Българската търговия представлява едва 0.2% от световната. Страната ни е на 62 място сред износителите и не може да се очаква България да е лидер в цял сектор.

България е лидер в износа на нишови продукти.

 
1. Износ

Както и в предишни години, водещите експортни продукти на България са горива и мед, следвани все по-уверено от електрически и електронни изделия и машини. Особено добра новина е, че износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2007-2011 г.) бележи средно годишен ръст 17%, докато световният внос расте с 4% за същия период, т.е. страната ни печели пазарен дял. Подобни постижения, макар и не така впечатляващи, има при машините: за 5 години средният ни експортен ръст е 4% при средногодишен ръст на световния внос 2%. Следващите групи продукти са желязо и стомана и облекла, различни от трикотажните. И при двете групи се регистрира не само спад през последните 5 години, но и загуба на пазарен дял.

На седма и осма позиция са маслодайните семена и житни растения, следвани от трикотажни изделия и фармация.

Анализът по подпозиции на Хармонизираната система (ХС) е по-интересен. В стойностно изражение България има най-голям износ на медни катоди – през последните 5 години (2007-2011 г.) износът бележи средно годишен впечатляващ ръст от 59% при ръст на световния внос 7%. Водещи позиции имат петролните дестилати със загуба на пазарни позиции при тежките, за сметка на ръст при леките дестилати. Следват нерафинирани медни аноди със сериозен спад, поради преработката им в медни катоди – резултат на голяма чуждестранна инвестиция. Въпреки този спад, България е на второ място в света при износ на нерафинирани медни аноди вече няколко години.

Интересно е развитието на износа на слънчогледови семена, който за 2011 г. възлиза на почти 680 мил.щ.д. – ръст от 105% спрямо 2010 г., когато България е на първо място в света. През 2011 г. страната ни отстъпва първото място на Румъния, която бележи ръст от 143% спрямо 2010 г. За последните 5 години, българският средногодишен ръст е 36%, румънският – 38%, а ръстът на световния внос е 17%. България изнася слънчоглед най-много за Румъния, Холандия (където вносът от България е на първо място с 31.5%), Турция (страната ни е втора след Украйна с 28.4% от вноса).

Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика. За периода 2007-2011 г. ръстът е 10% при ръст на световния внос 6%. Износът на електроенергия е основно за Гърция, на която страната ни гарантира 32% от вноса, Сърбия с 9,7% от вноса и Македония. Тези три държави приемат 70% от износа на електроенергия на България.

На седмо място в експортната листа на България с 560 млн.щ.д. са „Отпадъци от благородни метали – други” код 711299, вероятно отпадъци от сребро. България има средногодишен ръст на износа от 80% и държи трето място в света. Износът е насочен основно за Белгия – 368 млн.щ.д., Корея – 105 млн.щ.д., Канада – 70 млн.щ.д.

Износът на пшеница в последните 5 години традиционно бележи добри резултати – среден ръст 60% при ръст на световния внос 5%. България е на 11-то място сред износителите на пшеница в света. За отбелязване е сравнително ниската българска цена, която постига тази борсова стока – 270 щ.д. на тон, при средна световна 319 щ.д. Ако изключим водещите доставчици - Канада – средна цена 351 щ.д. на тон, и САЩ – 340 щ.д. на тон - и сравним България с преките й конкуренти, отново родните цени не са достатъчно добри: Румъния продава пшеница за 274 щ.д. на тон, Унгария – за 296 щ.д. на тон, Чехия – 303 щ.д. на тон, Полша – 330 щ.д. на тон. Само Русия и Украйна имат по-ниски цени. България изнася пшеница основно за Испания и Италия.

В последните години добре се представя и износът на медикаменти. Страната ни печели пазарни позиции в Русия, където България достига пазарен дял от 1.3% - там вносът расте с 17%, а българският износ – с 33%. Румънският внос на медикаменти расте с 11%, а българският износ за Румъния - с 26%. Голям ръст бележи износът на медикаменти за Германия – 81%, при ръст на немския внос 12%.

Временно консервираните череши имат голям дял в световния износ – 20.7%, при слънчогледа България осигурява 18.2% от износа, семената от кориандър формират 16.5% от световния износ, мелничарските продукти от житни растения - 13.5%, семена от рапица - 13.1% (любопитен факт е, че през 2010 г. България беше на второ място в света по износ на рапица, а година по-късно – на пето.)

Частите за запалки, макар и със скромен общ износ, бележат най-голям ръст в стойност за 5-годишен период –1233%. Струва си да се отбележи, че ЕК е наложила анти-дъмпингови мерки срещу вноса им от няколко азиатски държави и Мексико. България е на четвърто място по износ на ламарини и фолио от цинк в света и бележи усреднен ръст на износа от 840%, следвани от суровата захар от захарно цвекло - 585%, предпазни въздушни възглавници (airbags) и техните части - 549%, водорасли - 540%.

В количествено отношение най-голям ръст на износа за 5 години бележат:
•    брашно от соя - 3124%;
•    ламарини и фолио от цинк - 836%;
•    вермикулит и перлит - 769%;
•    неизбелени крафт хартии и картони - 636%.

2. Внос

Вносът на България е с по-малка динамика.

България внася най-много нефтопродукти, електрическо и електронно оборудване, машини, руди и пътни превозни средства. При всички ръстът на вноса е по-малък от ръста на световния износ.

При по-детайлен преглед на ниво стоки, на първо място по внос е нефтът, следван от медни руди и концентрати и горива. Ръстът на вноса на стоките след тях – природен газ, медикаменти и фоточувствителни полупроводници, изпреварва ръста на световния износ. При фоточувствителните полупроводници това се дължи основно на 424% ръст на вноса през 2011 г. спрямо 2010 г.


3. Световен внос

В света през 2011 г., сравнено с 2010 г., най-бързо расте вносът на ядрени реактори (1185%), ториеви руди и техните концентрати (920%), риба тон с (799%), пиперидин (701%).

Сред стоките, които България изнася, най-бързо расте световния внос на семена от рапица, остатъци и отпадъци от пивоварни или от спиртоварни, злато в необработени форми, торове, части за фотоволтаици, фруктоза.

4. Изводи

Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За да се запази българският експортен ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. Например, не страната ни не използва достатъчно възможностите на най-динамичния пазар в Европа и най-големия град – Истанбул, Турция. С приближаването на Западните Балкани към членството в ЕС ще нараства и тяхната конкуренция както на пазарите ни в ЕС, така и в привличането на качествени инвестиции.

В същото време у нас има остра нужда от привличане на инвестиции в производства, които да създават високотехнологични експортни продукти с голяма добавена стойност. Инвестициите трябва да се насочат към допълнителна преработка на ресурсите – те се изнасят не защото на външните пазари цените са по-високи, а защото не могат да се оползотворят тук. В тази връзка ниските данъци са само един компонент от общата цена за правене на бизнес. Важни компоненти още са: качеството и наличието на работна ръка, на публични услуги, местни доставчици на стоки и услуги и инфраструктурата.

България може да насочи усилията си към производството и износа на стоки с относително голяма добавена стойност, сред които:


• Компоненти за автомобилостроенето – хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, сензори, джанти;

• Хладилници, фризери; санитарен фаянс; изчислителни машини; фармацевтични продукти.

Основни пазари, към които България трябва да насочи усилията си и да реализира износа си са: Германия, Италия, Франция и др. България може да увеличи износа си за развитите държави, чиито износ нараства, като стане подизпълнител на техни фирми.

Пълният текст на анализа, както и графики и таблици с основните данни са публикувани по-долу.


 

Мястото на България в световния износ през 2011 г.