Външна търговия на България за периода 2001 – 2018 г.

Числата за външната търговия на България със стоки и услуги за тези години, поради отворения характер на българската икономика, са една рамка и отправна точка за изготвяне на каквито и да било средносрочни и дългосрочни национални стратегия за развитие. Подобно на лабораторната картина на кръвта на всеки един от нас, тези числа не са диагноза. Те обаче са задължителни обективни показатели. При това са единствените световни данни на ООН за този период. Те осигуряват времева, географска и блокова сравнимост с възможност да се влезе допълнителни подробности за всяка стока и услуга. Това са данните към април 2019, като за стоките са до 2018 г., а за услугите - до 2017 г. поради естественото значително закъснение при събирането и обработката им.

България стана член на СТО – Женева, съучредител на Васенарската договореност за експорта на върхови стоки и технологии с възможна двойна употреба и заяви членство в ЕС през 1996 г. През 2007 г. станахме пълноправен член на ЕС. Тези три ключови международно-правни рамки определят съществената част от правилата на външната търговия на България и, разбира се, са своеобразен „външнотърговски борд“ за нас.

Разглеждам този период, защото само за него има такива всеобхватни световни данни, както и поради съществените промени в структурата на българската икономика по отношение на промяна на собствеността. Едновременно с това, те включват картината преди и след членството на България от 2007 г. в ЕС. Представям обща таблица за краткост.

За пълнота и възможност за сравнимост разглеждам и данните за БВП на България, който нараства от близо 15,8 млрд. евро за 2001 г. на близо 27,2 млрд. евро за 2006 г., до 55,2 млрд. евро за 2018 г.

За времето преди пълноправното членство в ЕС, както и след това, БВП нараства 1,7 пъти и общо 3,5 пъти за тези 18 години. Това по никакъв начин не означава и такова българско забогатяване поне по две причини. Първата - съществената част от структуроопределящата наша икономика е само формално българска, а като собственост е небългарска и, затова постъпленията от това развитие едва ли остават в България. Втората – формално и по същество българската част и българска собственост се възползва от, например, офшорните техники и отново трудно може да бъде направен извод, че развитието на БВП означава и българско развитие в същата степен.

ДА, има развитие на БВП на България и НЕ, това не е синоним на българско развитие в същата степен.

Износът на стоки от България от 5,7 млрд. евро за 2001 става 12 млрд. за 2006 и 28 млрд. за 2018 г. Преди членството и по време на членството в ЕС той се увеличава малко повече от 2 пъти. Българския дял в световния износ от 0,08% за 2001 става 0,13% за 2006 и 0,17% за 2018 от световния износ. Т.е. българския стоков износ расте за тези 18 години повече отколкото расте световния износ. Този дял спрямо ЕС, ако условно сравним числата и преди нашето членство в ЕС би бил 0,21% за 2001, 0,33% за 2006 и 0,51% за 2018. Това означава че и в рамките на ЕС-28 дела на износа на стоки от България е с нарастващо относително тегло. Съотношението износ на стоки/ БВП от 36% за 2001 става 44,2% през 2006 и достига 50,9% през 2018 г.

Българското място в световния износ е след 60 водещи държави и се променя между 61 и 64 позиция през различните години.

ДА, има абсолютно и относително увеличение на българския износ на стоки спрямо света, ЕС и като дял от българския БВП.

Вносът на стоки в България по време на членството в ЕС от 8,1 млрд. евро за 2001 г. става 18,5 млрд. за 2006 г. и 32,1 млрд. за 2018 г. Преди членството се увеличава 2,3 пъти, а по време на членството в ЕС се увеличава близо 1,5 пъти. Българският дял в световния внос от 0,12% за 2001 г. става 0,19% за 2006 г. и се запазва 0,19% за 2018 г. Т.е. българския внос на стоки по-скоро няма относителна промяна за тези 18 години в сравнение със световния внос. Този дял спрямо ЕС-28, ако условно сравним числата и преди нашето членство в ЕС, би бил 0,3% за 2001 г., 0,49% за 2006 г. и 0,59% за 2018 г. Това означава, че и в рамките на ЕС-28 делът на вноса на стоки в България е с устойчиво нарастващо относително тегло. Съотношението внос на стоки/ БВП от 51,4% за 2001 г. става 68% през 2006 г. и достига 58,2% през 2018 г. Българското място в световния внос е след 59 водещи държави и се променя между 59 и 63 позиция през различните години.

ДА, има абсолютен растеж на вноса през целия период. След членството в ЕС този растеж намалява и едновременно с това следва промяната на световния внос. Българският внос обаче относително расте повече отколкото расте вносът на целия ЕС.

Третият и най-важен външнотърговски показател – балансът на стокообмена на България, е ВИНАГИ ОТРИЦАТЕЛЕН. За 2001 г. е -2,4 млрд. евро, за 2006 г. е -6,5 млрд. евро, като по време на членството се изменя значително между -9,3 млрд. евро и 2 млрд. евро, за да спре на -4 млрд. евро за 2018 г.

Балансът на българския стокообмен е ПРОМЕНЛИВ като стойност, но винаги ОТРИЦАТЕЛЕН със средногодишна стойност от -4,3 млрд. евро за тези 18 години.

Средногодишният световен износ на български стоки за времето до членството в ЕС (2001 – 2006 г.) е близо 8 млрд. евро и след членството е 20.2 млрд. евро. При вноса от света числата са 11.2 млрд. евро до членството и 24.8 млрд. евро след членство. Средногодишният баланс на стокообмена със света е -3.8 млрд. евро до членството и -4.6 млрд. евро след членството в ЕС-28.

В сектора на услугите достъпните данни са за времето 2006 – 2017 г. Износът на услуги от България расте постоянно, започвайки от 4,1 млрд. евро, достигайки 7,7 млрд. евро (близо 15% от БВП) за 2017 г. Вносът на услуги в България също расте постоянно, като за 2006 е близо 3,3 млрд. евро, а за 2017 е 4,6 млрд. евро (близо 9% от БВП). Разликата между износа и вноса или балансът на търговията с услуги е устойчиво положителен, започвайки от 0,9 млрд. евро за 2006 и достигайки 3,1 млрд. евро за 2017 г.

Географската структура на българския стокообмен се характеризира с преобладаващ дял на 20-22 държави.

При износа първите 5 държави по намаляващ дял в българския износ са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция с общо тегло от 45%; първите десет държави имат 58% и първите 22 държави са с общ дял от 80%.

При вноса в България първите 5 държави по намаляващ дял в българския износ са Германия, Руската федерация, Италия, Румъния и Турция с общо тегло от 46%; първите десет държави имат 64% и първите 20 държави са с общ дял от 84%.

Средногодишният отрицателен баланс с РФ за 2007-2018 е -3,1 млрд. евро, а за останалите водещи търговски партньори също е отрицателен но по-малко от половин милиарда евро. Има интересни промени през годините, като положителен баланс на стокообмена с Германия за 2018 г. - положителен баланс е 205 хиляди евро.

Данните за стокообмена на България със Сърбия са за периода след 2006 г. До 2018 г. износът се променя в диапазона от близо 411 млн. евро за 2014 г. до близо 711 млн. евро за 2008 г. и близо 526 млн. евро за 2018 г. Средногодишният сръбския дял в българския износ е 2.81% с тенденция за намаляване и за 2018 г. този дял е 1.87%. Средногодишният дял на българския износ в сръбския внос е 3,41%, с тенденция за намаление и за 2018 е 2.41%.

Вносът се променя в диапазона от близо 151 млн. евро за 2009 г. до близо 623 млн. евро за 2018 г. Средногодишният сръбския дял в българския внос е 1.2% с тенденция за увеличаване и за 2018 г. този дял е 1.94%. Средногодишният дял на българския внос от сръбския износ е 2.99%, с тенденция за увеличение и за 2018 г. е 3.84%.

Балансът на двустранната търговия от положителен за България от близо 520 млн. евро за 2009 г. става отрицателен и достига -97 млн. евро за 2018 г.

Износът на България за Турция расте сравнително постоянно от 460 млн. евро за 2001 г. до 2,117 млн. евро за 2018 г. Средногодишният дял на Турция обаче намалява до 7.54% за 2018 г. след върха от 11.6% през 2006 г. Средногодишният дял на българския износ в турския внос е 1% и за 2018 г. е 1.12%.

Българският внос на стоки от Турция расте значително от 305 млн. евро за 2001 г. до 1,969 млн. евро за 2018 г. Средногодишният турски дял в българския внос е 5.65% с тенденция леко увеличение и за 2018 г. този дял е 6.14%. Средногодишният дял на българския внос от турския износ е 1.32%, с тенденция за стабилност и за 2018 е 1.38%.

Балансът на стокообмена за България достига 766 млн. евро за 2012 г. след което е преминал през отрицателен такъв от -72 млн. евро за 2009 г. и достига 148 млн. евро за 2018 г.

Износът на България за Северна Македония расте сравнително постоянно от 126 млн. евро за 2001 г. до 448 млн. евро за 2011 г. и 370 млн. евро за 2018 г. Средногодишният дял на Северна Македония обаче намалява до 1.32% за 2018 г. след върха от 2.25% през 2008 г. Средногодишният дял на българския износ в македонския внос е 7% и за 2017 г. е 7%.

Българският внос на стоки от Северна Македония расте значително от близо 22 млн. евро за 2001 г. до близо 314 млн. евро за 2018 г. Средногодишният македонски дял в българския внос е 0.73% и за 2018 г. този дял е 0.98%. Средногодишният дял на българския внос от македонския износ е 5.54%, и за 2018 е 6.29%.

Балансът на стокообмена за България достига 193 млн. евро за 2011 г., след което е преминал през отрицателен такъв от -45 млн. евро за 2007 г. и достига 56 млн. евро за 2018 г.

Износът на България за Руската федерация се променя от 133 млн. евро за 2001 г., с най-голяма стойност от 716 млн. евро за 2017 г. и 381 млн. евро за 2018 г. Средногодишният дял на РФ е 1.86%, обаче намалява до 1.36% за 2018 г. след върха от 2.8% през 2010 г. Средногодишният дял на българския износ в руския внос 0.2% и за 2018 е 0.18%.

Българския внос на стоки от Руската федерация расте значително от близо 1.6 млрд. евро за 2001 г. до 3.1 млрд. евро за 2018 г. след най-голямата стойност от 5.3 млрд. евро за 2012 г. Средногодишният руски дял в българския внос е 15.11% и за 2018 г. този дял е 9.7%. Средногодишният дял на българския внос от руския износ е 1.14%, а за 2018 г. е 0.82%.

Балансът на стокообмена за България е постоянно и много отрицателен от -1.5 млрд. евро за 2001 г. през -4.7 млрд. евро за 2012 г. и -2.7 млрд. евро за 2018 г.

Зад числата на българския износ за РФ се крие един парадокс. Той е сравним, има години, когато е равен или дори по-малък от българския износ за Северна Македония. Преди членството в ЕС той е по-малък от този за Северна Македония, след членството през 2007 г. достига почти 1,5 по-големи стойности и за 2018 г. българският износ за РФ почти е равен на този за Северна Македония. Всичко това при значителните различия в мащабите на двете държави. Очевидно търговията с РФ има огромна специфика.

Износът на България за ЕС-28 се променя от близо 3,5 млрд. евро за 2001 г., расте и достига 19 млрд. евро за 2018 г. Делът на ЕС-28 от близо 61% за 2001 г. расте постоянно и достига до близо 68% за 2018 г.

Българският внос на стоки от ЕС-28 расте от 4.6 млрд. евро за 2001 г. до 20 млрд. евро за 2018 г. ЕС-28 делът в българския внос от 57% и за 2001 г. расте сравнително малко и за 2018 г. стана малко над 63%.

Балансът на стокообмена на България с ЕС-28 е постоянно отрицателен от близо -1.5 млрд. евро за 2001 г. през -3.5 млрд. евро за 2008 г. и -1.2 млрд. евро за 2018 г.

Водещите 5 отрасъла на икономиката на България е също много показателна с износ повече от 1 млрд. евро за 2018 г. Това са Електротехниката, Мед и медни продукти, Горива и ел. енергия, Машиностроене, Зърно и зърнени продукти. Характерното за тези сектори е увеличението на износа след членството в ЕС-28 между 3 и 6 пъти. След членството в ЕС обаче и средногодишното отрицателно салдо на стокообмена се повишава от -3.8 млрд. евро на -4.6 млрд. евро.

Разбира се, тук трябва да се добави и секторът, произвеждащ продукти, свързани с отбраната, който през последните няколко години попада в тази категория.

Това е въведение в темата външнотърговски анализи на конкретни продукти и партньори. Целта е изрично да се покаже на основание на световна и дългосрочна сравнимост на числата, дали и какво развитие има, както и дали конкретната динамика е резултат от български действия или бездействия или просто „плуване по течението“.

 

София, май 2019 г.

Борислав Георгиев