ОТНОСНО ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

ОТНОСНО: Ваш Изх. №КИПИ-51-553-01-29 от 03.09.2025 г. по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет на 20 август 2025 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЪРДЕВ,

В отговор на Ваше писмо Изх. №КИПИ-51-553-01-29 от 03.09.2025 г. и във връзка с предстоящо разглеждане в ресорните комисии на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, №51-502-01-42, внесен от Министерския съвет на 20 август 2025 г., представяме на Вашето внимание становището на Българската стопанска камара.

Една от основните цели на законопроекта, изготвен след продължително съгласуване и обществени консултации, е привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите.

Действията по постигане на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/1828 отдавна са във фокуса на БСК като представителна организация на бизнеса. Ето защо, положително оценяваме голяма част от извършените в рамките на обществените консултации редакции на законопроекта.

Подкрепяме по принцип законопроекта, със следните конкретни бележки по отношение на някои разпоредби, при които отчитаме съществени слабости и несъответствия с принципите на българския правов ред.

По чл. 186а в §12 от законопроекта:

Предлагаме искът по чл. 186а в §12 от законопроекта да отпадне.

Чл. 186а въвежда процесуален ред за обезщетение на вреди, причинени на абстрактния потребителски интерес. Този ред, за разлика от сега действащия[1], вече включва и дефиниция за „колективния интерес на потребителите“, различна от предложената преди това в чл. 186, ал. 2 за „колективните интереси на потребителите“[2].

Залагането на две различни и потенциално противоречиви дефиниции на колективни интереси на потребителите в един и същи закон би създало значително объркване и неяснота.

Объркването се засилва още повече от израза „В тези случаи ….[3]“, който създава логическо противоречие и навежда на мисълта, че другата дефиниция – тази за „колективните интереси на потребителите“  включва сбора от индивидуални интереси, което не е вярно и е в пряк разрез с целта на европейската директива. Това е опасно, защото нейното предназначение не е просто да се събират искове като „сбор“, а да се създаде ефективен механизъм за колективно предявяване на сходни претенции. Нещо повече, новост в производството по чл. 379 от ГПК (§32) са предложените две нови ал. 4 и 5, в които е предвидено, че колективен иск за защита на индивидуалните интереси на група лица чрез тяхното обезщетение или други средства за правна защита може да бъде предявен само когато законът изрично предвижда това; както и, че в производствата по чл. 379 от ГПК лицата, чиито права са предявени, вече не се призовават като страна, но могат да участват при условията на чл. 383.“

Подобна дублираща и неясна уредба създава редица сериозни проблеми:

Наличието ѝ противоречи на ясния фокус на Директива 2020/1828 върху колективното обезщетяване на понесени от група потребители сходни вреди. Това ще доведе до хаос в съдебната практика и непредсказуемост за бизнеса и потребителите.

Процесуалният ред, предложен в чл. 186а от законопроекта, въвежда концепция за обезщетение, която е трудно съвместима с принципите на българското гражданско право. Тази концепция, предвид дефиницията, която е дадена за нея, напълно съвпада с концепцията за т. нар. „обезщетения в обществен интерес“, които навсякъде в правната доктрина се посочват като некомпенсаторни или наказателни обезщетения, и трябва да се третират като изключително средство за защита – в случаи, при които се засягат основни ценности или права на обществото като цяло (напр., здраве, безопасност, основни права). Ето защо, не е оправдано искове за обезщетение за вреди на абстрактния потребителски интерес да се завеждат за „спазване на разпоредите на всички закони, имащи отношение към защита на потребителите“, тъй като това засяга всяко формално нарушение на даден закон. Подобна широка формулировка би позволила на организациите да завеждат искове за най-малките нарушения, което би създало възможност за злоупотреби с права.

Функциите, които изглежда преследва този иск – защита на общия интерес и осигуряване на спазване на законите – са функции на публичното право и вече са уредени в българското законодателство чрез административно-наказателни разпоредби и правомощията на регулаторни органи. Законите за защита на потребителите вече се прилагат от Комисията за защита на потребителите (КЗП). КЗП има правомощия да налага глоби и да издава заповеди за спиране на нелоялни практики, което е административно-наказателна защита на "общия интерес от спазване на законите". Предоставянето на същата възможност на частни организации чрез граждански иск за обезщетение би било дублиране на функциите и би създало объркване.

Допълнително, законопроектът не предвижда адекватни правила за конфликт на интереси при този иск, нито правила за контрол и санкции при нарушение на изискването полученото от организациите обезщетение да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите. Това създава възможност за недобросъвестни практики, отклоняване на средства от основната им цел и подкопаване на общественото доверие в системата за колективна защита.   

Не можем да пренебрегнем и факта, че тази разпоредба веднъж вече беше премахната от законопроекта след критики от бизнес организации, но сега е възстановена без ясни мотиви за това. Повторното ѝ появяване буди сериозни въпроси относно логиката и последователността в законодателния процес.

По чл. 68л в §3 от законопроекта.

Ново положение във внесения в НС законопроект е предвидената нова ал. 5 в чл. 68л от ЗЗП, предвиждаща незабавно изпълнение на всички мерки по чл. 68л, независимо дали са обжалвани.

Предложението е мотивирано единствено с изпълнение на Решение на Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждане на еврото в република България, без да са дадени други, реални аргументи за необходимостта от тази норма.

Следва да обърнем внимание, че и сега административният орган в лицето на КЗП има правомощието за допускане предварителното изпълнение на издаваните от него актове, уредено с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. Общият критерий за допустимостта на предварителното изпълнение е защитата на визираните ценности и интереси[4] да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Преценката относно това коя от предвидените в разпоредбата хипотези е налице и следва да бъде приложена, принадлежи на административния орган въз основа на фактите и обстоятелствата от значение за всеки конкретен случай.

Мерките по чл. 1-3 на чл. 68л от ЗЗП могат да касаят множество различни хипотези на нарушения. Премахването на преценката на административния орган за всеки конкретен случай и въвеждането на задължително незабавно изпълнение за всяка мярка създава риск от непропорционалност и потенциално налагане на прекомерно тежки мерки за незначителни нарушения, нанасяйки непоправими щети (финансови, репутационни) за бизнеса. При потенциална отмяна на акта възстановяването на нанесените щети ще е трудно, а в някои случаи невъзможно.

Ето защо, намираме, че сегашното правомощие по чл. 60, ал. 1 от АПК е по-балансирано, тъй като позволява на КЗП да прецени необходимостта от незабавно изпълнение в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, постигайки по-добра съразмерност между наложените мерки и преследваната цел.

Същевременно, обръщаме внимание, че следва да бъдат изискани и отчетени становищата на ВКС и ВАС, с оглед преодоляване на евентуални процесуалноправни проблеми и гладкото протичане на процеса.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

********

[1] Чл. 188 „Сдруженията на потребителите имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите“

Чл. 186, ал. 2 „Нарушение на колективните интереси на потребителите всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на: …“  

[2] „Колективните интереси на потребителите са общият интерес на потребителите и, особено за целите на средствата за правна защита - интересите на група потребители“

[3] „В тези случаи колективният интерес на потребителите е интересът на всички потребители, различен от сбора от техните индивидуални интереси, от спазване на разпоредите на всички закони, имащи отношение към защита на потребителите“

[4] „…ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.“