ОТНОСНО РАЗШИРЕНИЕТО НА ОБХВАТА НА СВАМ ДО ПРОДУКТИ НАДОЛУ ПО ВЕРИГАТА И УКРЕПВАНЕ НА МЕРКИТЕ ПРОТИВ ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА

Изх. № 05-10-1/ 21.1.2026 г.

ДО

Г-ЖА ДЕНИЦА НЕДЕВА
ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“

МОСВ

ОТНОСНО: Първоначални коментари относно разширението на обхвата на СВАМ до продукти надолу по веригата и укрепване на мерките против заобикаляне на изискванията

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НЕДЕВА,

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) последователно подкрепя политиките и мерките, подпомагащи конкурентоспособността на бизнеса и насърчаването на иновациите.

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), въведен с Регламент (ЕС) 2023/956, е замислен като ключов инструмент за ограничаване на въглеродното изтичане и за осигуряване на равни условия на конкуренция между европейските производители и техните конкуренти от трети страни. Въпреки многогодишната подготовка и поетапното въвеждане, механизмът остава тромав, административно натоварващ и трудно приложим както за бизнеса, така и за националните администрации.

Предложението на Европейската комисия за разширяване на CBAM към продукти с висока степен на преработка се представя като логична стъпка към затваряне на регулаторни „вратички“. На практика обаче то се случва преди да е извършена реална оценка на въздействието, преди механизмът да е заработил ефективно и преди да е осигурена необходимата административна и техническа инфраструктура.

Това поражда сериозни опасения за конкурентоспособността на българската, съответно – европейската индустрия.

Първоначалните ни коментари се отнасят относно рисковете за индустриалните вериги, техническата и икономическа приложимост, правните и оперативни рискове за бизнеса.

Европейските производители вече работят в условията на най-строгия в света режим за въглеродни емисии (ETS), който увеличава производствените разходи и намалява ценовата конкурентоспособност. CBAM, в сегашния си вид, не компенсира тази асиметрия, а я задълбочава, тъй като вносът на готови изделия от трети страни остава по-малко обременен, отколкото производството в ЕС. Производителите на сложни изделия са принудени да използват суровини, оскъпени от ETS, докато конкурентите им извън ЕС нямат аналогични разходи. От тази гледна точка разширяването на CBAM към преработени стоки без ясни методологии за изчисляване на вградените емисии създава регулаторна несигурност, която възпира инвестиции.

Бизнесът последователно предупреждава, че натрупването на регулаторни тежести, без паралелни инвестиции в иновации и нисковъглеродни технологии, води до изместване на производството извън ЕС, загуба на работни места и стратегически индустрии, зависимост от внос на продукти с по-висок въглероден отпечатък. CBAM и ETS не могат да бъдат устойчиви, ако резултатът е приравняване на европейската индустрия към „средно“ ниво, вместо стимулиране на технологичен напредък.

Техническата и административна подготовка за прилагането на режима на СВАМ от националните митнически администрации бе забавено от липсата на ключови делегирани актове и работеща и интегрирана информационна система на ниво ЕС.

Сред оперативните рискове и затруднения пред бизнеса се отнася и въвеждането на допълнителни кодове (Y128, Y238), което усложнява обработката на пратки, особено при смесени товари. Санкционният режим за нарушения е строг, като грешките често произтичат от липса на данни от производители в трети страни, а не от недобросъвестност на вносителите. Освен това рискът от нетарифни бариери се увеличава, което противоречи на принципите на свободната търговия.

За разлика от суровините, при комплексните продукти няма утвърдени, надеждни и проверими методи за определяне на вградените емисии. Отговорните институции не разполагат с експертиза да оценяват емисиите от многокомпонентни изделия, непреките емисии от електроенергия, емисиите от глобални вериги на доставки. Това превръща CBAM в декларативен режим, основан на данни, които често не могат да бъдат проверени.

Тъй като режимът на СВАМ се прилага реално от 2026 г., не е налична и не е извършена обективна оценка на ефективността на CBAM за стоките от началния период на прилагане на режима, анализ на административната тежест, оценка на въздействието върху МСП, оценка на риска от нарушаване на международните търговски правила.

Разширяването на обхвата на СВАМ без такава оценка противоречи на принципите на доброто регулиране.

Разширяването на CBAM към преработени продукти може да бъде оправдано само ако механизмът е оперативно работещ, технически обезпечен и икономически балансиран. В сегашния момент тези условия не са изпълнени.

Европейската индустрия се нуждае не от допълнителни административни тежести, а от предвидима регулаторна среда, достъп до иновации и стимули за технологично обновяване. В противен случай ЕС рискува да загуби конкурентоспособност в глобален мащаб.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК