Относно: Проект на ПМС за определяне на нов размер на МРЗ за 2020 г.
Добави мнение

 

Изх. № 04-00-59/ 27.11.2019 г.

 

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

ОТНОСНО: Проект на ПМС за определяне на нов размер на МРЗ за 2020 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Българската стопанска камара не подкрепя предложението за увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 560 на 610 лв. от началото на 2020 г.

Обръщаме внимание на следните аргументи, които не са отчетени при предварителния анализ и изготвената оценка на въздействие:

  1. Увеличението на МРЗ следва поетите предварителни обещания при липсата на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, в съответствие с многократно отправените специфични препоръки на ЕК и при неспазване на принципите и изискванията на ратифицираната Конвенция 131 на МОТ, в сила от началото на 2019 г.

Неясни и непрозрачни към момента остават използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на МРЗ, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони, с ниско равнище на произведена добавена стойност, заплащане на труда, социално включване и висока безработица.

2. Предвиденият ръст от 8.9% на МРЗ за 2020 г. не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на т. г. Конвенция № 131 на МОТ, като 3.3% реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1%, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция - Unit labor cost (4.9% за 2019 г. и очакван ръст от 3.0% през 2022 г.).

  1. Следва да бъдат прецизирани изводите в ЧПОВ, че „нарастването на МРЗ не оказва влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наети на МРЗ“ и „Последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата.“

По данни на НСИ, през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите лица (Ловеч, В. Търново, Силистра, Търговище, Ст. Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София – област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково).

В тази връзка, БСК е представяла неколкократно свои проучвания и корелационни анализи на връзката между съотношението на МРЗ/СРЗ и равнището на безработица по административни области, като е подчертан негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените - майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда.

  1. В ЧПОВ е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че „През 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4% по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08% по-ниска от тази в Румъния.“ Подобни сравнения имат смисъл, само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено. Тук следва да се отбележи, че в Доклад за ЕК за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, COM(2019)150 final e посочено, че производителността на труда се увеличава непрекъснато, но все още е значително под средното равнище за ЕС. Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляването на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите равнища на трудовото възнаграждение и застаряването на населението. Въпреки своята възходяща тенденция, през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3% от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 пр. п., въпреки че е нараснала с 26 пр. п. средно за Балтийските държави. Не е създаден и Национален съвет по производителността.

5. Изложените обстоятелства подчертават отново необходимостта от елиминиране на всички пречки пред присъединяването в съответствие с обявените намерения до м. април на следващата година на Р. България към ERM II и спазване на т. нар. Маастрихтски критерии за ускорено присъединяване към еврозоната. Това очевидно налага провеждане на по-предпазлива политика по доходите и прецизиране на подхода при изготвяне на Закона за ДБ за 2020 г., вкл. умерен ръст на бюджетните заплати и компенсацията на едно наето лице, и запазване на сегашното равнище на МРЗ в рамките на около 41-42% към СРЗ (средното съотношение в 21 ДЧ на ЕС, определящи национална МРЗ).

 

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК