ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РБ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, публикуван за обществено обсъждане на 02.10.2023 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

С настоящото представям становището на Българската стопанска камара (БСК) във връзка с публикуван на 02.10.2023 г. в Портала за обществени консултации Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.

Като работодателска организация, представителна на национално равнище, БСК винаги е посочвала нуждата от последователно развитие и модернизация на законодателната рамка на трудовата миграция, като един от инструментите за запазване на конкурентоспособността на българската икономика и увеличаване на икономическия растеж.

Ето защо приветстваме голяма част от предложенията за изменения и допълнения, предвидени в законопроекта.

Със законопроекта се предвиждат редица изменения в процедурите по издаване на:

• Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ (чл. 24и от ЗЧРБ);
• Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник (чл. 24к от ЗЧРБ.), както и процедурата по регистриране на заетост за извършване на сезонна работа до 90 дни (чл. 24л от ЗЧРБ);
• Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ (чл. 33к от ЗЧРБ);
• Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с право на продължително пребиваване (чл. 33п от ЗЧРБ);

Като положително оценяваме въвеждането на здравно осигуряване на чужденците, притежатели на разрешение за пребиваване тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на основание чл. 24и от ЗЧРБ след получаването на документа за пребиваване, както и здравно осигуряване на сезонните работници, с разрешено право на продължително пребиваване по чл.24к от ЗЧРБ след получаването на документа за пребиваване; изричното регламентиране на възможността и процедурата притежателите на Синя карта на ЕС да сменят заеманата длъжност; изричното регламентиране на възможността и процедурата за удължаване до 180 дни на срока на пребиваване на чужденци, извършващи сезонна работа за срок до 90 дни, без да напускат страната; отпадане на задължението за прилагане на  справка за разрешеното на чужденеца право на пребиваване, като вместо това Агенцията по заетостта ще извършва справката служебно в Средата за междурегистров обмен (Regix); и др.

Подкрепяме разписаната процедура за предоставяне на право на пребиваване в Република България на чужденци „специализанти“, чрез създаването на нов чл. 24р, с който се разширява приложното поле на ЗЧРБ.

Подкрепяме и предложенията, свързани в промени в правната уредба за събиране на семейства.

Въпреки горното, изразяваме и известно разочарование, свързано с обстоятелството, че не са отпаднали редица пречки, ограничения и административни тежести за работодателите, свързани с изискуеми документи по приложимите процедури. Обръщаме внимание, че по отношение на предвидените в законопроекта ускорени и облекчени процедури липсват очертани предмет и съдържание на подзаконовата уредба, както в мотивите, така и в оценката на въздействие на законопроекта, в случай че условията и редът за тях ще се определят с правилника за прилагане на закона.

Понастоящем процедурите са твърде детайлизирани, поради обстоятелството, че по тях взаимодействат няколко компетентни държавни структури, но без да става ясно коя е водещата институция, регулираща процесите. Все още като проблем се идентифицира липсата на единно звено, където документацията да постъпва и да се проверява едновременно от всички компетентни структури, без да е необходимо нормативно да се регламентират вътрешно-координационните срокове за препращане на документите между отделните институции.

С оглед на горното, обръщаме внимание, че законопроектът не държи сметка за разработваната от Министерството на електронното управление платформа за производство и издаване на разрешения за работа /ППИР/, която ще представлява централизирана уеб-базирана система, предвиждаща електронно движение и разпределение на досиетата и възможност за едновременна работа с тях; автоматизирани проверки в други системи; изцяло електронна комуникация на работодателите в администрациите (създаване на единен профил на работодателя); възможност за колективно подаване на заявления, за наемане на цели екипи и т.н.

Дигитализацията на процеса и създаване на one-stop-shop, както за работодателите, така и за търсещите работа, ще допринесе чувствително за оптимизиране на процедурата, но законодателно тези процеси трябва да предхождат стартирането на платформата, което се очаква да се случи най-късно април 2024 г. По този начин ще се създаде ясен ангажимент от страна на държавните институции. С оглед на горното, намираме за наложително всички законодателни изменения в областта на трудовата миграция, които се разработват от различни институции, да бъдат разглеждани едновременно, за да се избегне риск от непоследователност, противоречивост и правна несигурност за задължените лица.

Обръщаме внимание и, че на 5 юли в Народното събрание беше внесен Проект на ЗИД на Закона за чужденците в Република България със сигнатура 49-354-01-74 от н.п. Славена Точева и група народни представители, в който са разгледани въпросите, свързани с наемането на висококвалифицирани специалисти и които до известна степен се припокриват с тези по публикувания за обществено обсъждане законопроект.

Във връзка с горното и с оглед осигуряване на предвидимост и сигурност за задължените лица и компетентните органи, е целесъобразно ходът на обсъждане на двата законопроекта да бъде организиран по начин, който позволява те да бъдат разглеждани заедно в Народното събрание.

КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА:

По отношение на процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“
(чл. 24и от ЗЧРБ)

Все още остава отворен въпросът, свързан с противоречието между ал. 11 и ал. 14, касаещо хипотезата на даване на становище от ДАНС в тридневен срок след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1. От своя страна, съобщението по ал. 14, даващо зелена светлина за подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1., се изпраща след постъпване на положителни становища по ал. 11 (ДАНС) и 12 (АЗ).

Не става ясно дали ал. 16 следва да е съобразена с промените по ал. 5, т. 11 досежно срока на задължителната медицинска застраховка (един месец), или умишлено не търпи промени.

Считаме за полезно и необходимо процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ да предвижда възможности за промяна на длъжността и работодателя, така както е разписано за висококвалифицираните специалисти със „Синя карта на ЕС“. Отделно, спрямо прилаганите към заявлението документи - тези, които са еднакви (сходни като белези) за всички процедури (например, доказателства за осигурено жилище и пр.), също следва да има единен подход, когато се предвиждат промени, свързани с намаляване на административните тежести.

С измененията в ал. 19 се предвижда при прекратяване на трудовите правоотношения да се прекратява и правото на пребиваване, което ще се отразява в Автоматизираната информационна система „Единен регистър за чужденци“. По този начин чужденци, за които е подадено ново заявление от друг работодател в срока по ал. 4 (не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължителното пребиваване), но междувременно са останали без работа, се налага да напуснат страната преди да им бъде издадено новото разрешение. Съгласно ал. 3, не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България и при последващо кандидатстване за разрешение по ал. 1, но от друга страна, за да е на територията на РБ, чужденецът трябва да пребивава на законно основание, каквото няма да има, ако е останал без работа.

По отношение на процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник (чл. 24к от ЗЧРБ.)

По §3, т. 3 - при така предвидената редакция на чл. 24к, ал. 12 се получава неясен текст на изречение второ, вероятно дължащ се на техническа грешка. „..При кандидатстване за продължаване на сезонната заетост към заявлението се прилага и справка за разрешеното право на Агенцията по заетостта извършва справка чрез Средата за междурегистров обмен (Regix) относно вида на разрешено право на пребиваване на чужденеца на територията на Република България…“

Редакцията на ал. 18 е технически неточна, тъй като медицинската застраховка валидна на територията на Република България, която чужденецът следва да приложи при явяването си в дирекция „Миграция“, след изменението се изисква да е едновременно за целия срок на пребиваване и за срок от един месец - до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник.

По §3, т.6 – Формулировката на новата ал. 26 е логически непрецизна в частта „..освен ако му е издадено разрешение за пребиваване в Република България, с изключение на разрешение за пребиваване по чл. 24к, 24и, 33к и 33п от този закон.“ При така разписана разпоредбата се разбира, че дори и на чужденеца да е издадено разрешение за пребиваване по чл. 24к, 24и, 33к и 33п от този закон, то въпреки това той следва да напусне територията на Република България.

По отношение на процедурата по регистриране на заетост за извършване на сезонна работа до 90 дни (чл. 24л от ЗЧРБ)

Приветстваме регламентирането в чл. 24л на правна възможност на пристигналите в страната ни сезонни работници за целите на краткосрочна заетост да продължат срока си на пребиваване и работа до 180 дни при същите условия, без да се изисква от тях да напуснат България.

Едновременно с това, обръщаме внимание, че не става ясно по какъв начин новата ал. 8 кореспондира с новата ал. 3, заявлението по която се подава само от чужденци, които вече са регистрирани и работят като сезонни работници в България.  Следва ли да се разбира, че правото на ускорена процедура важи само за такива чужденци, които вече са приключили работата си като сезонни работници през последните 5 години и са напуснали територията на Република България.

По отношение на процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ (чл. 33к от ЗЧРБ).

Като положително и необходимо отчитаме новото предложение за изрично регламентиране на възможността и процедурата за промяна на длъжността в рамките на съществуващото трудово правоотношение. Липсата на изрично уредена процедура за промяна на заеманата позиция в рамките на фирмата (израстване в кариерата), е проблем за работодателите, свързан с отлив на кадри, докато същевременно друг работодател може привлече работника на друга позиция и по-висока заплата.

Намираме за правилно предложенията за удължаване на срока за кандидатстване за издаване на виза D, с оглед риска за пропускане на законово установените срокове, поради липса на приемни часове в консулствата, както и за увеличаване на срока от 7 на 14 дни за лично явяване на чужденеца в дирекция „Миграция“ по чл. 33к, ал. 14 от ЗЧРБ. Същевременно, обръщаме внимание, че е необходимо подобряване на качеството на обслужване в задграничните представителства на Р България, свързано с организацията на подаване на заявления за визи и тяхното своевременно получаване, доколкото в отделни държави е налице съществено забавяне в този процес.

По §12, т. 3, б. „б“ като негативен момент следва да отчетем липсата на по-радикална промяна на изискването за представяне на доказателства за осигурено жилище по чл. 33к ал. 5, т. 3 от ЗЧРБ. Считаме за необходимо да се въведе като алтернативна възможността работодателят да представя декларация за осигуряване на жилище, каквато е въведена по отношение на сезонните работници по чл. 24к, ал. 8, т. 2 от ЗЧРБ. Това ще доведе до намаляване на разходите и административната тежест за работодателите.

По §12, т. 4 - В ал. 8 изречение първо предлагаме да се намали 10-дневният срок за изпращане на заявленията на Агенцията по заетостта и Държавна агенция „Национална сигурност". Отделно, на два пъти в текста на разпоредбата (както в първото, така и в третото изречение) се посочва, че дирекция „Миграция" изпраща по електронен път заявлението с всички документи на Държавна агенция „Национална сигурност". Предлагаме за по-голяма прецизност третото изречение по ал. 8 да придобие следната редакция: „…..В 10-дневен срок от получаване на документите, съобразно настоящата алинея, Държавна агенция „Национална сигурност" издава писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 13 - в срок до три дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.”

Обръщаме внимание, че и тук, както и при процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ има противоречие между ал. 8 и ал. 12, касаещо хипотезата на даване на становище от ДАНС в тридневен срок след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1. От своя страна, съобщението по ал. 12, даващо съгласно ал. 13 зелена светлина за подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, се изпраща след постъпване на положителни становища по ал. 8 (ДАНС) и 9 (АЗ).

По §12, т. 8 и 9 - изменената ал. 27 и новите ал. 28 и 29 са неясни и се нуждаят от прецизиране.

Считаме за неоправдано настоящият уведомителен характер на процедурата по ал. 27 (за смяна на работодателя след първите 12 месеца) да се превръща в разрешителен. Не става ясно и защо новата ал. 28 предвижда да се подават две заявления, къде се подават заявленията, в какво се състои облекчението по процедурата, какъв е характерът на първото заявление и защо след него трябва да се подава ново заявление за издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

В оценката на въздействие по  законопроекта се посочва, че макар и да има предвидена правна възможност за смяна на работодателя след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, липсва разписана процедура, по която да става това, поради което е невъзможно чужденците и работодателите да се възползват тази възможност. В тази връзка, следва да допълним, че без ясно разписани права и задължения, срокове и начин на взаимодействие на компетентните структури по процедурата, отново се създава риск от неприложима на практика процедура.

Относно новата ал. 29, в която се регламентира възможността и процедурата по смяна на заеманата длъжност, аргументите ни по самата процедура до голяма степен се припокриват с тези по предходната алинея 28. В този смисъл, предложението за въвеждане на тази правна възможност е положително, но сама по себе си така разписана процедурата е неясна. 

Ето защо предлагаме следните редакции, част от които предложени и в становището ни по законопроекта, внесен в НС:

По отношение на чл. 33к, ал. 26.

Предлагаме за следната редакция на текста на ал. 26:

(26)  При смяна на работодател през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, новият работодател или упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за ново разрешение с приложени само документите по ал. 5, т. 6 – 8. Заявлението се подава на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция" или в отдел/сектор/група „Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, откъдето се изпраща на Агенция по заетостта. В 7-дневен срок от получаване на заявлението Агенция по заетостта изпраща на дирекция „Миграция" становище по заявената промяна в обстоятелствата. Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя за становището на Агенция по заетостта. В случай че становището на Агенция по заетостта е положително, но към датата на издаване  е налице действащ трудов договор с предходния работодател, след прекратяването му чужденецът следва да представи в Дирекция „Миграция“ документ, удостоверяващ датата на прекратяване. Директорът на дирекция „Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС" в срок до 7 дни от получаване на становището на Агенция по заетостта или от получаване на документа удостоверяващ датата на прекратяване на предходния трудов договор, като уведомява заявителя да се яви, за да заплати дължимите такси и да заяви издаването на нов документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002.“

По този начин ще се гарантира, че преди уведомлението за становището на Агенцията по заетостта няма да бъде прекратен текущият договор, като се избягва и рискът от временно прекратяване на заетостта и осигуряването.

По отношение на чл. 33к, ал. 27

Липсата на допълнителна законова уредба в ЗЧРБ или Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и на подзаконова уредба в Правилника за прилагане на ЗЧРБ,  създава неяснота относно практическото приложение на процедурата по настоящия чл.33к, ал.27 ЗЧРБ, в частност:

1. Така разписана процедурата следва да има изцяло уведомителен, а не разрешителен характер. Въпреки това, не става съвсем ясно очаква ли се становище от дирекция "Миграция" по подаденото уведомление за промяна на работодател, или последният може да допусне чужденеца на работа непосредствено след подаване на уведомлението, както е предвидено и във чл. 15, пар. 3 от Директива (ЕС) 2021/1883.

2. Дали преди началото на изпълнението (първият работен ден) при новия работодател чужденецът следва да се снабди с актуализиран картов носител, в който е означен новият работодател, и по какъв ред да стане това?

3. Какви са приложимите срокове в процедурите по чл.33к, ал.27 и ал.18 от ЗЧРБ и какви документи (освен самото уведомление) следва да представи новият работодател, респективно -притежателят на Синя карта на ЕС?

4. Задължителна ли е регистрацията на притежателя на Синя карта на ЕС като безработно лице в Агенция по заетостта в междинния период между прекратяване на предходния трудов договор и сключването на новия / започване на изпълнение по същия, за да избегнат негативни последици, включително отнемане на разрешението за пребиваване / отказ за подновяването му?

Предлагаме следната редакция с цел по-ясна и по-подробна регламентация на процедурата по приложението й.

Предложение:

„(27) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, включително и ако за част от този период чужденецът се е ползвал от правата по чл. 33н, ал. 3, притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си, без да е необходимо становище от Агенция по заетостта и издаване на ново разрешение за пребиваване от Дирекция „Миграция“. Смяната на работодателя се декларира от новия работодател пред дирекция "Миграция" чрез подаване на уведомление по образец на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия за това, в 7-дневен срок от сключване на трудовия договор с новия работодател, като към уведомлението се прилагат документите по ал. 5, т. 6 и 7, както и документ, удостоверяващ прекратяването на трудовия договор на чужденеца с предходния му работодател. В срок до 3 дни от подаване на уведомлението по предходното изречение, Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя, че чужденецът следва да се яви за заявяване на нов документ по ал. 18.“

За процесуална икономия, а и тъй като уредбата не изяснява въпроса кои са основанията по чл. 33к, ал. 2, при наличието на които се подновява/преиздава разрешението за Синя карта на ЕС, предлагаме ал. 27 да се допълни и с още една хипотеза, а именно когато новият трудов договор е със срок, надвишаващ срока на вече издадената Синя карта на ЕС:  

„….В случай, че срокът на трудовия договор с новия работодател надвишава срока на вече издадената Синя карта на ЕС на чужденеца, с подаване на уведомлението по настоящата алинея чужденецът подава и заявление за издаване на ново разрешение за пребиваване, за срока на трудовия договор с новия работодател. В срок от 7 дни от подаване за заявлението съобразно предходното изречение директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" и уведомява чужденеца да се яви за заявяване издаването на нов документ съобразно реда и условията, посочени в ал. 18“. При отказ за подновяване на разрешението за новия срок, се счита, че трудовият договор е сключен за срок до изтичане на вече издадената Синя карта на ЕС.

По отношение на предложената нова ал. 28

Следва да отпадне като отделна алинея, тъй като съдържанието й касае процедурата по ал. 27 и съответно следва да се уреди в същата алинея.

По отношение на предложената нова ал. 29 на чл. 33к, уреждаща възможността и процедурата за смяна на длъжността:

Считаме, че правната възможност за промяна на длъжността в рамките на съществуващото трудово правоотношение следва да е уредена в Закона за трудовата миграция и трудовата мибилност по подобие на възможността за смяна работодателя, в съответствие с чл. 15, пар. 2 и 3 от Директива (ЕС) 2021/1883[1], докато в Закона за чужденците в Република България да се регламентират условията и редът, по които ще става това.

Предлагаме това да стане чрез създаване на нови ал. 4 и ал. 5 на чл. 20 от ЗТМТМ, в които да бъдат уредени тези възможности и хипотезите, при които смяната на длъжността е свързана с уведомителен режим, съответно такива, които налагат разрешителен режим. 

Предложението ни в тази посока е следното:

„Чл. 20….(4) За срока по ал. 1 притежателят на „Синя карта на Европейския съюз" може да заеме друга длъжност при условията и по ред, определен със Закона за чужденците в Република България, само ако новата длъжност на работника попада в същия „клас“ съгласно структурата на НКПД, като предходната му длъжност, или необходимото образователно и квалификационно ниво за заемане на новата длъжност съответства на това на предходната длъжност.

(5) След срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да заеме друга длъжност при условията и по ред, определен със Закона за чужденците в Република България, като:

а) При промяна на длъжността, при която новата длъжност на работника попада в същия „клас“ съгласно структурата на НКПД, като предходната му длъжност, или необходимото образователно и квалификационно ниво за заемане на новата длъжност съответства на това на предходната длъжност, се подава уведомление по реда на чл. 33к, ал. 29 от Закона за чужденците в Република България.

б) В случай, че промяната в длъжността на работника попада извън обхвата на б. „а“, се подава заявление за издаване на ново разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" по реда на чл. 33к, ал. 28 от Закона за чужденците в Република България.

Обръщаме внимание и на ал. 1 от чл. 20 на ЗТМТМ, която следва да се прецизира с оглед промяната на чл. 33ф, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, по подобие на чл. 33н от ЗЧРБ. Отделно, поради дублиране на съдържанието на разпоредби на чл. 20 от ЗТМТМ, и чл. 33н от ЗЧРБ, считаме, че в чл. 33н, ал. 1 и 2 от ЗЧРБ следва да се отменят.

С оглед на горното, предлагаме нов текст на ал. 28 и ал. 29 на чл. 33к от ЗЧРБ:

(28) При промяна на длъжността на притежател на Синя карта на ЕС съгласно чл. 20, ал. 5, б. „б“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за ново разрешение по ал. 1 на хартиен носител в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или на електронната поща на дирекция “Миграции” или чрез Системата за сигурно електронно връчване, като към заявлението се прилагат само документите по ал. 5, т. 7 и т. 8. След получаване на становище от Агенция по заетостта по заявената промяна в обстоятелствата директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", отразяващо извършената промяна, в срок от 10 дни от подаване на заявлението, за което уведомява заявителя по електронен път. В 7-дневен срок от получаване на уведомлението по предходното изречение чужденецът следа да заяви издаването на нов документ по чл. 33к, ал. 18.

(29) При промяна на длъжностната позиция на притежател на Синя карта на ЕС съгласно чл. 20, ал. 4 и ал. 5, б. „а“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът е длъжен да уведоми Дирекция "Миграция" за промяната в 3-дневен срок от настъпването й, като към уведомлението се прилагат документите по ал. 5, т. 6 и т. 7, както и да заяви издаването на нов документ по чл. 33к, ал. 18 от този закон.

