BusinessEurope  публикува редовния си доклад „Барометър за реформи“

Европейската бизнес конфедерация BusinessEurope публикува редовния си доклад „Барометър за реформи“, чрез който се оценява актуалното икономическо състояние на ЕС и се отправят препоръки за структурни реформи и бъдещи приоритети за развитието на европейската икономика.

Документът се базира на доклади на членуващите в BusinessEurope бизнес организации (за България това е БСК), като оценките и препоръките са структурирани в пет тематични области:

  1. Пазар на труда и умения
  2. Бизнес среда
  3. Иновации и дигитална трансформация
  4. Достъп до финанси и финансова стабилност
  5. Данъци и обществени финанси

BusinessEurope издава „Барометър за реформи“ два пъти годишно. Тазгодишното пролетно издание на барометъра е със заглавие „Европейската икономика 10 години след кризата“.

Един от изводите в доклада е, че през десетте години след икономическата криза от 2008 г., възстановяването на ЕС продължава с особено бавни темпове, в сравнение с тези на другите големи икономики. През 2017 г. производството на ЕС е само 9% по-високо спрямо годините преди кризата, докато САЩ реализира 15% ръст, а Канада – 18%.

Авторите на доклада отбелязват, че възстановяването на ЕС се подкрепя от редица временни фактори, особено разширената програма на Европейската централна банка за закупуване на активи. „Ако не се предприемат съответните реформи, основният капацитет на ЕС за дългосрочен растеж е само 1,3%, т.е. доста под „цикличния“ ръст от около 2%“, предупреждават анализаторите.

  • Спешни политически действия, за да се избегнат несъответствията на пазара на труда, което все повече действа като спирачка за икономическия растеж;
  • Системите за образованието и обучение да бъдат по-добре приспособени към нуждите на пазара на труда, с акцент върху подготовката на кадри с дигитални и STEM-умения[1];
  • Регулаторната рамка на пазара на труда да бъде ясна, проста и гъвкава, като се отчита все по-бързото развитие на цифровата икономика;
  • Данъчните системи да са по-прости, по-прозрачни и удобни за потребителите;
  • Постигане на истински интегриран единен пазар, по-специално в областите на цифровата икономика, телекомуникациите, енергетиката и услугите;
  • Гарантиране, че регулирането на равнище ЕС и на национално равнище е добре разработено и правилно наложено, с минимално административно натоварване;
  • Цените на енергията да позволяват на предприятията в ЕС да бъдат конкурентоспособни в международен план;
  • Да бъде разширена трансевропейската (и националната) инфраструктура.

Това са само част от реформите, които BusinessEurope препоръчва за гарантирането на засилен и устойчив икономически растеж в ЕС.

По-долу Ви представяме превод на увода и основните препоръки в петте тематични области, а целия доклад можете да видите ТУК.

__________________________

УВОД

През 2018 г. отбелязваме 10 години от началото на финансовата криза. Тазгодишният барометър за реформи се фокусира върху това как ЕС се представя спрямо глобалните си конкуренти в годините, които последваха кризата и доколко добре е поставен ЕС в глобален план сега, в сравнение с навечерието на кризата.

Световната финансова криза принуди икономиките по целия свят да изгубят капацитет за растеж, инвестиционните темпове спаднаха, много компании престанаха да съществуват, настъпиха индустриални промени. Наред с това, в дългосрочен план стоят редица предизвикателства, като застаряващото население в Европа и необходимостта от справяне с глобалния проблем с въглеродните емисии – предизвикателства, които стават все по-належащи.

2017 г. беше силна година за европейската икономика. Тя беше една от трите последователни години, в които растежът на ЕС е по-висок от този на САЩ. Но, докато икономиката на САЩ сега е с ръст от 15% спрямо 2007 г., то ЕС е с 9% ръст. Европа трябва да гарантира, че ще използва настоящия период на силен растеж, който продължава да бъде задвижван отчасти от временни фактори (по-специално от Програмата на ЕЦБ за закупуване на активи), за да приложи редица реформи в подкрепа на дългосрочната си конкурентоспособност и да осигури устойчивост на публичните финанси.

Нашето проучване сред федерациите-членки показва, че все още липсва необходимата бързина сред повечето държави-членки да проведат реформите, насърчаващи растежа, препоръчани от ЕС и, като цяло, подкрепяни от нашите членове. За съжаление, само 22% от реформите бяха осъществени задоволително в периода 2006-2017 г.

Докато ЕС има много предприятия от световна класа, иноватори и квалифицирани работници, може да се направи много повече, за да се помогне за повишаване на растежа и стандарта на живот. Неотдавнашното провеждане в САЩ на корпоративна данъчна реформа значително ще подобри привлекателността на САЩ за инвеститорите, затова ЕС трябва да използва всички възможни лостове, за да подобри своята конкурентоспособност. Освен административните изисквания, които са по-малко обременяващи, ЕС може също да предприеме по-нататъшни стъпки за завършване на единния пазар, като подпомогне държавите-членки за увеличаване на разходите за НИРД, намаляване на данъците върху труда и увеличаване на инвестициите в ключови за растежа проекти, вкл. инфраструктурни проекти.

Най-неотложна е необходимостта от справяне с бързото разрастване на недостига на умения, които въпреки сравнително бързото възстановяване от кризата, вече са на най-ниското си ниво от 20 години насам, а това представлява реален риск за пазара на труда. Основният стремеж трябва да е към подобряване на обучението за всички възрастови групи.

 

ПАЗАР НА ТРУДА И УМЕНИЯ

Докато безработицата все още остава висока в няколко държави-членки, предприятията все повече отчитат трудности при наемането на квалифицирани работници. Съществуват индикации за възникването на структурно несъответствие на пазарите на труда в ЕС.

Средната данъчна тежест в Европа е 42% - почти една трета по-висока в сравнение с Япония и САЩ (и в двете е около 32%), с почти никакви структурни промени в сравнение с преди 10 години.

Според проучването PISA, ЕС постигна малък напредък в намаляването на разликите в образователните резултати спрямо Япония, Канада и Южна Корея.

ПРЕПОРЪКИ

  1. Необходими са спешни политически действия, за да се избегнат несъответствията на пазара на труда, което все повече действа като спирачка за икономическия растеж. Системите за образованието и обучение трябва да бъдат по-добре приспособени към нуждите на пазара на труда, като се постави акцент върху подготовката на кадри с дигитални и STEM-умения.
  2. Намаляване на несъществените разходи за труд чрез целенасочено намаляване на данъчното бреме, което включва вноските за социално осигуряване, за да се стимулират работодателите да наемат повече персонал. Да се ​​осигурят отворени, динамични и мобилни пазари на труда, като се приложат реформи за намаляване на несъответствията и стимулиране на заетостта, по-специално – на младите хора.
  3. По-нататъшното развитие на законодателството в контекста на бързото развитие на цифровата икономика.
  4. За да се запази и увеличи конкурентоспособността на ЕС, регулаторната рамка на пазара на труда трябва да бъде ясна, проста и гъвкава.
  5. Създаване на истинско партньорство за реформи на пазара на труда: Основната роля на ЕС е да предоставя на държавите-членки информация, стимули и ноу-хау, а социалните партньори да разработват, прилагат и оценяват политики, насочени към структурните предизвикателства на пазара на труда.
  6. Необходими са реформи, които да насърчат хората да останат по-дълго на пазара на труда, да осигурят дългосрочна устойчивост на пенсионните системи и да гарантират правилното интегриране на мигрантите в работната сила.

 

БИЗНЕС СРЕДА

Все още в ЕС е по-трудно да се прави бизнес, отколкото в САЩ. 10 години след кризата относителните позиции на ЕС и САЩ в класацията на Световната банка за правене на бизнес по същество остават непроменени.

ПРЕПОРЪКИ

  1. Постигане на истински интегриран единен пазар, по-специално в областите на цифровата икономика, телекомуникациите, енергетиката и услугите.
  2. Гарантиране, че регулирането на равнище ЕС и на национално равнище е добре разработено и правилно наложено, с минимално административно натоварване.
  3. Цените на енергията трябва да позволяват на предприятията в ЕС да бъдат конкурентоспособни в международен план. Целеви мерки (например, реформиране на данъци и налози, либерализиране на енергийните пазари и т.н.), за да се отговори на разликата в цените на енергията с големите конкурентите и да се гарантира енергийната сигурност.
  4. Трансевропейската (и националната) инфраструктура трябва да бъде разширена. Оставащите регулаторни, административни и технически бариери във всички видовете транспорт и енергийната инфраструктура трябва да бъдат премахнати и да осигуряват достъп до подходящи инфраструктурни съоръжения.

 

ИНОВАЦИИ И ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Интензитетът на НИРД остава много по-нисък в ЕС (2,0% през 2015 г.), отколкото в Япония (3,3%) и САЩ (2,8%), което се отразява и в ниския брой заявления за патенти на ЕС. Китай силно увеличи своя дял от разходите през последното десетилетие (от 1,4% до 2,1%) и неотдавна изпревари ЕС. Една допълнителни 150 млрд. евро годишно ще трябва да бъдат инвестирани, за да се постигне собствената цел на ЕС от 3% в рамките на стратегията "Европа 2020".

Както и през 2007 г., ЕС продължава да изостава от конкурентите си в някои ключови показатели за цифровите технологии комуникация, по-специално широколентов достъп. Докато през 2007 г. наличието на фиксиран широколентов достъп беше от основно значение, през 2016 г. (бързите) влакна връзки са много по-слабо разпространени в ЕС, в сравнение с Япония и Южна Корея

ПРЕПОРЪКИ

  1. Държавите-членки на ЕС трябва да увеличат разходите за научноизследователска и развойна дейност и да насърчават по-високи частни разходи за научноизследователска и развойна дейност, за да се постигне ангажиментът от 3% дял в БВП, заложен в Стратегията на ЕС за растеж („Европа 2020“). В многогодишната финансова рамка след 2020 г. цялостният бюджет на ЕС за НИРД трябва да бъде последователен увеличен.
  2. Иновационните политики трябва да бъдат по-ориентирани към бизнеса, за да се улавя по-добре икономическата стойност от инвестициите в научни изследвания и иновации. Необходими са данъчни субсидии за целенасочени инициативи, които стимулират частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и стимули за сътрудничество между фирмите и научно-изследователските институциите чрез създаването на мрежи и клъстери.
  3. Въвеждането на най-новите технологии дава възможност на бизнеса да се конкурира в световен мащаб. За постигането на това се разчита на цифровата инфраструктура. Ето защо, необходимо е развитието на 5G мрежата в много по-голям мащаб.
  4. Гарантиране на равнопоставеност чрез премахване на бариерите, които възпрепятстват трансграничната електронна търговия, предотвратяване на принудителните мерки за локализиране на данни и др.

 

ДОСТЪП ДО ФИНАНСИ И ФИНАНСОВА СТАБИЛНОСТ

Независимо от последния напредък, необслужваните заеми през 2016 г. са били с 4.4%, което е доста по-високо от наблюдаваните нива в САЩ и Япония (1,3-1,4%).

Предприятията в еврозоната се финансират в по-голяма степен чрез банкови заеми, в сравнение със САЩ, където компаниите разчитат повече на капиталовите пазари. Пазарна капитализация (като % от БВП) в Еврозоната е по-малко от половината от тази в САЩ и почти две пети под тази в Япония.

