ОТНОСНО ЗИД НА КСО, ВНЕСЕН ОТ ВЕНКО САБРУТЕВ И ГР.Н.ПР., №52-654-01-24

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса социално осигуряване, № 52-654-01-24, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,

Представяме на Вашето внимание становището на Българската стопанска камара (БСК) по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса социално осигуряване, №52-654-01-24, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители, уреждащ промяна в чл. 50а, ал.1 и чл. 54, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, предвиждаща майката, която не ползва отпуск за бременност и раждане, а майката (осиновителката) – допълнителният платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, или лицето, което ползва такъв отпуск или прекъсне неговото ползване, да получава парично обезщетение в размер сто на сто от обезщетението, което би получавала, ако ползва този отпуск.

Мерките по чл. 50а, ал.1 и чл. 54, ал. 1 на КСО бяха въведени през 2018 г. с цел насърчаване на майките да се връщат по-рано на работа, като беше направен сериозен компромис с основни принципи на социалноосигурителната система, именно заради очакванията за положителен ефект. По данни на Националния осигурителен институт, през последните 6 години от това право по чл. 54, ал. 1 КСО се ползват малко над 15 000 жени[1]. Същевременно, ръстът на обезщетенията, изплащани на жени, които са се върнали на работа през втората година, се е удвоил през 2024 г. спрямо 2020 г. – от 10 591 725 лв. на 20 860 645 лв. С други думи, двойно увеличеният размер на обезщетението за неползване на съответния отпуск не е оказало въздействие при вземане на решение дали една майка да се върне по-рано на работа. В допълнение, жените, които ползват права по чл. 50а за всяка година от периода, са под 1000.

От правна гледна точка, няма никаква логика обезщетение, което замества доход от труд, да продължава да бъде изплащано при връщане на майката (осиновителката) на работа. Ако държавата желае да насърчава чрез финансов стимул жените да не се откъсват от пазара на труда за прекалено дълъг период от време – мярка, подкрепяна от БСК, то това следва да става чрез средства от държавния бюджет, а не за сметка на осигурителните фондове.

С оглед на гореизложеното, Българската стопанска камара се въздържа от подкрепа на предложения законопроект.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

[1] 2020 г. – 15116 жени, 2021 г. – 15259 жени, 2022 г. – 14918 жени, 2023 г. – 15221 жени, и 2024 г. – 15328 жени