Българският износ в периода 2001-2015 г.

ВЖ. ГРАФИКИ И ТАБЛИЦИ

_____________________

Нарастването на българския износ се дължи 2/3 на ръст в количествата изнесени стоки и 1/3 на ръст в експортните цени, показва анализ на българския износ в периода 2001-2015 г., изготвен от Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК.

Курсът на щатския долар към лева влияе върху износа ни в краткосрочен план - българският износ успява да се адаптира към промените в курса на долара, но с известно забавяне. През разглеждания 15-годишен период курсът на американския долар е имал по-голямо значение за борсовите стоки (суровините) и почти не се е отразявал на стоките с по-висока добавена стойност.

КОЛИЧЕСТВЕНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗНОС

За 15 години (2001-2015 г.) българският износ, измерен в щатски долари, е нараснал 4 пъти, като спад е отбелязан само през 2009 и 2015 г. За сравнение, за същия 15-годишен период ръстът на световния внос е 1,6 пъти, като най-големи вносители през 2015 г. са САЩ и Китай. .

Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи Турция, Румъния и Гърция. Сериозен ръст бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, а по-забележимо отстъпление има в износа ни за САЩ и за Македония. 

По групи стоки :

  • Изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника, като за 15 години той нараства почти 12 пъти и се изкачва от 7-мо на 2-ро място в износната ни листа;
  • Също силно се представят: зърнените култури – 13 пъти нараства износът им, маслодайните семена – 12 пъти, фармацевтичните продукти – 11 пъти, стъкло и стъклени изделия – 12 пъти;
  • Най-голям ръст бележи износът на транспортни средства и техни детайли – 33 пъти! 
  • Забележимо над средния ръст имат мед и медни изделия, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела, оръжия и муниции.
  • Под средния ръст на износа имат изделията от дърво, без мебели.
  • Доста по-слабо и със спад се представят стоките в групи „облекла и текстил“ и „желязо и стомана“.

В световен мащаб:

  • Расте вносът на руди и концентрати, фармация, маслодайни семена, животински мазнини, скъпоценни камъни и метали, торове, какаови изделия, кафе, храни, мед и медни изделия, плодове, фуражи, етерични масла, никел, желязо и стомана.
  • По-слабо търсене на световните пазари и дори спад се наблюдава при машини и апарати, транспортни средства, органични химикали, трикотаж и конфекция, рибни продукти, хартия и картон, дървен материал, играчки, памук, тютюн и цигари, книги. 

КАЧЕСТВЕНИ ИЗМЕНЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗНОС

Наблюдава се ръст на износа на стоки с по-висока добавена стойност. През 2001 г. около 36% от износа е бил на суровини и продукти с много ниска степен на преработка, преди кризата през 2008 г. – около 33%, а през 2015 г. – 30%:

  • Нефтопродуктите продължават да имат водеща роля в износа, като новите производства водят до ръст в износа на масла от почти 400 пъти.
  • Благодарение на по-дълбочинна преработка намалява делът на нерафинираната анодна мед, за сметка на рафинираната катодна.
  • Пшеницата и маслодайният слънчоглед имат ръст 15-16 пъти, царевицата – 40, рапица – 110 пъти, но това се дължи на избрания модел за субсидиране в българското селско стопанство.
  • Износът на руди и концентрати от благородни метали расте 412 пъти, насочен е към държави с по-ниски екологични и трудови стандарти, където се преработва основно до злато.
  • За 15 години медикаментите се изкачват от 11-та на 3-та позиция.
  • Износът на изолирани проводници се изкачва от 18 на 7 място и се увеличава 10 пъти. Части за електроапаратура се изкачват от 129 на 10 място с ръст от 42 пъти.
  • Прави впечатление нарасналият износ на готови автомобили, който се дължи както на скромното национално производство, така и на ре-експорт на автомобили от висок клас, основно за Германия и, в доста по-малка степен – за Турция.
  • Много сериозен ръст има при няколко електронни и електротехнически продукта, хладилници, пластмаси на листа, велосипеди, гумени тръби, телевизори (основно за Италия и след това – за Великобритания).

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.

Основните групи стоки и услуги в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са:

  • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти;
  • Хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини;
  • Някои фармацевтични и медицински изделия;
  • Оптични изделия, сензори;
  • Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
  • Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми.

Качествените характеристики на българския износ догонват средноевропейските показатели, но недостатъчно бързо. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, а не секторна.  

СРАВНЕНИЯ

Сравнението между представянето на България и други държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, показва:

  • Сравнително еднакъв ръст при износа на зърнени култури и фармация;
  • ЦИЕ има значително по-голям ръст при износа на тютюневи изделия, а България - при износа на електроника и електротехника, транспортни средства и части, маслодайни семена и стъкло;
  • В ЦИЕ сред водещите 5 групи стоки няма суровини, а в България начело са горивата, медните изделия (трета позиция) и зърното (пета позиция). Никой от ЦИЕ, освен България, не изнася руди и шлаки!
  • Сред водещите продукти в ЦИЕ, които не попадат в топ 20 на българската експортна листа, са гумените изделия, оптическа и медицинска апаратура, хартия и картон, кораби, месо, играчки, обувки. 

Сравнението между България, Румъния и Словакия показва, че:

  • България изпреварва Румъния и Словакия по ръст на износа на горива (въпреки, че Румъния има съществени собствени залежи, износът й на горива е едва на 4 място по значение), конфекция, мебели и осветителни тела, стъкло, алуминиеви продукти.
  • Румъния и Словакия имат по-добър ръст при машини и зърно. Освен тези групи стоки, Румъния впечатлява с износа на фармация, транспортни средства, маслодайни семена и тютюневи изделия.
  • В Словакия водещите три групи стоки в износа са превозни средства и части за тях, електротехника и електроника (с ръст 13 пъти!), и машини и части. Тези три групи формират 60% от словашкия износ, което е пример за интелигентна специализация. 

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ…

Големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени (обратното!), а защото в България няма купувач за тях.

България е близо до предела си в износа – почти няма какво повече да предложи на външните пазари. Необходими са инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки. Необходимо е развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната за последваща преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност.

Увеличаване на износа с по-висока добавена стойност изисква държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти. Държавна подкрепа може да се желае и за насърчаване включването на българските производителни в глобалните вериги на доставки.

Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За запазване на експортния ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Тенденцията към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на средно и висококвалифицирана работна ръка. От друга страна, ще се засили излишъкът от неквалифицирана работна ръка.