ДО

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАСИТЕ
Г-н Владислав Горанов

Министър на финансите

КОПИЕ ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАСИТЕ
Г-жа Людмила Петкова
Директор Дирекция „Данъчна политика“

КОПИЕ ДО

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
Изпълнителен директор

Г-жа Галя Димитрова

СТАНОВИЩЕ

от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

ОТНОСНО: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

В качеството на организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза за развитието на електронната търговия в България и обединяваща водещи компании от цялостната еко-система на електронната търговия (платформи за електронни магазини, електронни магазини, услуги за е-комерс, логистика и електронни разплащания) Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) представя своята позиция относно публикувания на страницата за обществени консултации Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Приветстваме усилията на Министерство на финансите и Национална агенция за приходите за създаване благоприятни условия за насърчаване на електронната търговия в България чрез въвеждането на облекчен режим за електронни търговци, приемащи електронни форми на разплащания.

Перспективите за развитието на електронната търговия в България са големи и тя продължава да бележи значителен ръст през последните години, въпреки че делът на потребителите, пазаруващи онлайн, в сравнение с този в други страни-членки на ЕС, остава по-нисък. Според цитирани данни на Българска Е-комерс Асоциация от European Ecommerce Report 2019 обемът на B2C (Бизнес към крайни потребители) онлайн търговията в България за 2019 г. е достигнал 1.75 млрд. лв. и съставлява 1.67% от брутния вътрешен продукт на страната и сериозна заявка за развитието на бранша.

БЕА вярва, че въвеждането на облекчен режим за електронни търговци, приемащи електронни форми на разплащания, също така е в унисон и с усилията на правителството в посока борбата със сивата икономика. Неприсъствените плащания са проследими и прозрачни и насърчаването им е сред основните инструменти за повишаване на събираемостта на данъците и изсветляване на сенчестата икономика в България.

С оглед на гореизложеното, Българска Е-комерс Асоциация подкрепя предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г., които имат за цел да регламентират основните правила за регистрирането и отчитането на продажбите, извършени чрез електронен магазин от лица, които приемат неприсъствени плащания с дебитна или кредитна карта.

Същевременно, с цел прецизиране на формулировката на предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г., бихме искали да посочим, че според разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи, платежни карти могат да бъдат издавани от небанкови финансови институции. В този смисъл, предлагаме следните промени:

  1. В § 21, чл. 52о. (1) и чл. 52с. (1),  думите „банкова кредитна или дебитна карта“ да бъдат заменени с „кредитна или дебитна карта“, или с „платежна карта“;
  2. В §32, приложение № 38, поле „Начин на връщане на сумата“, номенклатура „2 – по банкова карта“, думите „банкова карта“ да бъдат заменени с „платежна карта“.

Съгласно новопредложения Чл. 52п се допуска използването на платежни системи и извън територията на Р България. Не всички платежни системи предоствят директен достъп до Виртуален ПОС терминал и могат да предоставят номер на такъв за конкретен търговец. От друга страна в приложение 38 се допускат и следните атрибути:

– В „Начин на плащане на поръчката“ да се посочи начин на плащане „4 – Платежен оператор;“;

– „Наименование на платежен оператор“;

– „Идентификатор на търговеца в системата на платежния оператор“.

Това налага да се коригират и някои други дефиниции, за да се унифицират всички изисквания, а именно:

  • В Чл. 52о (1) 4. номер на виртуалния ПОС (виртуалното терминално устройство ПОС), чрез който е извършено плащането, трябва да е не само номер на  виртуалния ПОС, а трябва да се добави „или идентификатор на търговец (merchant ID)“;
  • В Чл. 52п – навсякъде се говори за „виртуален ПОС“. За пълнота трябва всяко споменаване на  „виртуален ПОС“ да се допълни с „или търговски акаунт (merchant account)“. Например: „Сметките трябва да са свързани с използваните от лицата по чл. 3, ал. 17 виртуални ПОС или търговски акаунт (merchant account), предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката.“;
  • В Чл. 52р аналогично на Чл. 52п да се допълни споменаването на „виртуален ПОС“ с „или търговски акаунт (merchant account)“. Например: „2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или търговски акаунт (merchant account)“. Също така: „5. Номер на виртуалния ПОС или идентификатор на търговец, чрез който се извършват плащанията“;
  • Текстът в „§ 30. В приложение № 18а накрая се добавя:“ да стане:

