ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ИНОВАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ

ОТНОСНО: Проект на актуализация на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), 2021-2027 г. на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,

Българската стопанска камара (БСК) последователно представя становища и предложения по проектите и актуализациите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) на Република България за периода 2021-2027 г. Във връзка с обявената от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация процедура за обществено обсъждане на проект за актуализация на ИСИС (21.08.-20.09.2026 г. включително), изготвен въз основа на констатациите от Междинния мониторингов доклад за отчитане на напредъка по стратегията, одобрен с Решение № 3 на Министерския съвет от 12.01.2026 г., БСК разгледа внимателно предложения проект и приложенията към него и представя настоящото становище.

Актуализацията съдържа два относително самостоятелни пласта. Аналитичната част е обновена съществено, като новите раздели, отнасящи се до периода 2024-2026 г., се позовават на актуални източници – Националния статистически институт, Европейското иновационно табло 2025, Глобалния иновационен индекс 2025, Regional Innovation Scoreboard 2025, Икономическия преглед на ОИСР за България от 2026 г. Отчетът за постигнатото по ИСИС до момента (раздел 7.2) не подценява констатираното изоставане в изпълнението – обстоятелство, което оценяваме положително, доколкото създава реалистична основа за диалог между институциите и бизнеса. Същевременно, частите на стратегията, които поставят конкретни ангажименти – визията, стратегическите и оперативните цели, индикаторите в приложения №12 и №13 и финансовият план в приложение №14 - остават непроменени спрямо редакцията от 2022 г. По-долу представяме бележките си, придружени, където е приложимо, с конкретни предложения, изпълними преди приемането на актуализацията.

I. ЦЕЛИ, ИНДИКАТОРИ И ФИНАНСОВА РАМКА

В становището си от 2022 г. посочихме, че визията на ИСИС е формулирана прекалено общо и че реферирането към други стратегически документи не е достатъчно, за да изгради собствения ѝ облик. В настоящия проект визията, двете стратегически цели и трите оперативни цели са възпроизведени дословно от действащата редакция.

Отбелязваме конкретно оперативна цел №1, съгласно чиято формулировка амбицията е да се достигнат нива от 70% спрямо средното за ЕС, което ще затвърди позицията на България в групата на умерените иноватори до 2027 г. Раздел 6.3 на проекта посочва, че според Европейското иновационно табло за 2025 г. България достига 45,8% от средното за ЕС, заема 26-о място сред държавите-членки, остава в групата на „възникващите иноватори“ и отчита спад спрямо предходната 2024 г. Базовата стойност в приложение №13 е 45,4% към 2019 г. Отчетеното изменение за шест години е 0,4 процентни пункта, а оставащото до целта, в рамките на по-малко от осемнадесет месеца програмно време е над 24 процентни пункта.

Приложения №12 и №13 в редакцията от 2026 г. съвпадат по съдържание с приложенията към действащата редакция. Приложение №12 запазва колона „Текуща година (2021)“; приложение №14 възпроизвежда общ индикативен бюджет от 3514,97 млн. евро, разпределен по години, включително за периода 2021-2025 г., който вече е изтекъл, и ред за Националния иновационен фонд с обозначение „n/a“ за периода 2023-2027 г. – независимо от приетия през 2024 г. Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите, на който проектът се позовава многократно и с който се обвързва очакван значително по-висок бюджет на фонда.

Едновременно с това, раздел 9.9 въвежда ново съдържание относно статута на финансовия план: посочва се, че той следва да се разглежда като индикативна рамка за потенциалния ресурс, а не като фиксиран бюджет на стратегията, че представените стойности не са изчерпателен списък или максимален размер на средствата, както и че промените в размера, разпределението или графика на ресурса не налагат сами по себе си изменение на ИСИС.

II. ТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ. НОВИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ

Обхватът на ИСИС се разширява от пет на седем тематични области с добавянето на „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ и „Добивна индустрия“. За двете направления проектът представя обстойна обосновка, свързана с действащата европейска рамка – Европейския акт за суровините от критично значение и целите му за 2030 г., Пакта за чиста промишленост, механизма IPCEI, програмите Galileo, EGNOS, Copernicus и IRIS, както и възможностите за участие на България в ЕКА, EUSPA, CASSINI и Европейския фонд за отбрана. Тази част от проекта оценяваме положително, доколкото е обвързана с конкретни европейски инструменти, а не с общи формулировки.

Отбелязваме същевременно, че към момента на общественото обсъждане нито едно от двете нови направления не разполага с инструментариум по смисъла на самата ИСИС:

Раздел 9.6 сам посочва, че до приемането на самостоятелна национална космическа програма тематичната област изпълнява ролята на специализирана стратегическа рамка – включително по отношение на планирания Национален център за наблюдение, контрол и управление, за който проектът не посочва индикативна стойност, институция вносител или срок. Смятаме, че подготовката на подобен обект има логично място в Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура, а обвързването му единствено с раздел без бюджетен ред крие риск от забавяне на самата подготовка.

Отбелязваме също, че основният текст на проекта борави със седем тематични области, докато представените приложения (№5 и от №7 до №11) следват структурата на действащата редакция и обхващат само петте съществуващи области. Доколкото приложенията се приемат заедно със стратегията, в настоящия си вид те не биха позволили отчитането на напредъка по двете нови области, независимо от постигнатото по същество.

III. РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ НА ТЕМАТИЧНИТЕ ОБЛАСТИ

Отчитаме, че актуализираните регионални профили в раздел 9.8 на настоящия проект са изготвени въз основа на консултации с всичките 28 административни области и на анализ на финансираните по ПКИП и ПНИИДИТ проекти – промяна в методологията в посоката, която препоръчахме в предходното си становище, а именно - по-ефективно прилагане на „place-based approach“ при определяне на регионалните приоритети.

Обобщеният резултат от прилагането на новия подход, посочен в самия проект, е че „Информатика и ИКТ“ е хоризонтален приоритет за всички 28 области; „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ и „Мехатроника и микроелектроника“ са избрани от по 18 области; „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“ – от 12; „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ – от 6; „Добивна индустрия“ – от 2 (Софийска област и Пазарджик); „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ – към момента от нито една.

Основен принцип на интелигентната специализация е концентрацията на подкрепата в ограничен брой ниши, специфични за съответната територия. Направление, избрано от 18 от 28 области, изпълнява тази функция на национално, но по-трудно на областно ниво, независимо че изборът на всяка отделна област е направен на подходяща основа. Предлагаме за областите, приоритизирали двете най-широко избрани направления, да се посочи и по-конкретна подобласт на специализация (например, конкретен сегмент от кръговата икономика или от мехатрониката), без да се засяга направеният от съответната област избор.

Отделно, хоризонталното третиране на „Информатика и ИКТ“ за всички области е основателно, предвид хоризонталния характер на технологията, и представлява подобрение спрямо действащата редакция, в която тя се третираше формално като регионален избор. Обръщаме внимание, че съгласно Regional Innovation Scoreboard 2025 Югозападният район се позиционира на 58,7% от средното за ЕС, а Северозападният – на 27,8%, при висока концентрация на ИКТ капацитета в област София-град, отбелязана и в самия проект.

IV. СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ И РЕГУЛАТОРНИ ПОТРЕБНОСТИ

Според данните от Междинния мониторингов доклад, представени раздел 7.2, е видно, че от 48 мерки по стратегическа цел №I (технологична и дигитална трансформация) 12 са изцяло изпълнени, а от 23 мерки по стратегическа цел №II (изграждане на устойчива иновационна екосистема) – само едва. Разликата в голяма степен съответства на характера на мерките като тези, които са с един изпълнител напредват по-бързо от тези, изискващи координация между няколко институции – каквато координация, по данни на самия проект, през по-голямата част от периода не е функционирала в пълен обем.

Във връзка с двете нови тематични области отбелязваме и въпроси с нормативен характер, засегнати в самия проект, но без определен срок или отговорна институция, а именно: сроковете за издаване на разрешителни за стратегически проекти по Европейския акт за суровините от критично значение по отношение на „Добивна индустрия“, както и условията за асоциирано членство на България в ЕКА и за присъединяване към Copernicus Collaborative Ground Segment по отношение на „Космически технологии и технологии с двойна употреба“.

V. ОЧАКВАНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БИЗНЕСА И МСП

Раздел 9.10 описва очакваното въздействие на актуализацията в качествени формулировки по всяка тематична област, без количествена оценка на обхвата – брой предприятия, обем инвестиции или очаквано изменение на конкретен показател.

Проектът посочва в раздел 6.3, че през 2024 г. предприятията с над 250 заети формират 55,3% от разходите за НИРД в бизнес сектора, средните предприятия – 22,2%, малките – 1 ,8%, а микропредприятията – 5,7%; по данни от Европейското иновационно табло 2025 делът на МСП с продуктови иновации намалява с 39,0 процентни пункта за една година. Тези данни, изнесени в самия проект, според нас обосновават необходимостта от диференциран подход към малките и микропредприятията при прилагането на инструментите по ИСИС.

VI. ОБОБЩЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

С оглед на обстоятелството, че до края на настоящия програмен период остават по-малко от осемнадесет месеца, по-долу представяме предложенията си от раздели I-V, като за всяко посочваме конкретното място в проекта и ги разпределяме в три групи според реалистичния хоризонт за изпълнението им. Подредбата цели да обособи технически по характер стъпки, които не затрудняват навременното приемане на актуализацията, от предложения, за които е по-подходящо да се планират за следващия програмен период.

А. Редакционни предложения

Б. Предложения, изискващи съгласуване между няколко институции или допълнителна техническа подготовка

В. Предложение за следващия програмен период

Оставаме на разположение за допълнителни разяснения по всяка от направените бележки и предложения.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК