БИЗНЕСЪТ ОБЕДИНЕН В ЗАЩИТА НА ПЕНСИОННИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: Внесен от група н. пр. от ПГ „Възраждане“ Законопроект № 52-654-04-40/13.07.2026 г. за изменения и допълнения на приетия на първо четене законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. № 52-602-01-18

УВАЖАЕМА ГОСПОЖO ДОЦОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН САБУРТЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖА ЙОРДАНОВА,

УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР ДЕНКОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОСТАДИНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕЕВСКИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Представяме на Вашето внимание становище на долуподписаните асоциации против предложенията за прекратяване на вноските към Универсалните пенсионни фондове и аргументи защо подобна мярка би накърнила правата на милионите осигурени българи и техните наследници, без да има съществен принос в разрешаването на проблема с дефицита в бюджета на ДОО.

За пореден път сме свидетели на предложение за промяна в чл. 6, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, с която законодателят да постанови цялата задължителна пенсионноосигурителна вноска да постъпва във фонд „Пенсии“ на ДОО, без 5% месечно от нея да влиза по персоналните наследяеми партиди на осигурените лица. Опонентите на втория стълб в момента предлагат това да е в сила до края на текущата година. Подобна мярка няма да допринесе за постигане на спокойствие и стабилност в пенсионната система. Напротив - това само би задълбочило проблемите в нея, би ощетило финансово осигурените лица и техните наследници и би насърчило изкуственото противопоставяне между разходопокривния първи стълб и капиталовите втори и трети стълб. Още повече, че към момента, пенсионните дружества се подготвят за преход към т.нар. мултифондове, които ще допринесат до допълнително повишаване на спестяванията в персоналните партиди на гражданите и съответно - до по-високи втори пенсии. За първи път осигурените лица ще имат право да избират как да бъдат управлявани техните пари, как по-добре да бъдат защитени техните интереси и да се гарантират не само брутните вноски, но и натрупаната по партидите доходност. Този преход към мултифондове модел от 1 януари 2027 г. е съпътстван от намаляване на таксите, които дружествата събират, завишаване на изискванията към капиталовата им ликвидност и към експертите в тях.

Изпращаме на Вашето внимание и някои акценти в защита на категоричната ни позиция против ощетяване на лицата, осигурени в капиталовите пенсионни фондове и атаките към тристълбовия пенсионен модел с потенциални негативни последици за системата и публичните финанси:

