Проф. Статев, ако сега бяхте студент с житейския опит, който имате, по-различно ли бихте гледали на обучението си отколкото, когато следвахте и, ако е така, защо?
Следвах преди повече от 40 години! Условията сега са коренно различни. По мое време се обръщаше основно внимание на отличните студенти, а сега, поради масовизирането на образованието, вниманието е насочено към средното равнище и най-добрите губят интерес. Необходимо е да се търсят силни работещи форми за най-добрите студенти.
Изборът на професия е един от най-важните, които правим в живота си. Срещат ли младите хора, според Вас, затруднения с този избор и какво може да се направи, за да се ориентират по-добре?
Младите хора вече са добре информирани и силно мотивирани. Проблемът е, че нямат достатъчно задълбочени познания за спецификата на отделните специалности. Затова в УНСС приемаме по професионални направления и поднаправления и едва след втори курс студентите избират специалност според желанието си и успеха от първите две години – това прави избора много по-мотивиран.
По-различни ли са студентите днес и, ако е така, какво трябва да се промени в начина на обучение, за да е адекватен на потребностите им?
Този въпрос има различни измерения. Първото е свързано с масовизацията на висшето образование. Давам пример с моята специалност - бяхме около 50 души, от които 10 се реализираха в елита. Сега от около 200 студенти пак десетина се реализират на високо ниво. Явно способността на нацията да възпроизвежда генофонда си е константа и не зависи от това колко човека имат дипломи за висше образование. Вторият проблем е свързан със спецификата на възприемане на съвременните младежи. Доказано е, че те задържат вниманието си върху един проблем средно 12 минути. Това означава, че са необходими нова методология и методика за преподаване, което е сериозно предизвикателство пред университетското образование.
Много от добре обучените млади хора завършват и отиват да живеят и работят в чужбина. Има ли начини да ги задържим в България и какви са те?
Вече няма „желязна завеса“, има свободно движение на хора. Често проблемът с емиграцията се драматизира, но аз считам, че е в нормални граници за състоянието на българската икономика и държава. Това, което може да се направи, е да се гарантира повече сигурност на младите хора за тяхната реализация в България. Например, държавата и бизнесът да поемат издръжката на част от студентите срещу задължението след дипломирането си да останат на работа в съответната компания. Ако не изпълнят договора, да върнат парите за същия срок, за който са ги ползвали, за да се инвестират в обучението на други. Убеден съм, че такава сигурност би задържала доста младежи у нас.
Кои са най-важните неща, които Вашите възпитаници трябва да знаят, преди да излязат на пазара на труда?
Най-важното е да са знаещи и можещи, добри професионалисти. Знаещи последните достижения на науката и можещи да ги прилагат в конкретните условия на българската бизнес среда. От особено значение са и езиковата, и компютърната грамотност. Да са точни, напористи, находчиви, преследващи докрай целите и задачите си.