Докато инвестициите в рисков капитал се удвоиха в ЕС в абсолютни стойности от 2010 г. насам, инвестициите в САЩ се е увеличил с почти 2,7 пъти, което означава, че разликата между ЕС и САЩ се е увеличила още повече.

ПРЕПОРЪКИ

  1. Укрепване и прилагане на предложенията на Съюза за капиталовите пазари, за да се гарантира че ЕС създава истински единен пазар на финансови услуги и развива допълнителни източници на финансиране за банковото кредитиране, за да се подобри достъпът до кредитиране, по-специално на МСП.
  2. След публикуването на подробна оценка на въздействието върху финансовото регулиране, да се предприемат действия, гарантиращи, че правилата за пруденциален надзор постигат правилния баланс между нарастващата финансова стабилност и подкрепата на финансовите нужди на компаниите за инвестиции и бизнес дейности.
  3. Постигане на цялостен банков съюз, включително чрез вземане на решения за развитие на механизъм за решаване на проблеми с банковата ликвидност и за гарантиране на влоговете.
  4. Въвеждането на по-високи капиталови изисквания за необслужваните заеми може да се отрази отрицателно върху пазарната цена на тези заеми. Различията между банковите системи на държавите-членки на ЕС трябва да се имат предвид, така че да се гарантират балансирани действия при решаване на проблемите с високите нива на необслужваните заеми в много европейски банки по начин, който увеличава новото кредитиране и поддържа финансова стабилност.

 

ДАНЪЦИ И ОБЩЕСТВЕНИ ФИНАНСИ

Докато държавите-членки на ЕС постигнаха по-нататъшен напредък в намаляването на държавния дефицит, там остава още много да се направи, за да се намалят равнищата на държавния дълг на ЕС, които все още са 84% от БВП - значително над нивата от 58% през 2007 г. и 60% от маастрихтския лимит.

Въпреки неотдавнашния фокус върху консолидирането чрез намаляване на разходите, публичните разходи като % от БВП (46%) остават доста над тези в Япония (37%) и САЩ (36%).

Изразяваме загриженост, че от кризата насам намалява делът на публичните разходи, които са благоприятни за растежа, в общите разходи на ЕС (30,9% през 2007 г. и 30,4% през 2015 г.), докато в САЩ публичните разходи, благоприятстващи растежа, се увеличиха за същия период (от 43,0% на 45,3%).

ПРЕПОРЪКИ

  1. Във всички държави-членки има възможности за увеличаване на приноса на публичните финанси за растежа, както и за по-ефективното им разходване, по-специално чрез целенасочено намаляване на непродуктивните публичните разходи и намаляването на изкривяващите данъци, възпрепятстващи растежа. Ефективността на фискалните правила трябва да се подобри, като се обърне повече внимание на качеството на публичните финанси.
  2. Правилното прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) остава от съществено значение за подпомагане на държавите-членки да държат своите публични финанси на устойчива основа. Това е от ключово значение за засилване на доверието на инвеститорите в еврозоната. Но също така, от съществено значение е ПСР да даде възможно най-пълна подкрепа на държавите-членки, които желаят да ориентират бюджетите си към инвестиции и подкрепа на растежа чрез публични разходи.
  3. Данъчните реформи трябва да намалят облагането на труда и капитала.
  4. Държавите-членки следва да продължат усилията си за техните данъчни системи да стават по-прости, по-прозрачни и удобни за потребителите.

__________________________

[1] STEM = Science, Technology, Engineering, and Mathematics (наука, технологии, инженерство и математика)

__________________________

BusinessEurope е водещата бизнес организация в Европа, обединяваща и представляваща интересите на 34 национални бизнес организации (сред които БСК) и милиони компании от целия континент. BusinessEurope е официално признат социален партньор на европейско ниво и водещ защитник на растежа и конкурентоспособността, като се занимава активно с проблемите, които най-много влияят върху дейността на компаниите в ЕС.