1. Приемането на предлаганите промени би било фактическа квази национализация на лични средства, защото тези лични вноски са частни пенсионни спестявания. Това ще доведе до драстично ощетяване на осигурените лица. Ако бъдат преустановени плащанията към задължителните пенсионни фондове, потърпевши ще бъдат не само осигурените лица, но и всички с отпуснати пенсии от Универсалните пенсионни фондове, които продължават да работят и за тях да постъпват вноски, които се акумулират в пенсионните им партиди. Ощетени ще бъдат и наследниците на осигурените над 4,5 млн. лица, тъй като средствата, натрупани във фондовете от втория стълб, се наследяват.
2. Предлаганата промяна по антипазарен начин ще лиши осигурените лица от възможността да изберат как и къде да се осигуряват – в избраното от тях частно пенсионно дружество или изцяло в ДОО с пълния размер на осигурителната си вноска. И към момента съществува законова възможност пенсионноосигурителните дружества, така както се конкурират помежду си, да бъдат конкурирани и от НОИ, но това е допустимо само в условията на доброволност, при запазено право на избор на гражданите.
3. Доколкото отношенията между осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества имат частно-правен характер, предложената промяна би представлявала недопустимо намесване на държавата в тези отношения чрез отнемане възможността на лицата за избор и нарушаване неприкосновеността на частната собственост чрез предлаганата квази национализация на осигурителни вноски, които постъпват и се натрупват по индивидуални пенсионни партиди. В този смисъл е и решение на Конституционния съд  № 7 от 31.05.2011 г. на КС по к. д. № 21/2010 г., с което бе обявен за противоконституционен текста на §4а на ПЗРКСО, предвиждащ прехвърляне на средствата от индивидуалните партиди на осигурени в професионалните фондове на ДЗПО лица към ДОО.
4. Влизане в противоречие с препоръките на международни организации като ОИСР и ЕК за значително задълбочаване ролята на капиталовите стълбове предвид влошаващата се демографска ситуация в цяла Европа. Много е вероятно подобна стъпка да бъде възприета силно негативно от ОИСР, в това число да засегне процедурата по членството на страната в ОИСР. Именно ОИСР предписва системите за втори пенсии на капиталов принцип да станат най-всеобхватни чрез въвеждане на мултифондов модел, да се гарантира достатъчно висок общ размер на вноските, за да се постигнат целите, свързани, както с адекватността на пенсионния доход, така и с дългосрочната устойчивост на пенсионните системи. Само постепенното увеличаване на размера на вноските може да помогне на осигурените лица да достигнат пенсионен доход, който да осигури подходящо ниво на заместване на дохода след пенсиониране. Българската пенсионно-осигурителна система премина няколко сериозни проверки и анализи във връзка с процеса на присъединяване на България към ОИСР. Допълнителното пенсионно осигуряване беше един от основите сектори, който беше задълбочено анализиран и получи положителна оценка през 2024 г. както за състоянието и стабилността на тристълбовия модел, така и по отношение на ефективността на надзора. Пенсионните дружества са най-контролираният и прозрачен бизнес - всеки ден докладват сделките си в КФН и публикуват стойностите на дяловете на фондовете на собствените си уеб страници. През 2024 г също така приключи и дългият процес на вътрешна проверка и анализ на системата и нейната стабилност от страна на Икономическия и Социален съвет (ИСС), където участваха почти всички заинтересовани страни. На база на анализа, докладът на ИСС даде положителна атестация за състоянието и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване и на тристълбовия модел като най-подходящата алтернатива и представи важни препоръки за усъвършенстване на пенсионната система. Подобна мярка ще засегне негативно както осигурените в пенсионните фондове лица, така и капиталовия пазар, инвеститорите и държавата като цяло.
5. Към настоящия момент инвестициите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване в български финансови инструменти възлизат на близо 3 млрд. евро. Те включват ДЦК, корпоративни книжа като акции и облигации на български компании, взаимни фондове и алтернативни инвестиционни фондове на българския капиталов пазар. Ако се допусне подобно неадекватно и свръх опасно предложение за промяна, незабвено ще има реална опасност от „fire sale“ на инвестиции на БФБ, защото ще наложи осребряване в кратки срокове и/или преструктуриране на портфейлите на пенсионните фондове - от една страна, за да изпълнят политическото решение и, от друга, да отговорят на количествените регулаторни изисквания. „Цената“ или крайният ефект от прилагането на подобна мярка ще понесат пряко осигурените в пенсионните фондове лица.
6. Вторият стълб подобрява стимулите за изсветляване на трудовите доходи, тъй като пенсиите зависят пряко от действителните осигурителни вноски. Частните пенсионни фондове диверсифицират рисковете, свързани с инвестиционните решения и политическата намеса, и повишават личната отговорност на лицата за планиране на финансовото им бъдеще. И накрая, но не на последно място, частните пенсионни фондове подпомагат дългосрочния растеж като насърчават дългосрочните спестявания и следователно инвестициите и подобряват ефективността на разпределението на спестяванията и инвестиционните решения. Частните пенсионни фондове играят изключително важна роля за подпомагане на държавата в нейната политика по дългово финансиране, в това число за развиване на дълговото финансиране на големи инфраструктурни проекти – практика в редица държави (Хърватия, Великобритания и т.н.). Участието на пенсионните фондове на капиталовия пазар като големи, силно регулирани институционални инвеститори допринасят за по-високия икономически растеж на страната, както чрез преимуществено инвестиране в дългови финансови инструменти и насърчаване развитието на сегментите за привличане на капитал чрез механизмите на капиталовия пазар, така и за чрез развиване на капиталовия пазар, което от своя страна може да подобри регулирането на капиталовия пазар, прозрачността и инфраструктурата, да наложи по-добри стандарти за корпоративно управление и да намали нестабилността на цените чрез дългосрочни инвестиционни решения.
7. Реализираният доход от инвестирането на средствата на допълнителното пенсионно осигуряване през последните години е трайно положителна и последователно увеличава пенсионните спестявания на осигурените лица. През 2023 г. универсалните пенсионни фондове реализираха номинална доходност от 8,32%, през 2024 г. – 6,56%, а през 2025 г. – 6,26%. Средногодишната номинална доходност за периода възлиза на 7,05%, а кумулативната доходност достига приблизително 22,8%, което изпреварва кумулативната инфлация в България за същия период (около 17,1% по данни на НСИ). Само през първото полугодие на 2026 г.  пенсионните дружества, са реализирали допълнителен инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро, който вече е разпределен по индивидуалните партиди на осигурените лица. Така натрупаният инвестиционен доход само за последните три години и половинадостига 3,4 млрд. евро, а нетните активи на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро. Тези резултати показват, че вторият пенсионен стълб не само съхранява реалната стойност на спестяванията, но и създава значителна допълнителна стойност над задължителните осигурителни вноски, като увеличава бъдещите пенсии на милиони осигурени лица.

Всяко прекъсване на вноските към универсалните пенсионни фондове би лишило осигурените лица именно от този механизъм за капитализиране на доходност, който през последнитв години доказано увеличава стойността на техните лични пенсионни спестявания и защитава покупателната им способност.

Настояваме предложението да бъде отхвърлено, а развитието на тристълбовия модел и в частност на капиталовите стълбове в него, да се случва на база на дългосрочна визия, актюерски разчети и системен и открит диалог с индустрията и социалните партньори. 

С УВАЖЕНИЕ,   

_________________________

Евелина Милтенова, Председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) 

_________________________

Румен Радев, Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) 

_________________________

Добри Митрев, Председател на Българска стопанска камара (БСК) 

_________________________

Наталия Петрова, Председател на Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД) 

_________________________

Радослава Масларска, Председател на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) 

_________________________

Евгени Ангелов, Председател на Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране 

________________________

Марио Милев, Изпълнителен директор на BESCO - Българска предприемаческа асоциация