ОТНОСНО ЗИД НА КТ, ВНЕСЕН ОТ ВЕНКО САБРУТЕВ И ГР.Н.ПР., №52-654-01-25

ОТНОСНО: Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, №52-654-01-25, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,

Представяме на вниманието Ви становището на Българската стопанска камара (БСК) във връзка с внесения за разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-654-01-25, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители.

Според БСК, предлаганите изменения не са достатъчно прецизирани и пораждат редица практически и правни въпроси, свързани с режима на отпуска за бащите при раждане на дете.

На първо място, преминаването от 15 календарни дни, които задължително включват и почивни дни, към 15 работни дни, е съществена промяна, която е неприемлива и без никаква обосновка и анализ на въздействието върху производителността и разходите на осигурителната система.

На второ място, предлаганото удължаване на периода, в който отпускът може да бъде ползван – до навършване на една година от раждането на детето – създава затруднения при определянето и администрирането на неговата продължителност. Съществуващият отпуск е регламентиран в календарни дни и е обвързан непосредствено със събитието „раждане на дете“, като, съгласно Директива ЕС 2019/1158, целта му е да осигури присъствието и подкрепата на бащата в периода непосредствено след раждането. Промяната на периода за ползване поставя въпроси относно начина на изчисляване на отпуска, отчитането му от работодателите и отражението му върху осигурителните права и изплащането на съответните парични обезщетения.

На трето място, с предложението се създава риск от отклоняване от първоначалната социална и правна цел на този вид отпуск. Отпускът при раждане на дете има специфичен характер и предназначение – да даде възможност на бащата да участва активно в грижите за майката и новороденото непосредствено след раждането. Възможността той да бъде ползван във всеки момент през първата година от живота на детето го доближава по същество до други видове отпуски, свързани с отглеждането на дете, и размива разграничението между отделните правни режими, предвидени в Кодекса на труда. Понастоящем, при транспониране на Директивата за въвеждането на този отпуск, България е избрала модел, при който не е толкова необходимо да натоварва системата с механизми за доказване на целесъобразност. За разлика от това, промените, залегнали в настоящия законопроект, предлагат модел, който изисква да се предложи ясен механизъм за проверка дали отпускът се използва по предназначение.

Не на последно място, липсва оценка на въздействието относно организационните и административните последици за работодателите. Предоставянето на възможност за ползване на по-голям по размер отпуск в рамките на значително по-дълъг период увеличава непредвидимостта при планирането на работния процес и организацията на труда, особено за микро-, малките и средните предприятия, при които отсъствието на работник или служител често оказва съществено влияние върху дейността на предприятието.

Считаме, че ако законодателят цели разширяване на правата на бащите и насърчаване на тяхното участие в грижите за детето, следва да бъдат разгледани други законодателни решения, които да бъдат съобразени със системата на действащите отпуски и обезщетения, и да не водят до неясноти при прилагането на закона.

Поради изложените съображения, Българската стопанска камара се въздържа от подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, №52-654-01-25, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК