Пазарът на труда достигна тавана си

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика 

__________

Публикуваните през миналата седмица данни на Националния статистически институт потвърждават опасенията за забавяне на експанзията на пазара на труда през 2018 г. След невиждания от годините преди кризата ръст на работните места със 154 хил. през третото тримесечие на 2017 г., регистрираният от статистиката спад на годишна база през третото тримесечие на тази година беше в известна степен очакван. Въпреки че това е второ поредно тримесечие на намаляване на броя на заетите на годишна база, заетостта продължава да нараства заради изпреварващия спад на населението. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 години достига нов рекорд от 68.8%, но забавянето на икономиката и по-внимателният преглед на данните за пазара на труда, подсказват, че този рекорд може и да е последен за настоящия икономически цикъл:

- Особено притеснителни са данните за младежите, където спадът на броя на заетите е съпътстван и от намаление на заетостта, като това важи и за двете наблюдавани групи (15-25 и 15-29 години). Единствената възрастова група, при която броят на заетите всъщност се увеличава спрямо предходната година, е тази на 55-64 годишните.

- Близо една трета от областите в страната са регистрирали рекордна заетост през някое от тримесечията на 2018 г., като между тях освен големи области като столицата и Бургас, се нареждат и по-малки такива като Търговище и Силистра. В същото време за периода юли-септември спад на годишна база в коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 г. се наблюдава в 13 от 28-те области, като най-значителен е той в Добрич (10 пр. п.), Монтана (7 пр. п.) и Ямбол (6 пр. п.).

- Средната заплата за третото тримесечие достига 1117 лв., което е увеличение от 7.7% на годишна база. Въпреки че темпът на нарастване остава относително добър, забавянето спрямо миналата година е чувствително, особено предвид продължаващия ръст на инфлацията, която от юли насам е над 3.5% на годишна база.

На секторно ниво прави впечатление продължаващата положителна тенденция при заплатите в преработващата промишленост – те нарастват по-бързо от средната заплата за страната в 16 от последните 18 тримесечия в унисон с променящата се структура на заетите в сектора. Така докато през 2012 г. средната заплата в преработващата промишленост беше 81% от средната за страната, последните данни показват значително по-високо ниво от 91%.

Годишен ръст на заплатите в преработващата промишленост и общо за икономиката (%)

Снимка

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ


Дългосрочната тенденция за увеличаване на броя на наетите в дейности с по-висока добавена стойност като автомобилопроизводството и това на електрическите съоръжения, съпътствана със спад в текстилния сектор, бута заплатите нагоре, но в същото време повишава и изискванията към квалификацията на наетите. На обратния полюс се намират наетите в търговията, където за трето поредно тримесечие ръст на заплатите на годишна база на практика липсва.

Всички тези данни потвърждават, че 2018 г. е чувствително по-слаба за пазара на труда от 2017 г. Положителни тенденции продължават да са налице, но наблюдаваното забавяне в българската и европейската икономики ще поставят под натиск по-нататъшната експанзия. Рекордно ниската безработица (5% през третото тримесечие) предполага нов подход към адресирането на съществуващите проблеми с недостига на труд и уменията на работната сила – подход, който за съжаление не се вижда в бюджета за 2019 г.

Дори напротив – инертните политики по заетостта, които продължават да залагат на субсидираната заетост вместо на повишаването на квалификацията на работната сила, означават, че текущите пречки пред по-нататъшна експанзия ще продължат да бъдат същите и занапред. На фона на намаляването на заетостта сред младежите, потвърденият в средносрочната бюджетна прогноза курс към сляпо вдигане на минималната работна заплата през следващите три години също не изглежда като особено добра идея.