БСК НЕ ПОДКРЕПЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА 1213 ЛВ. МРЗ ЗА СТРАНАТА ОТ 1 ЯНУАРИ 2026 Г.

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2026 г., внесен от министъра на труда и социалната политика, т.2 от дневния ред на заседанието на НСТС, насрочено за 06.10.2025 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК) не подкрепя предложението за минимална работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2026 г. в размер на 1213 лв. (620,20 евро) за пълен работен месец и на минималната часова работна заплата 7,31 лв. (3,74 евро) при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при 5-дневна работна седмица, основно поради начина на нейното формиране и формулата, заложена в чл. 244 от Кодекса на труда.

Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директивата) в националното законодателство изтече на 14 ноември 2024 г. В рамките на последните няколко месеца на настоящата година се проведоха множество срещи между социалните партньори, с цел постигане на съгласие по необходимите законодателни изменения в националното законодателство за прилагане на директивата, в т.ч. и за промяна на чл. 244 КТ, за да съответства на изискванията на чл. 5 от Директивата.

 Преговорите между работодателските и синдикалните организации бяха спрени след оповестяване на данните на НСИ, необходими за изчисляване на размера на МРЗ, съгласно сега действащото правило.

Известни са многократно заявяваните съображения на БСК за несъответствие на националното ни законодателство в областта на определяне на МРЗ с Директивата, която задължава държавите-членки да имат ясно определени национални критерии, включващи най-малко следните елементи:

а) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота;

б) общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;

в) темп на растеж на работните заплати;

г) дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.

Нито един от тези критерии не е приложен и не може да бъде приложен при спазване на изискванията за определяне на МРЗ, определени в чл. 244 КТ.

Независимо от наличието на обилно количество данни в предварителната оценка на въздействието, същата по същество не оценява ефекта на предлагания размер на МРЗ върху общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, не отчита много по-ниския ръст на производителността, в сравнение с ръста на заплатите. Отчита се единствено ефектът върху покупателната способност.

Същевременно, фактът, че ръстът на средната работна заплата за страната се дължи в известна степен на засилването ролята на държавата в икономиката, а не на балансирано икономическо развитие и разгръщане на икономическия потенциал на страната, се отчита и от Европейската комисия в последния доклад към България[1]. Като причини за ръста на заплатите, който значително изпревари инфлацията през последните години, с изключение на 2022 г., се посочват свития пазар на труда и държавните политики по отношение на минималните заплати и заплатите в публичния сектор.

Обстоятелството, че разходите за труд остават сред най-ниските в ЕС, отразява ниските равнища на заплатите преди присъединяването на България към ЕС и по-слабата производителност на труда като цяло. Същевременно, увеличението на заплатите през последните години увеличи разходите за труд на единица продукция повече, отколкото в други държави-членки на ЕС.

Производителността на труда (БВП на отработен час) нараства през последните 10 години (с изключение на 2023 г.), средно с 2,4% през този период. Номиналната производителност на труда обаче остава една от най-ниските в ЕС. Това се дължи на структурата на българската икономика, както и на неравномерното разпределение на работниците в сектори, които са повишили производителността си и трудоемки отрасли, в които се наблюдава застой на средната производителност на труда. Инвестициите са решаващ фактор за повишаване на производителността, но те са ограничени в България, поради структурни пречки[2].

Заетостта нараства от 2021 г. насам, но разликата в равнището на заетост между нискоквалифицираните и квалифицираните работници е много по-голяма от средната за ЕС. Продължават да съществуват регионални различия в активността, заетостта и безработицата. Данните за Северозападна България са особено тревожни.

По данни на ЕК, през 2024 г. хората в селските райони са почти два пъти по-вероятно да бъдат изложени на риск от бедност или социално изключване (ИРБИ) (40,8%) в сравнение с тези, живеещи в градовете (22,1%). Високият дял на ИРБИ се наблюдава и сред ромите (78,3%). Хората с увреждания също имат един от най-високите проценти в ЕС – 43,8%.

Всичко това показва необходимостта да има много по-всеобхватна, т.е. и подоходна политика, насочена към преодоляване на тези изкривявания. БСК вярва, че ръстът на доходите следва да почива на стабилен икономически растеж, а не на административен натиск. Сегашната политика е неустойчива и поради връзката на МРЗ при формиране на средната работна заплата и осигурителните доходи, свързани с формирането на редица други социални плащания и заплати в публичния сектор.

Предлагаме размерът на МРЗ да не бъде променян до съгласуване на механизъм за определяне на МРЗ, съответстващ на европейското и международното законодателство, по което България има правно обвързващи ангажименти.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

**

[1] COM(2025) 202 final

[2] Пак там