ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА КОДЕКСА НА ТРУДА № 47-202-01-30

ОТНОСНО: Проект на ЗИД на Кодекса на труда № 47-202-01-30 от 02.06.2022 г., внесен от Министерския съвет на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОНЕВ,

Във връзка с Ваше писмо № КЗ-47-253-10-72/ 24.06.2022 г., представяме на вниманието Ви следните бележки и коментари:

Представители на БСК участваха в работната група по разработване на проекта за изменение на Кодекса на труда, чрез който се цели осигуряване прилагането на изискванията на Директива 2019/1152/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и на Директива 2019/1158/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета. В хода на работа са изразени подробни съображения, които до голяма степен и в рамките на възможното бяха съобразени от Министерството на труда и социалната политика. Поради тази причина, БСК поддържа заявената вече принципна подкрепа на законопроекта.

Независимо от това, продължаваме да обръщаме внимание върху това, че в трудовото ни законодателство все още има необходимост от промени по отношение на правото на отпуск. В Кодекса на труда съществуват няколко основания за ползване на платен отпуск от работниците и служителите, като всяко от тях е с различно предназначение. Основният платен годишен отпуск (чл. 155 от КТ) се предоставя на работника или служителя, заради участието му в трудовия процес, с цел почивка и възстановяване. Именно затова съществува и законова забрана за парично компенсиране на платения годишен отпуск, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Отпускът за бременност, раждане и осиновяване, отглеждане на дете до 2 години и др. са за сметка на осигурителни плащания, а ползваният отпуск се признава за трудов стаж. Ползването на допълнителни 40 дни основен платен годишен отпуск от майка, която е била вече две години в отпуск по майчинство, е за сметка, както на работодателя, така и на останалите работници и служители. Ето защо, когато е ползван отпуск за отглеждане на дете, не би следвало да се ползва и отпуск с цел психо-физическо възстановяване от трудовия процес, тъй като работничката практически не е участвала в него. Освен това, продължителният отпуск по майчинство деквалифицира значителна част от заетите и ги изключва от пазара на труда за дълго време, което не отговаря на целите на ЕС по отношение на постигане на баланс между личен живот и работа.

Надяваме се, че общественият дебат, стартиран от Българската стопанска камара през 2018 г., за цялостни и отговарящи на съвременните социално-икономически условия промени в Кодекса на труда ще намери отзвук в институциите на Република България и ще продължи.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК