БСК НАСТОЯВА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ETS БЕНЧМАРК ЗА СТЪКЛАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ЗА ПЕРИОДА 2026-2030 Г.

ОТНОСНО: Преразглеждане на предложения ETS бенчмарк за стъкларската промишленост за периода 2026-2030 г.

Уважаема госпожо Карамфилова-Благова,

Уважаема госпожо Петрова,

В качеството си на национално представителна организация на работодателите, БСК изразява своята категорична подкрепа за необходимостта от преразглеждане на предложения ETS бенчмарк за стъкларската промишленост за периода 2026-2030 г., предложена от предприятия от сектора, членове на БСК и производители на домакинско стъкло и керамични плочки и гранитогрес в България.

Смятаме, че предложеното намаление на приложимите за сектора топлинен и горивен бенчмарк поставя производителите от сектора в изключително неблагоприятна и икономически трудно устойчива позиция. Още в предходния период тези бенчмаркове са намалени с около 24% от първоначалните стойности и са понесли значително намаление на безплатните квоти по този начин на разпределение. Предвиденото намаление с 34% води до общо намаление 50% в сравнение с първоначалните стойности и максимално възможното свиване на безплатните квоти. При отчитане на особеностите на този тип производство – високотемпературни процеси, технологична топлина, ограничени възможности за електрификация и използване на алтернативни горива – това намаление води до увеличаване на преките разходи по ЕСТЕ 1 и намаляване на възможностите за инвестиции.

Наред с това, секторът е изложен на ценови натиск от внос от страни извън ЕС и на изключително нестабилните цени на суровини и енергия.

Тези фактори, както специфично производствени, така и търговски и международни, следва да бъдат отчетени и да се направи разграничение между технологично постижим напредък и административно наложено намаление.

Към това следва да се добави и съществуването на значим методологически проблем, описан от предприятията, свързан с определянето на топлинния и горивния бенчмарк. Той се изразява в липсата на достатъчна прозрачност на относно инсталациите, включени в групата на 10% най-ефективни. Посочените стойности – 7,4 tCO2e/TJ за топлинен и 10,7 tCO2e/TJ за горивен – са значително под емисионните интензитети, характерни за конвенционалните високотемпературни процеси, базирани на индустриални горива. Това поражда съмнение, че са използвани данните от инсталации, които използват висок дял биомаса или други нисковъглеродни конфигурации, които нямат широко индустриално приложение.

Следва да се отчита, че участието на такива инсталации трябва да бъде съпътствано с оценка на тяхната представителност, тъй като това води до значително изкривяване и на практика до съществени финансови разходи, които не спомагат за доброто развитие на промишлеността. Това е особено важно, тъй като бенчмарковете се прилагат между отделните сектори и засягат производства с различни температурни режими, горивен микс, суровини и др.

В тази връзка, на ниво ЕК следва да се повиши прозрачността на данните, използвани за определянето на бенчмарковете за включените в ЕСТЕ 1 оператори, както и да се прецизира обхвата на 10% извадка и да се направят необходимите корекции, за да се прилагат най-добрите индустриални процеси и в разумни граници да се стимулира намалението на безплатните квоти. Като най-наложителна първа стъпка, която да отчита и специфичната международна обстановка, е задържането на нивата на бенчмарковете и преосмисляне на темповете на намалението им.

В заключение, успешната декарбонизация изисква балансиран подход, който съчетава екологичните цели с икономическата устойчивост и социалната стабилност. Само така Европа може да постигне климатичните си амбиции, без да жертва индустриалната си основа.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК