Външна търговия на България и някои макроикономически показатели

 

 

Присъединяването на България към Европейския съюз даде старт на структурни промени в икономиката. Стокообменът (сума от внос и износ на стоки) трайно надхвърля по стойност брутния вътрешен продукт (БВП), с изключение на кризисните 2009 и 2010 г.[1]

 

Съотношението на износа към БВП плавно нараства от около 42% през 2007 г. до 53% през 2017 г.

 

Въпреки благоприятното развитие на износа, ръстът на корпоративните данъци, които фирмите заплащат от операциите си на вътрешния и външния пазар, видимо изостава.

 

Положителна промяна е намаляващата роля на износа на нефтопродукти. За разглеждания период общият износ нараства почти двойно, докато износът на нефтопродукти намалява с 5% в стойностно изражение и с 6% в количествено. Логично – износът на горива вече трета година отстъпва лидерското място в експортната ни листа.

 

Двата основни нефтопродукта в експортната ни листа са горива и масла. 

От графиката се вижда, че няма права пропорционалност между стойностния обем на износа на горива и средната международна цена.

 

При износа на масла не се наблюдава връзка с цените. До 2014 г. износът на масла е в минимални обеми.

 

Съотношението на вноса към БВП бележи обратна на износа тенденция и плавно намалява от около 68% през 2007 г. до 60% през 2017 г.

 

За периода 2007 до 2017 г. вносът от страни извън ЕС е нараснал с 4%, а събраните мита и митнически такси остават в същите рамки. Както е известно, през този период практически няма промяна в размера на митата.

 

На този фон по-задълбочено изследване е необходимо, за да се обясни промяната на съотношението между вноса и събраните ДДС и акцизи (при внос и вътрешни продажби).

ДДС е с постоянна ставка, но събраното ДДС бележи ръст 41%, което e повече от ръста на вноса, но по-малко от ръста на БВП, който е 55%. Акцизите, чиято ставка непрекъснато расте и основата се разширява, също растат по-малко от БВП – с 50%.

Като цяло, износът се утвърждава като важен двигател на растежа.

Колебанията на цените на нефта и горивата не влияят съществено върху общия обем на износа, тъй като България изнася все повече продукти с по-висока добавена стойност (горивата са изместени от лидерската си позиция в експорта от продукцията на електротехника и електроника и са плътно следвани от машиностроителната продукция).

Негативното салдо от търговия със стоки постепенно се стеснява.

Няма логично обяснение защо събираемостта на митата изостава драстично от вноса, както и защо събираемостта на ДДС и акцизи изостава от ръста на БВП.

Автор: Веселин Илиев, главен директор
„Външноикономическо сътрудничество“, БСК

_________

[1] Източници: Министерство на финансите, International Trade Centre – Geneva