Относно документите за третото заседание на Комитета за наблюдение на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“
Добави мнение

І. БСК, след консултации със своите членове, в т.ч. с Професионална асоциация „Европейски и национални програми за развитие“, отправя следните бележки и предложения по критериите за подбор на проекти по процедура „Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия“ и  „Подкрепа за развитието на клъстери в България“

1. По Методологията и критериите за подбор на операции по процедура „Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия“

а) Общият бюджет от ЕСИФ за големи предприятия, предвиден по Приоритетна ос 3 на ОПИК е в размер на 44,2 млн. евро[1], което при добавяне на националното съфинансиране се равнява на общ възможен бюджет на настоящата процедура[2] в размер на 52 млн. евро. Същевременно предвиденият бюджет по процедурата е 50 млн. евро .

В тази връзка предложението ни е бюджетът на  процедурата да се повиши до сумата 52 млн. евро, което ще даде възможност за финансиране на още няколко проекта.

б) В т. 2 „Методология и критерии за  подбор на операции“ се предвижда процедурата да бъде с 2 крайни срока за подаване на проектни предложения, като не е предвидено разпределение на общия бюджет по двата срока.

Считаме, че липсата на предварително обявено разпределение на общия бюджет по процедурата по двата крайни срока ще доведе до неравнопоставеност и дискриминационно третиране на кандидатите от втория краен срок. ЗУСЕСИФ дава възможност за процедура с два или повече срока за подаване на проекти, като обаче нито в ЗУСЕСИФ, нито в ПМС № 162/2016 г. не е изрично регламентиран реда за финансиране на проектите при 2 и повече срока.  При тази нормативна празнота структурирането на процедурата с 2 или повече крайни срока за кандидатстване следва да става в съответствие с общите принципи, посочени в чл. 29, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на които следва се подчинява подборът на проектни предложения, а именно - равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Приложено към процедура за подбор с 2 и повече крайни срока за кандидатстване това означава задължение да се направи едно от двете:

1) Да се обяви предварително разпределение на общия бюджет по процедурата по всеки от крайните срокове;

или

2) Да се обяви, че предвидените по процедурата средства ще бъдат приоритетно разпределени за класирането по първия краен срок, като проектите от втория краен срок ще бъдат финансирани само при наличие на остатъчен (неразпределен) финансов ресурс[3] от предходния краен срок.[4]

Аргумент за това разбиране ясно се извежда от чл. 30, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, която при процедура с два и повече крайни срока за кандидатстване говори за „второто и следващите производства“. Очевидно ЗУСЕСИФ разглежда кандидатстването по два и повече крайни срокове в рамките на процедурата за подбор на проекти като отделни административни производства, което означава отделно за всеки срок класиране и одобряване за финансиране на подадените проекти. Тъй като съгласно чл. 19, ал. 2 от ПМС № 162/2016 г. одобряването за финансиране е функция и от общия размер на предвидените за съответното класиране средства, липсата на предварителна яснота при откриването на процедурата (i) за размера на средствата предназначени за всяко отделно производство (класиране), или алтернативно – (ii) за приоритетността (поредността) на разпределение на средствата по отделните класирания (отделните производства) води до неравнопоставено дискриминационно третиране на проектите от различните крайни срокове, а именно проекти с еднакво качество (точки), но подадени в различни крайни срокове, да бъдат третирани по различен начин, без това да е предварително изрично обявено. Отделно от горното, считаме, че предвиждането на 2 крайни срока е необосновано, тъй като предвиденият общ бюджет е сравнително малък спрямо очаквания голям интерес, което прави ненужно определянето на втори допълнителен краен срок.

Във връзка с горното БСК предлага процедурата да се обяви само с един краен срок. Алтернативно – ако се запази обявяването при два крайни срока – бюджетът на процедурата да се разпредели поравно между двата крайни срока.

в) В Методологията е предвидено, за разлика от процедурата за енергийна ефективност за МСП, контролът за качеството на енергийните одити да се извършва (i) от „компетентни външни лица“ (ii) в рамките на процеса по оценка, като (iii) не се предвижда възможност за коригиране на енергийните одити при забелязани несъответствия.

Възразяваме срещу така предложения подход, като виждаме в него 3 проблема.

На първо място, възлагането на контрола на външни експерти – физически лица не дава институционални гаранции за интегритет и качество на контрола върху енергийните одити, за разлика от контрола за качество, осъществяван от специализирания държавен орган АУЕР.  Считаме, че изключването на АУЕР от процеса е необосновано предвид успешната според нас работа на агенцията в тази дейност по процедурата за МСП и вече натрупания от нея значителен опит. На второ място, осъществяването на контрола за качеството на енергийните одити в рамките на процеса по оценка, т.е. без своевременно информиране на кандидата и енергийните одитори за резултата от оценката за качество, прави този процес напълно непрозрачен, без външни гаранции за обективност, като лишава кандидатите от възможност за оспорване (обжалване) на евентуална негативна оценката за съответствие на енергийния одит[5]. На трето място, премахването на възможността за еднократно коригиране на енергийния одит при забележки относно неговото съответствие е необосновано рестриктивно спрямо кандидатите. Енергийните одити на големи промишлени системи, каквито ще бъдат одитите по тази процедура,  са обемни по своя обхват и се извършват по сложна методика, поради което е напълно реално в тях да бъдат първоначално допуснати грешки или пропуски.  В този контекст лишаването на кандидатите от навременна информация за оценката на одита и от възможност за неговото коригиране при констатирани пропуски е твърде рестриктивно, което – съчетано в невъзможността за оспорване на евентуално негативно становище за съответствие – създава реална възможност  за налагане на санкции на кандидатите в условията на непрозрачност от институционално неотговорни лица, каквито ще са контрактуваните от Управляващия орган външни оценители..

Обобщено казано, извършването на контрола за качеството на енергийните одити от институционални неотговорни външни лица в условията на непрозрачност и липса на възможност за своевременно коригиране на енергийния одит (при необходимост) или оспорване на негативна оценка за съответствие не дава гаранции за обективност на оценката за качеството на енергийните одити, а оттук и за обективността на цялостния процес по оценяване и класиране на проектите.

Във връзка с горното БСК предлага контролът за качество на енергийните одити по процедурата да се извършва от АУЕР по същата процедура, както това ставаше по процедура BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, вкл. да се запази възможността за еднократно коригиране на енергийния одит при констатирани несъответствия.

г) В Методологията е предвидено да се подкрепя изпълнението на мерки за енергийна ефективност, основаващи се на метода „добра стара практика“.

Методът „добра стара практика“ включва сравнение на енергийното потребление при приетите съществуващи практики за стандартно използвани технологии и оборудване в сектора с енергийното потребление на предвижданата по проекта ново оборудване. Методът се прилага, когато предприятието  предвижда закупуване на ново оборудване, което няма аналог в досегашната дейност на предприятието. При режим регионална помощ – разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект има основание този метод да не се прилага, тъй като в този случай мярката не променя характера на производствения процес и произвежданите продукти, и съответно енергоспестяващия ефект може да се определи чрез съпоставка на енергопотреблението на съществуващото спрямо предвижданото ново оборудване. По другия допустим (по Компонент 1) режим държавна помощ, а именно регионална помощ при основна промяна в целия производствен процес обаче по дефиниция се закупува оборудване, което няма аналог с досега използваното за производството оборудване. В тази хипотеза енергоспестяването по мярката може да се определи само чрез метода „добра стара практика“.

В тази връзка предлагаме прилагането на метода „добра стара практика“ да е допустимо при обосноваването на мерки, включващи инвестиции по Компонент 1 при режим регионална инвестиционна помощ - основна промяна в целия производствен процес.

д) Критериите за техническа и финансова оценка са посочени в представената ни Методология твърде общо, без конкретни показатели и техните диапазони.

Считаме, че за да може КН да формира свое информирано мнение и да вземе решение по тях, следва да се въведе практиката на КН да се представя проекта на подробната оценителна таблица. Тази практика би била в пълно съответствие с чл. 110, пар. 1(а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, който възлага на КН изключителна компетентност за определянето на критериите за подбор на операции.

