НАП тръгна в грешна посока с касовите апарати

Наредба Н-18 тормози бизнеса от известно време. Тя се отнася до използването на касови апарати, както и до софтуера, с който се управляват продажбите и който (трябва да) е свързан с касовите апарати. След множество негативни становища от страна на различни бизнес асоциации (а и политически партии) НАП все пак влезе в диалог с бизнеса. Резултатът е, че първоначалният абсурд сега е една идея по-малко абсурден. Наредбата започва да покрива повече сценарии от реалния живот, което обаче я прави още по-сложна.

Проблемът не е в конкретни текстове, които могат да се "ремонтират", а в цялостната посока, в която върви НАП. Наредбата е толкова дълга и завъртяна, че вече не съм сигурен дали дори авторите й са наясно какво означава. НАП пусна вече няколко документа с "Въпроси и отговори", с които тълкува наредбата.

Приходната агенция се опитва да налага все повече контрол

върху всеки аспект на продажбите и това минава през абсолютни крайности като нормативно определени екрани на софтуерни приложения. НАП иска да знае какъв софтуер ползвате, не разрешава да ползвате софтуер извън разрешения и иска да има достъп в реално време. В един момент осъзнава, че далеч не целият бизнес е "ресторанти и кафенета", а има доста онлайн магазини и други специфични случаи. И наредбата започва да става все по-голямо чудовище.

Друг голям проблем в наредбата е честотата на промените в нея – за последните 2 години има 6 проекта за промени. При такава динамика бизнесът трябва да има хора на щат, които само да следят новостите в наредбата и да реализират техните изисквания.

И не стига че има толкова много изменения, ами НАП не оценява техния ефект върху бизнеса. Само едно от шестте изменения - отнасящо се за продажбата на горива - има частична оценка на въздействието и тя е с ниско, да не кажа трагично, качество. Т.е. НАП не спазва законовото си задължение да прави оценка на въздействието. А по оценки на бизнеса около 500 милиона ще струва привеждането на системите в съответствие с наредбата.

Т.е. проблемите са

сложност, непредсказуемост, висока цена за бизнеса,

липса на адекватна оценка от страна на НАП. А каква е целта? Целта е събиране на пари в бюджета, като оценката, която съм чувал (но не открих в мотивите), е 300 млн. лева годишно.

Да, бизнесът крие данъци. Да, не "чукват" бележки на апарата винаги. Да, софтуерите за управление на продажбите вероятно поддържат опции за "двойно счетоводство" – едно, което излиза през касовия апарат и отива към НАП, и едно за вътрешни нужди. И НАП иска да спре тези практики с наредба, защото като отиде на проверка, всичко това се изтрива на момента и продавачите ни лук яли, ни двойно счетоводство мирисали.

Да, има проблем от гледна точка на бюджета. Но курсът на НАП - към пълен контрол върху всичко – е грешка. В момента част от бизнесите крият, но по-голямата част са изрядни. Когато обаче несигурността и цената на това да бъдеш изряден става по-висока, първата група може да се увеличи.

Посоката е грешна, защото не е работа на НАП да лицензира софтуери. Не й трябва и достъп в реално време до оборота. Защото, който иска да крие данъци, пак ще намери начин да го прави. НАП очевидно няма капацитета дори да напише наредбата така, че да отговаря на реалния свят (в който все повече продажби стават онлайн), камо ли да я прилага. Показателно е, че поиска електронните магазини да имат касови апарати.

Правилната посока е към опростяване - и на нормативната уредба, и на инфраструктурата.

НЯКОЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ

  • Отмяна на наредба Н-18 (която е от 2006 г.) и създаването на изцяло нова, съобразена с реалностите на 2019 г.
  • Отпадане на задължението за касови апарати. През 2006 г. връзка в реално време с НАП е била немислима, поради което фискалната памет е била начинът за сигурно съхранение на данни за продажбите (уж), без да може да бъде манипулирана. Това изискване вече няма смисъл, тъй като продажбите могат и се предават в реално време към НАП. Разбира се, всеки може да избере да си купи касов апарат, който покрива изискванията за връзка с НАП, без да се налага да купува софтуер и да се учи на него – приложимо за малки магазинчета и кафенета, например. Но задължението да имаш касов апарат трябва да отпадне. Бележки могат да се издават от произволно печатащо устройство, стига да отговарят на базови изисквания за съдържанието им.
  • Връзка с НАП в реално време – за всяка продажба НАП може да издава уникален номер, който да се изписва на бележката. Така НАП ще получава данните за всяка продажба и никой няма да има право да издава бележка, ако не е получил номер от НАП. Освен ако няма проблем с връзката, в който случай бележката може да бъде издадена с локално генериран номер, който да се изпрати към НАП при възстановяване на връзката (или на падналите сървъри). Такава разпоредба обхваща всички възможни сценарии на продажба, не изисква слагане на касови апарати в дейтацентрове, интеграции на онлайн магазини и др. Има места, където връзка в реално време не е възможна (напр. в планината). Там фискалните устройства са подходящ заместител.
  • Отпадане на задължителните касови бележки. В холандските супермаркети винаги ме питаха дали искам касов бон. Защо да хабим хартия и мастило, ако има връзка с НАП в реално време?
  • Добра идея е касовата бележка да е електронна - да се получава директно на смартфона на клиента (напр. чрез NFC).
  • Приложение за следене на разходите – при всичко гореизброено остава проблемът, че някои търговци не пускат продажбата към НАП (в момента не пускат на касовия апарат). Контролът на това най-лесно се осъществява от гражданите, които пазаруват. Те биха имали стимул да сканират QR кодове от касовите бележки, ако това им позволяваше да си следят разходите. В момента приложенията за целта разчитат на ръчно въвеждане и по-рядко на сканиране на бележки (аз не съм виждал такова, което да работи на кирилица обаче). Ако QR кодът дава достатъчна информация за съдържанието на бележката, и в същото време изпраща номера й и номера на търговеца за проверка в НАП, това би намалило криенето на продажби. Това не изключва проверките от НАП. Със сигурност приложението трябва да НЕ изпраща на НАП данни за това кой клиент какво пазарува. В този смисъл приложението може да не е направено от НАП, а от външен доставчик. НАП единствено трябва да определи формата на QR кода (съответно – на електронната "бележка") и да предостави програмен интерфейс за проверка на номера на бележката.
  • Достъп до банкови сметки по желание на търговеца – когато става дума за онлайн магазини, връзката в реално време с НАП пак значи допълнителен разход. В Естония има опция търговецът да даде достъп на данъчните до банковата сметка, по която получава онлайн плащанията (само до нея, не до всички сметки на фирмата). Така НАП ще има цялата нужна информация, без изобщо да се налага търговецът да докладва продажби. Ако няма други приходи, това ще спести и подаването на декларации. PSD2 (втората директива за платежни услуги) така или иначе задължава банките да имат програмен интерфейс за достъп до сметки на клиенти, просто НАП ще трябва да получават такъв и да интегрират системите си. Тази стъпка е доброволна. Ако някой бизнес не желае да дава достъп до сметката си, НАП не може да го задължи.

НАП най-вероятно не е готова за такива промени. Но нека поне ги обмисли и да се подготви за тях. Нужна е и корекция на мисленето на политическо ниво в Министерството на финансите. Да, бюджетът е важен, но пълненето му не трябва да минава през свръхрегулация, защото в крайна сметка това винаги води до по-малко приходи.

Автор: Божидар Божанов