По §13 – Предложените нови алинеи 7 и 8 на чл. 33н по скоро уреждат различни хипотези на настоящия чл. 33ф, ал. 2, като хипотезата на чл. 33ф, ал. 1 отпада изцяло. Ето защо остава неизяснен въпросът с препратките към настоящия чл. 33ф, ал. 1, които в законопроекта се заменят с чл. 33н, ал. 8.

По §18 - Подкрепяме предложените в чл. 33у, ал. 3 изменения, като споделяме напълно аргументите, посочени в частичната предварителна оценката на въздействието на законопроекта.

Обръщаме внимание, че често срещан проблем е и смяната на адреса на чужденеца в рамките на същото населено място, и то не само, когато е в режим на дистанционна работа. Липсва процедура, по която да се регистрира промяната на адреса и издаването на нов стикер.

Следва да се регламентира изрично и възможността за смяна на работното място, в рамките на същото населено място, когато работникът се изпраща на друг обект.

Горните бележки се отнасят не само за чужденците със „Синя карта на ЕС“, но и за тези с Единно разрешително за пребиваване и работа, както и за сезонните работници.

По отношение на промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

По §30 - В законопроекта са предвидени промени в чл. 17, ал. 2 , б. „б“ и „в“, касаещи изискванията за висока професионална квалификация. Същите са синхронизирани със съображение 10 на Директива (ЕС) 2021/1883 относно периода на професионален опит и позициите, но не и по отношение на документите, които се изискват за удостоверяването им.

Държим да подчертаем, че Директивата не изисква доказването на професионалния опит и умения да става с официален документ, издаден от компетентен орган, като нейната цел е облекчаване на възможността за доказване на  професионален опит.

Не на последно място, законът не забранява предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на чужденец от трета държава, сключил трудов договор с предприятие за осигуряване на временна работа, регистрирано по българското законодателство. Въпреки това, липсата на изрично предвидена процедура, по която да става това, прави невъзможно чужденците и работодателите да се възползват тази възможност.  В тези случаи в издадените разрешения за работа и пребиваване от МВР е необходимо да бъдат вписвани както предприятията, които осигуряват временна работа, така и предприятията-ползватели. Подкрепата, която агенциите за подбор на персонал могат да окажат на бизнеса, на този етап се ограничава до търсене и подбор на кандидати за работа от трети страни, както и съдействие по издаване на нужните разрешителни - процес, отнемащ няколко месеца. Имайки предвид ползите от услугата по временна заетост, смятаме, че промени в насока условията и реда за извършване на дейност по осигуряване на временна работа и, по-конкретно – спрямо работници, граждани на трети страни, ще донесе повече гъвкавост за бизнеса и ще спомогне за намаляване недостига на кадри.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] 2.   През първите 12 месеца на законна заетост на съответното лице като притежател на синя карта на ЕС държавата членка може:

а) да изисква нейните компетентни органи да бъдат уведомявани в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, за всяка смяна на работодателя или за промяна, която може да засегне изпълнението на критериите за прием, посочени в член 5; и

б) да изисква за всяка смяна на работодателя да се извършва проверка на положението на пазара на труда, при условие че държавата членка извършва проверката в съответствие с член 7, параграф 2, буква а).

Правото на притежателя на синя карта на ЕС да промени трудовата си заетост може да бъде временно преустановено за максимален срок от 30 дни, докато съответната държава членка проверява дали са изпълнени критериите за прием, предвидени в член 5, и дали съответното свободно работно място не може да бъде попълнено с лицата, изброени в член 7, параграф 2, буква а). Съответната държава членка може да се противопостави на промяната на заетостта в рамките на тези 30 дни.

3.   След изтичане на 12-месечния период, посочен в параграф 2, държавите членки може да поставят само изискване за уведомяване в съответствие с процедурите, определени в националното право, при смяна на работодателя или при промяна, засягаща изпълнението на критериите за прием, предвидени в член 5. Това изискване не спира упражняването на правото на притежателя на синя карта на ЕС да приеме и да извършва съответната нова трудова дейност.