Становище относно проекта на Закон за ограничаване на изменението на климата
Добави мнение

Във връзка с консултирането на проекта на Закона за ограничаване на изменението на климата, Българска стопанска камара, изразява следното становище:

  1. Проектът на закон транспонира изисквания на европейското законодателство. Същевременно следва да се отчете специфичната ситуация, в която се намира българската промишленост и  енергетика, обвързващите условия и национални цели, които страната трябва да изпълнява по стратегията „Климат и енергетика” на ЕС до 2020 г. Едно от тях e поставянето на най-значимите сектори на преработващата промишленост под заплахата за изтичане на въглерод - заплащане на квоти за емисии на СО2, без това да допринася за подобряване на конкурентоспособността и  повишаване на произведената продукция. При цел за съкращаване на емисиите на парникови газове през 2020 г. спрямо 1990 г., за ЕС - 28 от 20%, ограниченията за Р. България доближават 50% за референтна година по Протокола от Киото (1988). Това поставя страната на първо място в целия свят с най-високи ограничения за емисии на парникови газове с всички произтичащи последствия за заетостта, енергетиката, тежката промишленост и възможността за достигане на средноевропейските равнища на производство и потребление в обозрима перспектива. Безкритичното възприемане на т.н. модел PRIMES за прогнозиране на макроикономическото развитие, енергийното потребление и емисиите на парниковите газове в националната енергийна стратегия (2012) и при определяне на националните цели за емисии на парникови газове, за енергийна ефективност и интензивност, вече оказват значително негативно въздействие върху равнището на цените, ограничаване на интереса на чуждите инвеститори и оператори в енергийно интензивните отрасли, заетостта и за съхраняване на т.н. енергийна бедност.
  1. При продажбата на предписани емисионни единици (ПЕЕ) е предвидено право на страната – купувач да поставя изисквания към целите и начините на разходване на средствата от продажбата. Доколкото права от спестените емисии са държавна собственост както е отбелязано в чл. 16(2), начинът на разпределянето на приходите от техните продажби следва да бъде избиран само от българската държава. БСК е съдействала при осъществяване на контакти с МОСВ на водещи световни компании - купувачи на ПЕЕ, които не поставиха никакви предварителни условия за начина на разходване на приходите от съответните продажби. В тази връзка и при спазване на ограниченията на Протокола от Киото следва да се облекчат условията с оглед увеличаване на броя на сделките и приходите от продажба на ПЕЕ.
  1. Предвидената процедура за усвояване на получения финансов ресурс е усложнена и съсредоточава изключителни правомощия в ПУДООС, без да се осигурява прозрачност при разпределението на средствата чрез НДЕФ. Усложненото администриране на процеса на набиране на проекти, тяхното оценяване и финансиране не създава необходимите условия за прозрачност за всички заинтересовани страни.  Предвидени за финансиране са широк спектър от проекти, без да се поставя като  приоритет внедряването на енергоефективни технологии и по-нататъшно съкращаване на емисиите в промишлеността.
  1. Проектът на закон повтаря голяма част от действащата нормативна уредба, без да създава улеснение на бизнеса, както и за участие в разпределението на средствата от продажбите на емисионни единици за развитие на иновациите в нисковъглеродната икономика. Законопроектът следва да бъде придружен с подробна оценка на финансовите и технологичните въздействия върху пазара на труда, върху засегнатите страни и особено върху тежката промишленост и енергетиката.

 

На тези основания, считаме, че преди обсъждането на закона в Народното събрание следва да се:

  • направи подробна оценка на въздействието върху бизнеса и бизнес средата;
  • създаде възможност, преобладаващата част от приходите от продажбата на емисии да се използват от промишлеността,  вкл. сектори, подложени на т.н. „въглеродно изтичане” за въвеждане на иновационни технологии за производство;
  • актуализират критериите за държавна помощ за секторите, застрашени от „въглеродно изтичане“;
  • формулират мерки за стимулиране на иновационни проекти в областта на публично-частното партньорство.