е) Прави впечатление, че в рамките на критериите за приоритизиране на проекти, по т. ІV.3. е предвидена приоритизация за проекти, изпълнявани около  и в териториите от мрежата Натура 2000, като същевременно не е налице приоритизиране за проекти, изпълнявани в Северозападния планов район в съответствие с предвиденото в Споразумението на партньорство.

В тази връзка възниква въпросът с какво се обосновава приоритизирането на проектите, изпълнявани на територията на Натура 2000? При липса на адекватна обосновка считаме, че приоритизирането по този критерий следва да отпадне.

ж) Като индикатор за продукт по процедурата е включен и индикатора „извършени обследвания за енергийна ефективност“.

Предлагаме този индикатор да отпадне, тъй като енергийните обследвания не са допустима дейност по процедурата  и съответно ОПИК няма принос за постигането на този индикатор.

2. По Методологията и критериите за подбор на операции по процедура „Развитие на клъстери в България“.

а) Като един от двата вида допустими правни форми на клъстери е посочено „обединения по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“. ЗЮЛНЦ познава 2 вида юридическите лица с нестопанска цел, а именно сдружения и фондации. Текстът вероятно има пред вид „сдружения“ по см. на ЗЮЛНЦ, ето защо думата „обединения“ следва да се коригира на „сдружения“.

б) В първата забележка към „Допустими кандидати“ е посочено, че Клъстери, създадени като обединения - дружества по смисъла на Закона за задълженията и договорите са допустими по процедурата само и единствено, когато в периода от датата на обявяване на процедурата до датата на подаване на заявлението за категоризиране регистрират клъстерно обединение (с идентични членове/участници) под посочените в т. 2 две правни форми. От този текст може да се направи извода, че за да бъдат допустими кандидати е необходимо вече съществуващите клъстери –дружества по чл. 357 от ЗЗД да се регистрират по ЗЮЛНЦ или ТЗ само след обявяването на процедурата.

Същевременно във втората забележка изискването относно периода на регистриране по ЗЮЛНЦ или ТЗ на такива клъстери е посочен само като краен срок (до датата на подаване на заявлението за категоризиране), което означава, че е допустимо клъстери – граждански дружества да се регистрират по ЗЮЛНЦ или ТЗ и преди обявяването на процедурата.

Считаме, че подходът по втората забележка е по-правилен, тъй като с нищо не е обосновано да се налага изискване за регистрация на такива клъстери (съществуващи като граждански дружества преди обявяването на процедурата) едва след обявяването на процедурата. В тази връзка предлагаме текстът на първата забележка да се промени на „когато до датата на обявяване на процедурата до датата на подаване на заявлението за категоризиране….

в) Инвестиционна подкрепа за споделени инфраструктура и ноу-хау е предвидена само за развиващи се и развити клъстери (съгласно категоризацията, която ще бъде извършена от ИАНМСП).

Считаме, че лишаването на клъстери в начален етап на развитие от възможността да кандидатстват за подкрепа за инвестиции в споделени инфраструктура и ноу-хау е неоснователно. В рамките на нормалната продължителност на проекта (18 месеца) при добре подбран членски състав и целенасочени усилия за развитие на клъстерните дейности, един клъстер в ранна фаза може да осъществи ускорено развитие, като достигне висока степен на синергизиране на дейността на членовете си. Необосновано в този смисъл  би било лишаването на такива клъстери от възможността в рамките на проектите си да изградят обща споделена инфраструктура, още повече, че именно финансирането за такава инфраструктура обикновено служи като важен фактор за осъзнаване на ползите от клъстерирането и съответно - като стимул за развитието на клъстера.

В тази връзка предлагаме да се даде възможност за инвестиционна подкрепа по Компонент 3 за споделена инфраструктура и ноу-хау да могат да кандидатстват и клъстери в начален етап на развитие, като с оглед на по-високия риск по такива проекти може да се предвиди по-нисък максимален общ размер на помощта (напр.  до 500 хил. лв.), което ще позволи относително малкият бюджет, предвиден по процедурата за такива клъстери (~ 8 млн. лв.) да финансира по-голям брой такива проекти.

г) Считаме, че за клъстерите в начален етап на развитие следва да се запази предвидената в първоначалния проект 90% интензитет на помощта за разходите по режим „минимална помощ“. 

ІІ. БСК няма бележки по документите и критериите, отнасящи се до другите операции, включения за разглеждане в дневния ред на 3-тото заседание на КН. 

ІІІ. С цел да се създаде действителна възможност на КН да взима информирано решение за определянето на методологията и критериите за подбор на операции по оперативната програма, считаме че КН трябва реално да участва в процеса на подготовка на същите. Най-удачен начин това да стане е чрез създаването на постоянни тематични работни групи, които да работят съвместно с Управляващия орган по подготовката на методологията и критериите за подбор на операции в с ответните тематични области.

В тази връзка БСК предлага Комитетът на наблюдение на ОПИК да вземе следното РЕШЕНИЕ:

1. Създават се тематични работни групи (ТРГ) като помощни органи на Комитета за наблюдение, както следва:

  • ТРГ по Приоритетна ос 1
  • ТРГ по Приоритетна ос 2
  • ТРГ по Приоритетна ос 3.

2. В тематичните работни групи по тяхно желание се включва по 1 представител на ведомствата и организациите, представени в Комитета за наблюдение. Тези организации могат да излъчат за свой представител в ТРГ само лице, което е определено от съответното ведомство или организация като основен или резервен член на КН.

3. Персоналният състав на тематичните работни група се определят със заповедта на ръководителя на Управляващия орган при спазване на т. 2. Организациите представени в Комитета за наблюдение посочват своя представител във всяка тематична работна група в срок до 10 работни дни след получаване на покана за това от ръководителя на Управляващия орган.

3. Тематичната работна група приема вътрешни правилата за работата си, които се съгласуват и с ръководителя на Управляващия орган

4. Тематичните работни групи обсъждат разработените от управляващия орган детайлни проекти на документи по поканите за подбор на проекти и предоставят консултативно становище до Комитета за наблюдение и Управляващия орган по:

а) съответствието на обхвата на планираната безвъзмездна помощ (обхвата на допустимите разходи) с предизвикателствата и потребностите на целевите групи – потенциални бенефициенти на финансиране;

б) детайлните критерии за подбор на проектите, така че да се гарантира ефективното спазване на принципите по чл. 29, ал. 1 от ЗУСЕСИФ при съобразяване със спецификата на целевите групи – получатели на финансиране;

в) условията и процедурата за кандидатстване и за изпълнение на одобрените проекти, за да се осигурят безконфликтно изпълнение на процедурите за безвъзмездна помощ при минимално необходимата административна тежест.

5. С цел осигури равнопоставеност на потенциалните кандидати по процедурите за подбор на проекти, съдържанието на обсъжданията в ТРГ и представените консултативни становища се публикуват на интернет-страницата на Управляващ орган.

ПРЕДЛАГАМЕ Комитетът за наблюдение да възложи на ръководителя на Управляващия орган да пристъпи незабавно към формиране на ТРГ, с цел те да стартират дейността си не- по-късно от началото на следващата година.

______

[1] Стр. 102-103 от ОПИК.

[2] Тъй като помощ за големи предприятия по Приоритетна ос 3 е предвидена само по тази операция.

[3] Като се има пред вид, че по смисъла на ЗУСЕСИФ и ПМС № 162/2016 г. остатъчен финансов ресурс ще бъде налице само ако такъв остане неразпределен след финансирането на всички допустими проекти, подадени в рамките на съответния краен срок, т.е. при липса на проекти в резервния списък по чл. 35, т. 2 от ЗУСЕСИФ (респ. чл. 20, ал. 1, т. 2 от постановлението).

[4] Общо класиране на проектите, независимо от срока на подаване, не е допустимо, тъй като чл. 30, ал. 2 от ЗУСЕСИФ ясно предвижда провеждането на отделни административни производства по отделните крайни срокове.

[5] Тъй като оценката за съответствие на одита няма да се обективира в отделен (административен) акт, а ще стане интегрална част от оценката на проектите.