АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В РЕГИОН ВРАЦА
Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Индустриална стопанска камара - Враца, разработи анализ на пазара на труда в регион Враца.
Демографската картина на област Враца очертава трайно свиване и застаряване на населението. Към края на 2024 г. населението е 146 хил. души, като младите под 30 години и хората във възрастите 30–49 години са по-слабо представени спрямо средното за страната. През периода 2019–2024 г. населението на областта намалява с около 8.4%, при трайно отрицателен естествен прираст и преобладаващо отрицателен механичен прираст. Неблагоприятна е и възрастовата структура на миграцията: сред изселващите се по-силно са представени младите хора, докато сред заселващите се преобладават по-възрастните групи. Наред с това делът на висшистите остава под средния за страната, въпреки известно възстановяване през последната наблюдавана година, а делът на хората със средно образование е по-висок и по-стабилен. Това очертава трудов ресурс, при който задържането и привличането на по-високо квалифициран човешки капитал остава по-трудно.
През периода 2019–2023 г. област Враца се характеризира с осезаем икономически ръст и с ясно изразена роля на индустрията. БВП почти се удвоява – от 2.1 млрд. лв. през 2019 г. до над 4 млрд. лв. през 2023 г., а БВП на човек достига 27.1 хил. лв. и 94.4% от средното за страната. Индустрията формира 59.5% от брутната добавена стойност в областта през 2023 г. при 25.8% средно за страната, което очертава ясно изразен индустриален профил на областта, в известна степен свързан с дейността на АЕЦ „Козлодуй“. В същото време динамиката на продукцията, оборота, добавената стойност и инвестициите показва висока чувствителност към външни пазарни фактори.
Това се проявява ясно при произведената продукция и оборота на нефинансовите предприятия, които нарастват силно през 2021 и 2022 г., повлияни от извънредните условия на енергийния пазар, включително скока на цените на електроенергията и енергийната нестабилност в Европа след началото на войната в Украйна, след което през 2023 г. се отчита съществен спад – произведената продукция намалява с 42.5%, а оборотът с 36.3% спрямо 2022 г. Добавената стойност по факторни разходи достига 2.21 млрд. лв. през 2021 г., но през 2023 г. се понижава до 2.03 млрд. лв. Инвестиционната активност показва колебливост при чуждестранните преки инвестиции и значителен ръст на разходите за дълготрайни материални активи – РДМА достигат 524.9 млн. лв. през 2023 г., над два пъти повече спрямо 2019 г., докато ЧПИ, след пик от 193 млн. евро през 2021 г., се понижават и през 2023 г. възлизат на 134.2 млн. евро. Като цяло, спрямо общото за страната, областта съчетава ограничен дял по брой предприятия и заети с по-осезаемо присъствие при част от основните икономически показатели, но и с чувствителност към външни сътресения.
Показателите за работната сила в област Враца очертават относително устойчива, но слабо нарастваща заетост, наред с устойчив ръст на доходите и производителността. Броят на наетите лица в областта и в нефинансовите предприятия остава близък до нивата от началото на периода, което показва запазване на трудовата база, но без ясно изразено разширяване на заетостта. В същото време средната месечна работна заплата в областта нараства с 57% за периода 2019–2023 г. – от 1156 лв. до 1815 лв., а производителността на труда почти се удвоява – от 48.4 хил. лв. до 91.9 хил. лв. на нает.
В сравнение с общото за страната, област Враца запазва нисък дял в общата заетост, а коефициентите на икономическа активност и заетост остават под националните средни. В същото време производителността на труда е трайно по-висока от средната за страната и през 2023 г. я надвишава с над 30%, докато средната работна заплата, въпреки устойчивия си ръст, остава под националното ниво. Това показва, че по-добрите резултати по част от показателите не водят до цялостно догонване на средните стойности за страната.
Наред с това тези показатели се формират при ясно изразени вътрешни диспропорции в рамките на областта. Заетостта е концентрирана основно в общините Враца и Козлодуй, а различията в доходите между общините са значителни – през 2023 г. средната месечна работна заплата в община Козлодуй достига 3754 лв., докато всички останали общини остават под средното за страната. Безработицата достига 12.4% през 2023 г., а по-добрите агрегирани показатели на областно ниво съществуват заедно с изразени вътрешни различия.
Индустриална стопанска камара – Враца е регионална работодателска организация и представител на БСК в областта, която участва в представителството на бизнеса, в консултативни структури и в дейности, свързани с обучение и квалификация. Наличието на лицензиран център за професионално обучение и участието ѝ в регионални формати, свързани със заетостта и развитието, създават предпоставки за по-добра връзка между икономика, образование и пазар на труда. В тази си роля Камарата подпомага представянето на работодателския интерес в процеса на регионално планиране и в обсъждането на ключови социално-икономически въпроси.
Общата картина за област Враца очертава регион със значим икономически потенциал, но и с ясно изразени ограничения, свързани с демографската динамика и структурата на работната сила. Икономическият профил на областта се определя в значителна степен от индустрията, при съществено значение и на енергийния сектор. В същото време застаряването на работната сила, ограниченото подмладяване на трудовия ресурс и вътрешните териториални различия показват, че бъдещото развитие на областта ще зависи в нарастваща степен от способността да се осигурява по-стабилна и по-предвидима кадрова база. На този фон професионалното образование също показва както устойчиво реализирани направления, така и затруднения при част от професиите, което подчертава необходимостта от по-добро съгласуване между икономическия профил на областта, възрастовите рискове в ключовите сектори и насочването на професионалното образование. В този процес Индустриалната стопанска камара – Враца има важна роля като посредник при формулирането на по-устойчиви решения – както при обсъждането на план-приема, така и при планирането на обучение, преквалификация и адаптация към променящите се потребности на пазара на труда.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
