БСК категорично възразява срещу последните промени на Кодекса за данъчно облагане на доходите (ΚΦΕ) на Република Гърция, въвеждащи т.нар. превантивен данък от 26% върху местни лица, по всички плащания за сделки към физически и юридически лица, регистрирани по законодателството на Република България.

С писма до Европейската комисия и Министерството на финансите на РБ (вж. прикачените по-долу документи) камарата апелира за намеса на институциите за решаване на проблема. БСК настоява Европейската комисия да приеме съответно становище, с което от Република Гърция да бъде поискана бърза и безусловна отмяна на приетата ал. 13 на чл. 23 от КФЕ, както и да бъдат предприети всички необходими правни действия пред Съда на Европейската общност, в случай на отказ на гръцката страна да се съобрази с отправеното искане.

В позицията на БСК се казва:

Приетата от Гръцкия парламент промяна на КФЕ нарушава пряко, както европейското право, вкл. основното право и принципи за свободно движение на стоки, капитали и хора в Общността, така и международните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, които Гърция е сключила със страни, които съгласно гръцкото данъчно законодателство (чл. 65 от КФЕ) се определят като страни с привилегировани данъчни режими, вкл. за държави членки на ЕС като България, Ирландия и Кипър.

Налагането на т.нар. „превантивен данък“ от 26 % върху плащания от регистрирани в Гърция лица към техни контрагенти от държави членки на ЕС, с които Гърция е сключила споразумения за избягване на двойно данъчно облагане, е недопустима дискриминация според приложимото международно и европейско право и е в ущърб, както на съответните гръцки компании, така и на техните контрагенти (доставчици) от Република България, доколкото:

  • в голяма част от случаите предварителният данък ще бъде удържан за сметка на дължими плащания към българските контрагенти (доставчици на стоки и услуги);
     
  • върху българските юридически и физически лица - доставчици на стоки и услуги за гръцкия пазар, както и за българската данъчна администрация се налагат допълнителни изключително тежки, усложнени задължения при неясни критерии за представяне на доказателства за наличие на „необходимата организация и инфраструктура за извършването - съгласно професията - на сходни сделки по обичай и занятие със сделката, за която е издаден документът“ за всяка отделна доставка и издаден документ по сключените договори;
     
  • гръцките данъчни власти се снабдяват с огромни възможности и правомощия за широко и субективно тълкуване, за създаване на административни пречки и забавено прилагане на процедурите;
     
  • освен допълнителните финансови и административни тежести и усложняване на регулаторната среда за българските доставчици, налице е и недопустимо въвеждане на т.нар. нетарифни или „технически бариери в търговията“.

 

Намаляването на административните тежести за европейския бизнес и МСП, и изпълнението на целите, заложени в „Европа 2020“, изискват от всички държави членки на ЕС да предприемат мерки за улесняване на търговския и капиталов обмен, а не въвеждане на нови, още по-тежки административни, данъчни и финансови бариери.

Българската стопанска камара ще подпомогне подаването на жалби до Европейската комисия от български предприятия и браншови организации, независимо от наличието на техен пряк интерес от образуване на производство срещу въпросната държава членка, за установяване на неизпълнение на задълженията, предвидено в чл. 258 и 259 на Договора за функциониране на ЕС.

 


БСК протестира срещу въведения от Гърция данък от 26% върху плащанията на българските фирми
Добави мнение