ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, публикуван на  портала за обществени консултации на 21.08.2026 г. с номер на консултация 12640-K,  с който се предлага прехвърляне на контролните правомощия по Закона за водите от Басейновите дирекции (БД) към Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ).

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Представяме на Вашето внимание становището на Българска стопанска камара (БСК) относно публикувания за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИД на ЗВ). С предложения законопроект се запазват управленската и разрешителната функция на БД, а контролът по Закона за водите се прехвърля изцяло към РИОСВ.

В качеството си на национално представителна организация на работодателите, БСК принципно подкрепя обявената цел на законопроекта – ясно институционално разграничаване на управленската от контролната функция, ограничаване на дублиращите проверки на стопанските субекти, въвеждането на комплексни екологични проверки, запазването на регулаторната стабилност за предприятията, фокусирането на експертизата върху стратегическото управление, както и междуинституционалното прехвърляне на контролните правомощия заедно с административния капацитет.

Смятаме обаче, че реалният ефект за бизнеса ще зависи изцяло от начина, по който реформата бъде приложена на практика – съпроводена от конкретни организационни, методически и технологични мерки. Поради това, представяме нашите очаквания и предложения за постигане на по-ефективно взаимодействие с институциите.

1. Министерството на околната среда и водите да утвърди единна методика, единни контролни процедури, единни образци и единни критерии за преценка, приложими еднакво във всичките РИОСВ – мястото на извършване на стопанската дейност да не се отразява на начина, по който тя се контролира.

2. Единна електронна платформа за отчетност и мониторинг – всеки оператор да въвежда информацията еднократно, а тя да се ползва служебно едновременно от съответната басейнова дирекция и от съответната РИОСВ.

3. Реален, а не само формален обмен на информация между БД и РИОСВ – обменът на информация между двете институции да се осъществява служебно, в рамките на съществуващите информационни масиви и системи, без да се създава нов регистър.

4. Ясни правила за преходния период – законопроектът или последващите указания на Министерството на околната среда и водите следва да уредят изрично и следното:

• Неприключилите към 1 януари 2027 г. проверки и предписания, които все още не са прераснали в санкционно производство;
• Конкретен срок за предаване на досиетата и наличната информация за всеки обект от БД към съответната РИОСВ, за да не се губи историята на изпълнение на всеки водоползвател;
• Своевременно публикуване на актуалните банкови сметки на РИОСВ за дължимите такси и санкции по чл. 195а;
• Предварително информиране на всеки титуляр на разрешително за това кой точно е новият му компетентен орган по контрола.

5. Гарантиран експертен капацитет в РИОСВ – за да се осигури, че реформата не носи рискове, тъй като необходимият експертен капацитет ще бъде насочен от БД към РИОСВ, следва да се разработи конкретен план за разпределението на преминаващите служители по РИОСВ, съпроводен от програма за поддържащо обучение по спецификата на водния сектор.

6. Комплексната проверка – правило, а не хипотеза – важно е подзаконовата уредба, включително наредбите по чл. 135, т. 1а, 2 и 13 от Закона за водите, да въведе координирана, съобразена с риска проверка като приоритетен модел на работа на РИОСВ, а не само като допустима възможност.

7. Количествена оценка на очакваната административна тежест, която да отразява разходите на бизнеса за изпълнение на изискванията.

8. Измерими цели и последваща оценка на въздействието – в заключителните разпоредби на закона трябва да бъдат вписани конкретен срок и конкретен компетентен орган за извършване на последваща оценка на въздействието, която да отчете публично доколко реформата действително е довела до намаляване на дублиращите проверки и на времето, което бизнесът отделя за контролни процедури. Липсата на подобна последваща оценка остава системен проблем на българското регулиране, при който добрите намерения рядко биват проверявани на практика.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Действителното, а не само формално намаляване на административната тежест ще зависи от отразяването на посочените по-горе очаквания в законопроекта, в свързаната подзаконова уредба или в конкретен план за действие на Министерството на околната среда и водите преди влизането на закона в сила. БСК остава на разположение за допълнителни консултации по конкретните текстове на законопроекта и на свързаните с него подзаконови нормативни актове.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК