25.11.2020

Тревожното и все по-динамично увеличение на броя заболели от COVID-19 през последните няколко седмици поставя с все по-голяма острота темата за това какви мерки могат да се предприемат, за да се ограничи разпространението на заразата на работното място. 

  1. Може ли да се организира тестване на служителите за COVID-19?
  1. Може ли това да бъде въведено като задължително изискване от работодателя?
  1. Може ли да се съобщава на колектива, ако се установи случай на болен служител?
  1. Може ли работодателите да издирват контактни лица сред трудовия колектив?
  1. Подобни мерки влизат ли в противоречие с правилата за защита на личните данни или с други изисквания?

Това са само част от въпросите, които си задават работодателите. 

Особено актуални са те в сферите, при които естеството на работния процес не позволява работа от разстояние или преминаването към изцяло дистанционен режим не е достатъчно ефективно. Примерите са много – различните видове производства, транспорт, търговията на дребно при по-малките търговци и при търговци, които разполагат само с физически търговски обекти, продажбата на лекарства, медицински изделия, хотелиерството, ресторантьорство и много други. 

Какво (не) казва законът? 

Отговорът на горните въпросите не е еднозначен, като липсва подробна нормативна уредба по въпроса. 

В Кодекса на труда и Закона за здравословните и безопасни условия на труд са предвидени някои общи задължения на работодателите във връзка с превенцията на разпространението на заразни болести (каквато безспорно е COVID-19) на работното място като задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, предотвратяване на общите заболявания и осигуряване на условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на служителите. 

Във връзка с пандемията от COVID-19 тези задължения се доразвиват динамично чрез заповеди, издавани от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. 

В заповедите е предвидено задължение за работодателите за недопускане до работните помещения на лица с прояви на остри респираторни заболявания (повишена температура, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса и други). 

В законодателството и заповедите обаче не са предвидени: 

  • нито задължения,
  • нито изрична възможност за работодателите

да извършват или организират задължителни изследвания на служителите за заболяване (вкл. COVID-19). 

Мълчанието на закона поставя правни и етични въпроси 

Липсата на ясна уредба обаче поражда проблеми. 

Това е така, защото това доколко е допустимо работодателите да изискват задължителното провеждане на определен вид манипулация или изследване по отношение на служителите си има своята правна и етична страна.  

Обичайно видовете прегледи, които работодател може да изисква от служителите си, са изрично уредени в законодателството – напр. началните и периодичните медицински прегледи

За тях законодателят е преценил, че провеждането им е в интерес както на служителите (да се следи периодично за здравното им състояние), така и на работодателя (да се осигури превенция срещу болести, злополуки и т.н.), и затова ги е уредил изрично. Нещо повече, техният обхват се определя от компетентни медицински специалисти от службите по трудова медицина съобразно спецификата на заеманите длъжности и условията на труд. 

Възможността работодателят едностранно да въведе каквото и да е задължително изследване за служителите си, непредвидено в закона, обаче излиза извън обичайните работодателски компетенции. 

Това може потенциално да доведе до нарушаване на телесната неприкосновеност и правото на личен живот на служителите. 

Поради това не е случайно, че този проблем е довел до намесата на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). 

Макар правните и етични въпроси, набелязани по-горе, далеч да надхвърлят защитата на личните данни, именно правилата за обработване на лични данни са може би най-тясно свързани с гарантирането на неприкосновеността на личния живот като основно човешко право. 

Затова и при липсата на друг компетентен орган, логично е КЗЛД да се произнесе по въпроса. 

Какво казва КЗЛД на тема тестове за COVID-19?

Вижте пълния текст ТУК.

Допустимо ли е тестването на служители за COVID-19 от работодателя?