СТАНОВИЩЕ НА БЕА ОТНОСНО “ЗАКОНОПРОЕКТ ОТНОСНО МЕРКИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ЦЕНИТЕ НА ОСНОВНИ СТОКИ И УСЛУГИ”

Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

София, Студентски град
бул. Акад. Борис Стефанов 35, South Mall, ет. 2
www.beabg.com

Лице за контакт:

Жанет Найденова
Председател на Българска Е-комерс Асоциация
GSM: 0888 616 498
e-mail: info@beabg.com

Изх. № 2026-01-01/20.01.2026 г.                                                 Входящ № ПГ-51-606-01-5/21.01.26 г.

ДО

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ
КЪМ 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ
от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

УВАЖАЕМИ Г-Н КЪНЕВ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Молим да приемете настоящото становище от Българската Е-комерс Асоциация („БЕА“) относно внесения от група народни представители Законопроект относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги № 51-554-01-129/16/07/2025.

Съгласно чл. 19, ал. (1) от Конституцията на Република България „Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.“

Вече над 30 години страната ни се развива в условията на пазарна икономика, при която цените на стоките и услугите се определят свободно от търсенето и предлагането, в условията на свободна конкуренция.

Нещо повече, българският пазар на стоки и услуги не е изолиран. Той е част от вътрешния пазар на Европейския съюз, част от който е и Дигиталният единен пазар, който е обект на хармонизирана пазарна регулация на ниво ЕС. В никой друг бранш свързаността на българския пазар с този на Съюза като цяло не е толкова ясна и добре изразена, както в областта на онлайн търговията.

Ежедневно българите купуват милиони стоки и услуги от онлайн търговци, разположени на цялата територия на Съюза.

Нашето принципно становище е, че в една работеща пазарна икономика, при липса на пречки пред ефективната конкуренция, цените на стоките и услугите следва да се определят на пазарен принцип, а не от държавата.

Всяко предприятие има различна структура и размер на разходите. Спецификите на бизнеса на всеки търговец, производител или доставчик на услуги са различни.

Налагането на максимални цени и общ фиксиран праг на надценка от 10%, без да се взимат предвид спецификите на дейността на конкретния търговец, необходимо води до потенциално налагане на задължение за продажба при марж, който не покрива пълните разходи на търговеца.

Така се създава икономически стимул да не бъдат продавани ценово регулираните стоки и услуги, а това е предпоставка за възникване на дефицити, каквито България не е виждала от началото на 1990те – времето, когато последно беше прилагана ценова регулация на основните стоки и услуги. Тези дефицити евентуално биха могли да бъдат компенсирани от чуждестранни онлайн търговци, които обаче няма да се съобразяват с урегулираните надценки съгласно българския закон, а това ще създаде нелоялно конкурентно предимство за тях и само би увредило местния пазар на съответните стоки, трудовия пазар, събираемостта на ДДС и други налози, би намалило инвестициите и би повлияло на българската икономика по негативен начин без да доведе до търсения позитивен ефект за потребителите.

Не случайно, дори в секторите като напр. енергетика, водоснабдяване, горива и др., ценова регулация се извършва на индивидуална основа за всеки отделен пазарен оператор и за всеки отделен негов продукт, така че да се осигури покриване на пълните разходите за производство и реализация на съответните стоки и услуги, както и индивидуален марж, който да позволи на икономическия оператор да инвестира в поддържане и развитие на своята инфраструктура и да има икономическа стимул да предлага съответната ценово регулирана стока или услуга на пазара.

На практика идентични национални мерки, като тези които се предлагат със Законопроекта, наложени от Унгария (максимален марж от 10% върху кошница от продукти от първа необходимост), вече са предмет на процедура на Европейската комисия за нарушение на правото на Съюза (INFR(2025)2102) именно защото налагането на максимален марж от 10% не осигурява покриването на всички разходи на търговеца за предлагането на съответните стоки, а оттам – създава пречка пред участието на пазара на търговци от други държави-членки.

На 11 декември 2025 г. Европейската комисия съобщи:

„Комисията призовава Унгария да се въздържа от налагане на ограничения върху маржа на цените по отношение на продажбата на хранителни продукти и на дрогерийни изделия, което е в противоречие с единния пазар
Европейска комисия реши да издаде две мотивирани становища на Унгария, INFR(2025)2052 и INFR(2025)2102, относно мерките, които налагат ограничения върху маржа на цените на всички предприятия, които не са унгарски, но само на някои унгарски дружества. Едната процедура се отнася до ограниченията по отношение на продажбата на определени хранителни продукти от търговци на дребно на храни. Другата процедура обхваща подобни ограничения върху продажбата на определени нехранителни продукти от дрогерии. Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО) и свободата на установяване съгласно член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изискват от публичните органи да гарантират равно третиране и недопускане на дискриминация на икономическите оператори. Те трябва да се въздържат от ограничаване на икономическите дейности, освен ако тези ограничения са оправдани за постигането на определени цели, свързани с обществения интерес. Унгария е ограничила маржа между покупните цени и продажните цени на продуктите до толкова ниско равнище, че предприятията вече не могат да покрият разходите си, което принуждава търговците на дребно, които не са унгарски граждани, да продават продуктите си на загуба. Унгария твърди, че разликата между цената за снабдяване и продажната цена е равна на печалбата на засегнатите предприятия, без да се взема предвид фактът, че предприятията имат и значителни допълнителни разходи, например за персонал, недвижими имоти и данъци. По този начин мерките застрашават работните места на служителите, които са предимно унгарски граждани, на засегнатите търговци на дребно. Ето защо Комисията реши да издаде мотивирани становища на Унгария, която понастоящем разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.“

Конкретно в онлайн контекста, налагането на максимален марж от 10% и то изчислен на база „цената, на която задължените лица по чл. 7 са закупили хранителните продукти от своите доставчици“ (съгл. §1, т. 1. от Законопроекта) не отчита хармонизираната на ниво ЕС регулация относно продажната цена при дистанционната продажба на стоки.

Така съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЗП търговецът-продавач е длъжен да предостави на потребителя информация за „крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси.“

С други думи разходите за транспорт, доставка или пощенски такси са част от крайната цена на стоката при онлайн продажбата на стоки.

Налагането на максимален марж от 10% без отчитане на специфичните изисквания и структура на разходите при онлайн търговците е предпоставка за довеждането им до невъзможност за извършване на тяхната дейност при икономически обосновани условия – така, че приходите от тяхната продажба да покрият, не само покупната цена на стоката, но и разходите за техните служители, поддържане на онлайн интерфейс, складиране, обработка и експедиране, както и разходите за „транспорт, доставка или пощенски такси“, които са включени в продажната цена на стоката при дистанционната продажба.

В тази връзка, следва да се обърне внимание, че дейността на онлайн търговците като цяло (включително когато предлагат стоки) е предмет на Директивата на ЕС относно услугите на вътрешния пазар, която изисква предварително уведомяване на Европейската комисия преди налагането от страна на държвата-членка на “фиксирани минимални и/или максимални тарифи, с които доставчикът трябва да се съобразява” (чл. 15, ал. 2, б. „ж“ от Директивата). Такова уведомяване изисква и Директивата за прозрачност в единния пазар доколкото по отношение на доставчиците на услуги на информационното общество (каквито са онлайн търговците) Законопроектът съдържа „правило за услуги“, което съгласно чл. 1, ал. 1, б. „д“ от Директивата „означава изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на буква б), и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите“. Уведомлението следва да бъде извършено посредством системата TRIS на Европейския съюз, като след уведомлението Директивата предвижда задължителен период на изчакване, с възможност за становища на Европейската комисия, другите държави-членки и заинтересованите лица.

 Приемането на Законопроекта без провеждане на такава процедура води до неговото противоречие с правото на Съюза, което не може да бъде санирано.

В конкретния случай, не намираме нотификация на Законопроекта в базата TRIS на Европейския съюз. Неговото приемане преди извършване на такава нотификация и изчакване на сроковете по чл. 5 и сл. от Директивата води до пряко нарушение на правото на ЕС.

Най-общо, видно е от нормите на Законопроекта, че те като цяло са адресирани към търговци на дребно с физически обекти и не отчитат спецификите на онлайн търговията.

При това положение и предвид изложените специфики на онлайн търговията, които не са отчетени при неговото изготвяне, както и предвид непроведената процедура по нотификация, изисквана по силата на правото на ЕС, считаме, че в случай че Законопроектът бъде приет сега, то като минимум от действието му следва да бъдат изключени доставчиците на услуги на информационното общество по отношение на извършваните от тях дистанционни продажби по смисъла на чл. 45, вр.  § 13, т. 34 от Закона за защита на потребителите.

С уважение,

Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет
Българската Е-комерс Асоциация (БЕА)

***

За БЕА

Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.

БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.

Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.  

Повече информация за БЕА: https://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://www.ecommerce-europe.eu/