      „Кодирането на информацията в QR кода за софтуер по чл. 52т се извършва в следната последователност и формат на данните: <номерът, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33>*<номер на виртуалния ПОС терминал или идентификатор на търговец (merchant ID)>*<уникален номер на клиентската поръчка>*<авторизационен (Retrieval reference number RRN) номер на транзакцията или номер на транзакция от платежен инструмент>*<дата на издаване на документ за продажба във формат ГГГГ-ММ-ДД>*<час на издаване на документ за продажба във формат ЧЧ:ММ:СС>*<обща сума на продажбата>.

  • В § 31. да се допълни:

7.2. Доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или търговски акаунт (merchant account);

7.3. Платежните сметки, по които получават плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е виртуалният ПОС или търговският акаунт (merchant account);

Също така, искаме да обърнем внимание, че банковите сметки, разкрити от фирмите в България автоматично се докладват от банките в НАП. Виртуалните ПОС терминали, които се използват от Борика например са винаги свързани с нормална банкова сметка. т.е. т. 7.3. от  § 31. в доста от случаите ще предоставя информация, която вече е налична в НАП.

И не на последно място по важност, Българска Е-комерс Асоциация счита, че предложената промяна в чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18, а именно „В ал. 1 се създава изречение второ: “Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод на клиента се предоставя документ, съдържащ най-малко инфомацията по чл. 52о, ал. 1, т.1 ,т.2 и т.6“ определя начина на работа на абсолютно всички търговци, а не само на лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Тази промяна в текста на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18 значително се отклонява от заявените мотиви за неговата промяна, а именно:


Предложените промени в Наредба No Н-18 /2006 г. имат за цел да регламентират основните правила за регистрирането и отчитането на продажбите, извършвани чрез електронен магазин от лица, които приемат неприсъствени плащания с дебитна и кредитна карта, вкл. изискванията към лицата, формата и съдържанието на документа, който се издава, както и редът и условията за предаване на информация и данни за продажбите към НАП.

При плащане с пощенски паричен превод с така предложената промяна в чл. 3 ал. 1 добавеното изречение второ, се изисква  документът, който трябва да се предоставя на клиента, да съдържа най-малко информацията по чл. 52о, ал. 1, т.1 ,т.2 и т.6, а именно:

т.1 Наименование, номер и дата на документа, номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца;

т.2 Данни за лицето по чл. 3, ал. 17; за юридическите лица и едноличните търговци – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица – имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес и телефон;

т. 6 Наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове.


Изискването в т.1 номерът на документа да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри, не е изпълнимо за много от платформите за електронни магазини, т.к. уникалният идентфикатор на поръчка е или нелинейно нарастващо число, или изцяло случаен буквено-цифров стринг и в тази връзка ще е необходимо допълнително програмиране, за което ще е необходимо значително повече време от оставащите срокове за влизане в сила на Наредба No N-18 и ще трябва тези срокове да бъдат променени с още няколко месеца, или да отпадне изискването за номера на документа да е  10-разряден номер, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри.


БЕА е доверен партньор за диалог и има възможност да сподели опита на нейните членове по цифровите въпроси и електронната търговия.

С уважение,

Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет
Българската Е-комерс Асоциация


За БЕА

Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.

БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.

Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.  

Повече информация за БЕАhttps://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europehttps://www.ecommerce-europe.eu/


Становище на Българска е-комерс асоциация (БЕА) относно Проекта за промяна на Наредба Н-18
Добави мнение