Дата: 21.09.2019

Прочетено: 1279

Шефкет Чападжиев (с псевдоним "Чап") е американски бизнесмен, мултимилионер и филантроп. Известен е като най-богатият български емигрант в чужбина. Собственик е на една от най-големите полиграфически компании в САЩ. От 2019 г. е почетен член на БСК.

Шефкет Чападжиев е роден в Мадан, на 24 април 1939 г. През 1963 г. бяга през Гърция с кораб за САЩ. Започва работа в Ню Йорк като разносвач на олио по улиците, а по-късно се мести във фабрика за шмиргели. Година по-късно заминава за Вашингтон, където започва работа в ресторанта на Международния валутен фонд, а след това се мести в малка печатарска компания. 5 години по-късно купува на старо 3 машини за сгъване на хартия и открива първата си фабрика. Понастоящем това е една от най-големите полиграфически фабрики в САЩ. B aмepиĸaнcĸата преса гo нapичaт „Kpaля нa пeчaтapитe“.

Днеc Чападжиев притежава имоти в Чикаго, Ню Йорк, Флорида, Еквадор, включително хотели и много апартаменти в най-скъпите райони на САЩ. Има акции в компании в областта на енергетиката, телекомуникациите, фармацевтичната индустрия и въздушния транспорт.

Представяме Ви импровизирано интервю, което Шефкет Чападжиев даде, отговаряйки на въпроси на Радосвет Радев – председател на БСК.

______________ 

Кои са твоите лични качества, които ти помогнаха да успееш в толкова конкурентна среда като САЩ?

Това, което правя, го обичам. Не гледам на работата като на „работа“, а като на удоволствие. Не съм мечтал да бъда богат, аз не обичах богатството. Възпитан съм в България, където мотото не е „експлоатирай другия, за да успееш“. След време се замислих, че системите са различни. В Америка често предприемачите мислят не само за това как да подобрят продукта си и да намалят неговата цена, но и как да възнаградят служителите си подобаващо. С тази привидно проста формула най-облагодетелствано е обществото.

Баща ми беше търговец. Имаше магазини в Мадан. Другите деца отиваха да играят в празнични дни, а мен ме пращаше да следя продавачите да не го крадат. Ядосвах се на баща ми, защото не ме оставяше да не работя. Включително в земеделието. То овце, крави, земи… Нямах никакво време за игра. Обаче, като отидох в Америка, усетих, че това, което правя, ми е много лесно.

Аз имах капиталистическа жилка и комунистическа дисциплина. Както е Китай в момента. Какво направиха те? Пуснаха свободната икономика, обаче продължават да държат юздите здраво. И виж какво става с икономиката на Китай – цъфти. Ние само ги критикуваме за човешките права, а пък им дължим толкова милиони (б. р.: говори за държавния дълг на САЩ).

Кое беше най-лесното за правене на бизнес в Америка, когато ти отиде там?

Аз не мисля, че разликата е голяма между днес и тогава. Възможности за успех винаги има, но трябва да ги търсиш. Най-важното условие е да познаваш това, което правиш. Не, както беше навремето в България - партийният секретар посочва някого, който да стане директор на предприятието Х. Пък той дори не е влизал в предприятие. Затова стигнахме на до това положение. Така не можеш да функционираш, ти си обречен на гибел.

Как работиш? Колко време работи предприемачът, ако работник е зает по осем часа?

Аз прекарвам дълги часове във фабриката, но в самото предприятие имам много добра организация. Имам директор, началник на смени, един много добър и сплотен екип, и аз си пътувам по света и си живея живота. За президента Рейгън се говори, че бил много добър държавен глава, защото имал отличен екип. Но кой го е избрал този екип? Това е много важно. При мен е подобно – имам много добър екип, но го наблюдавам изкъсо, защото ако има хора, които „развалят дисциплината“, трябва бързо да вземеш мерки и да се отнасяш с всички еднакво строго.

А имаше ли синдикати?

Синдикатите се появиха три месеца, преди да продам компанията, и затова я продадох!

Как се управляват хора? Стотици души, сред които и някои калпазани?

При мен такива няма, нали е комунистическа диктатура! Аз плащам много добре, а като плащаш добре, те слушат. Проста формула в бизнеса: качество, цена и обслужване. Едно от трите, ако липсва, обричаме екипа.

Има една формула в бизнеса, която може да изглежда малко смешна, но има нещо вярно. Аз не съм я измислил, а я чух по телевизията още през 60-те години. В едно предаване имаше двама гости, които са станали милионери, но не по наследство, а са били бедни и са забогатели - един евреин и собственикът на "Холидей ин" (хотелите). Питат ги как са станали милионери от нищо. Евреинът изброи три неща – да си глупав, мързелив и щедър. Относно глупостта – ако си много умен, предвиждаш всички възможности за провал, та много бързо ще се откажеш от идеята да ставаш милионер. За мързела – обикновено гледаш да спестяваш от работата, като направиш така, че някой друг да я върши за теб. Що се отнася за щедростта – като си стиснат и не даваш достатъчно, хората няма да имат желание да работят за теб и ще те напуснат. Даваш ли им достатъчно и правиш ли ги щастливи, те ще те направят богат.

А ти искаше ли дъщерите ти да наследят твоя бизнес?

Имам две дъщери, които не са заинтересовани от моя бизнес - двете се занимават с арт. Едната е професор в Бостън, а другата точно какво прави... не знам. Пишат книги. Исках да ми наследят бизнеса, разбира се, но те не се интересуват. Те се вълнуват от театър. Малката има 80 награди в областта на театралното изкуство. По-интересното е, че се различаваме и от политическа гледна точка - аз съм твърд републиканец, а те са либералки. Че ге Вара... Малката иска всички хора да са равни. Комунизъм. Много е лесно, ако имаш баща консерватор, да бъдеш либерал.

Тя историята на комунизма тръгва оттам. Маркс и Енгелс какви са? Бащата на Енгелс е богаташ, а синът му тръгнал да прави пролетарска революция. Това е много интересно... Защо в Америка се появиха напоследък тези идеи за равенство? Това от Обама ли дойде или от другаде?

Ако гледате нашите кандидати за президент от Демократическата партия, всичките до един са чисти комунисти. Всички обещават здравеопазване без пари, образование без пари, всичко без пари. Откъде ще се вземат тези пари? От богатите. Те дават, но докога ще имат и богати? Трябва да се работи. Всичко е борба за избори. Борба да станат президенти. Обещават всичко на избирателите, за да получат гласове. А знаете, че бедните винаги са повече от богатите.

И умните са по-малко от глупавите... Искам да ми кажеш Тръмп какво направи за бизнеса, защото ти си негов фен.

Не бях 100% негов фен. Аз съм републиканец, но не гласувах за него. Ще ти кажа защо. Не мисля, че той е честен. Мисля, че той доста послъгва. Но той направи много за бизнеса. Като краен резултат за Америка в момента има позитив – най-ниската безработица, анулира договорите с Мексико. С Китай имаме още проблеми, но ще ги решим. На следващите избори, ако демократите не излъчат по-сериозен кандидат, Тръмп отново ще спечели, при това много лесно. Дефицитът на Америка е най-голям от всички държави и аз очаквах, като вземе властта Тръмп, да намали дълга, но това не се случи. Помня преди години все възхвалявах Америка, исках България да стане като Америка, обаче в последно време виждам, че Америка става като България.

______________ 

Избрани цитати от разговора:

Аз имах капиталистическа жилка и комунистическа дисциплина.

Много е лесно, ако имаш баща консерватор да бъдеш либерал.

Ако съм дал и един долар - всичко е било за България.