии и обезщетения и дори осигуряваха малък резерв за следващата година. Съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход нето се повиши от 32,2% през 1997 г. на 51,1% през 2000 г.

Същевременно влошаващата се демографска ситуация, високите темпове на емиграция на лица в трудоспособна възраст и нарастващата безработица показваха, че съществуващият пенсионен модел е изчерпал своите възможности и в най-близко бъдеще предстои финансова дестабилизация на пенсионната система. Ако през 1997 г. на 100 осигурени лица се падаха 74 пенсионера, през 2000 г. те вече бяха 112. От 2000 г. България се намираше в ситуация, в която други страни очакват да изпаднат след 50 г. и отсега търсят изход от нея.

В тази обстановка и като се отчитаха крайно неблагоприятните прогнози за отрицателен демографски прираст и влошаване на възрастовата структура на населението работодателските организации проявиха национално отговорно поведение и подкрепиха преминаването към тристълбов модел на пенсионната система, съпроводен с утежняване на условията за достъп до пенсия.

Сега, пет години след началото на реформата, можем да направим извода, че възприетият подход на постепенно увеличение на пенсионната възраст и възможността за пенсиониране на 63- и 60-годишна възраст беше по-приемлив за обществото, но не отговаря нито на демографските прогнози, нито на достигнатото вече съотношение между осигурени лица и пенсионери.

По предложение на работодателските организации в България беше възприета оригинална схема за по-ранното пенсиониране на някои професии, при която професионалните фондове изплащат срочна пенсия до навършване на общата пенсионна възраст, а след това се получават пожизнени пенсии от държавното обществено осигуряване и универсалните фондове. Този подход трябваше да доведе до определяне на обосновани размери на осигурителните вноски за професионалните фондове, определени чрез актюерски разчети. Вместо това продължава запазването на субективно определените размери на осигурителните вноски от преди реформата, в резултат на което при равен осигурителен доход и стаж един работник от ІІ-ра категория труд ще получава с 56% по-висока пенсия от работник от І-ва категория труд.

След дългогодишни протести на работодателските организации от началото на тази година беше отменена абсурдната практика да се заплащат осигурителни вноски за пенсия върху краткосрочните обезщетения за други социалноосигурителни рискове.

Наред с това, обаче, продължава да няма задоволително решение на редица проблеми, поставяни отдавна от работодателските организации, като:

- наглото и безнаказано издаване на фиктивни болнични листове от корумпирани лични лекари (наскоро телевизионно предаване показа, че подкупът възлиза на мизерните 20-25 лв.);

- обществена тайна е корупцията при медицинската експертиза на неработоспособността, в резултат на което през годините на реформата инвалидните пенсии се увеличиха 4 пъти и са на път да обезсмислят цялата реформа.

Във всички цивилизовани страни подобни документни измами водят не само до отнемане на лекарски права, но и до наказателна отговорност. В България нито административните, нито правораздавателните органи не търсят отговорност за подобно престъпно поведение поради малките размери на присвоените суми, сравними с “кокошкарски кражби”.

Прави впечатление, че няма социална дейност, развиваща се под контрола на Министерството на здравеопазването, в която намеренията за реформа да не са опорочени и да са постигнати желаните резултати. Към казаното по-горе можем да добавим и провалената здравноосигурителна реформа и неефективната работа на много от службите за трудова медицина, осъществявана под контрола на същото министерство и на “докторското” лоби в парламента.

С цел да се преустанови нелоялната конкуренция на сенчестата икономика спрямо коректните работодатели и да се стабилизара осигурителната система работодателските организации подкрепихме и такива непопулярни мерки като въвеждането на регистрация на трудовите договори и на минимален осигурителен доход по сектори и категории персонал.

По-нататъшното развитие на пенсионната реформа, според нас, изисква сериозна експертна дискусия и по следните проблеми:

1. Недостатъчният размер на вноските за универсалните фондове, вкл. и на 5-процентната вноска през 2007 г., който няма да позволи вторият стълб да играе чуствителна роля в общия размер на бъдещите пенсии. Дълго време се поддържа илюзията, че може след 6-7 години да се стабилизира финансово първият стълб и се отправят некомпетентни критики към ДОО затова, че се нуждае от значителна субсидия. Трябва ясно да се каже, че цената на финансовата стабилизация на първия стълб е отказът от реформата. Или трябва да развием тристълбов модел със значителна роля на втория и третия стълб, или да се върнем към разходопокривната система, обречена на крах след 10-15 години.

Освен това последователно провежданата политика на ограничаване на държавния дълг налага либерализиране на инвестиционните инструменти на капиталовите фондове.

2. Как ще финансираме осигурителната система през следващите години – само с осигурителни вноски или и с други данъци? Трябва да си дадем сметка, че България ще влезе в ЕС като страна с най-ниска производителност и конкурентноспособност. Ние сме в данъчна конкуренция с новоприетите страни в ЕС и сме по-непривлекателни от тях като обект за инвестиции. Единственият ни шанс е да създадем по-атрактивни условия за бизнес от тях. Това не може да стане със сегашните размери на осигурителни вноски, които са всред най-високите в Европа. Държавният бюджет, който в миналото национализира пенсионния фонд, сега трябва да участва по-активно в неговото финансиране.

3. Ще финансира ли държавният бюджет с адекватни осигурителни вноски драстично по-ранното пенсиониране на кадровите военослужащи, служителите на МВР и на другите специални ведомства? Около една трета от дефицита на ДОО се дължи на нерално ниския размер на вноските за тези лица. Ако тази практика продължи, техните пенсии в бъдеще ще се изплащат за сметка на пенсиите на работниците и служителите.

4. Ще продължим ли да възлагаме на осигурителната система функции, присъщи на системата на социалното подпомагане? Докога недостатъчният капацитет на службите за социално подпомагане ще се компенсира чрез възлагане на несвойствени дейности на осигурителната институция?

5. Навсякъде в света осигурителното законодателство гарантира минимални размери на пенсиите и другите обезщетения. В България, обаче, степента на солидарност е доведена до абсурд. Всеки четвърти пенсионер получава гарантирания минимален размер за сметка на останалите пенсионери с по-голям индивидуален принос към осигурителната система. Значителна част от пенсионерите, получаващи гарантирания минимален размер, са лица, укривали реалните си доходи през време на осигурителния си стаж. Това до голяма степен унищожава стимулите за участие в осигуряването, което при ниската осигурителна култура на българските граждани ще продължава да създава сериозни проблеми в бъдеще.

В същото време осигурените с най-голям принос към пенсионната система имат “таван” на пенсията. Ако въвеждането на такъв “таван” е оправдано за лица, при които пенсията е изчислена от осигурителен доход само за 3-4 години, то няма обяснение запазването на този “таван” и за лицата, които към днешна дата задължително представят данни за осигурителен доход за 11 години. Целесъобразно е да се обмисли премахването на “тавана” на пенсиите за лицата, които представят данни за осигурителен доход за повече от 10 години. При сегашното законодателство високата степен на преразпределение превръща осигуровките в типично данъчно облагане.

6. Ще потърсим ли възможности за опростяване на информацията, изискуема от малкия бизнес? В България 91,2% от предприятията са микропредприятия с персонал до 10 души, а 98% са малки с персонал до 50 души. Можем ли да диференцираме изискванията за малките и по-големите предприятия?

Считаме, че всички тези проблеми заслужават да се дискутират и след изборите да търсим адекватни решения.