Дата: 11.01.2021

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Прочетено: 71

Общините в България преминаха през тежка година. Коронавирусът засегна дълбоко ключови публични сфери – като здравеопазване, образование и социални дейности, а приходите в местните бюджети бяха ударени от карантинните мерки. Пролетният локдаун доведе до очакван спад в данъчни и неданъчни приходи, но и до финансови проблеми за много общински дружества. В тази извънредна обстановка общините трябваше да положат основите на своите планове за следващия програмен период и да изчистят проектите, които ще определят местното развитие през следващите седем години.

Зависими от трансферите и подаръците през декември

Дълбоката зависимост на местните финанси от държавните трансфери и европейските средства задава един парадокс, който ще бъде особено видим през 2021 г. От една страна, собствените средства на общините ще останат притиснати надолу и, съответно - местните власти ще имат малко пространство за интервенции. В същото време, по линия на държавни трансфери и европейски програми ще има множество възможности за мащабни инвестиции, които обаче са по конкретни проекти.

Парадоксът е в това, че в рамките на една община може да се изпълнява най-големият проект от десетилетия – например, мащабни инвестиции в транспорта или ВиК сектора, а в същото време общината да няма ресурс да подмени публичното осветление в централната градска част или да задържи кадрите си в социалната сфера. Просто за едното има проект и финансиране, докато другото виси на липсващите собствени средства. Познат казус, който е в сила не само за малките общини, но дори и за областни центрове.

В края на 2020 г. се получи поредното потвърждение на това, след като правителството отпусна огромен ресурс на общините за различни проекти. Само на едно заседание бяха одобрени над 250 млн. лв. за „значими общински проекти”, тоест за улична мрежа, градска среда, водопроводни мрежи, спортни и детски площадки, паркове и градинки. Това е повече от цялата целева субсидия за капиталови разходи на общините, която е предвидена в Закона за държавния бюджет. На практика, за поредна година, декемврийските правителствени заседания са сред най-важните събития за общините от финансова гледна точка.

Икономиката на знанието среща местната власт

От стратегическа гледна точка общините в страната са изправени пред огромна възможност. В първите месеци на новата година трябва вече да завършат своите планове за следващите седем години, а някъде по това време следва да е в сила и националният План за възстановяване и устойчивост, който залага безпрецедентните 12 млрд. лв. за период от 3-4 г. Почти целият ресурс има директно отношение към развитието на регионите.

Огромното предизвикателство пред общините в страната е как да преформатират стратегиите си, така че да отговорят на съвременните реалности и трансформацията на родната икономика. Хвърлянето на огромен ресурс в базови инвестиции – градска среда, образователна инфраструктура, водни цикли, управление на отпадъците и т.н., може би имаше логика в първите 10 години от членството в ЕС, но този модел вече върви към изчерпване. Подобни инвестиции най-вероятно винаги ще са на дневен ред – както се вижда и от коледните подаръци на правителството, но икономиката на знанието има нужда от различен подход.

Образованието е добър пример в тази посока. Допреди 10 г. на преден план бяха по-скоро технически въпроси – беше модерно да се инвестира в сградата, енергийната ефективност и спортната площадка на местната гимназия. Днес фокусът вече трябва да е върху човешкия капитал и знанието. Как, например, да се ориентират повече деца към точните науки, а местната математическа гимназия да привлече голяма технологична компания в създаването на общ образователен кампус? Такъв тип въпроси трябва да са на дневен ред, тъй като имат директно отношение към икономическите предизвикателства пред страната и отключването на местния потенциал.

Промяната на регионална карта

Картата на регионалното развитие най-вероятно ще навлезе в нова фаза през 2021 г. Трансформацията на индустрията и динамиката на дигиталния сектор ще продължат да бъдат определящи за икономическия подем след коронавируса. Перспективите пред водещите икономически центрове – София, Пловдив и Варна, остават повече от добри. Въпреки доминацията на София, сходното при трите е, че имат солиден дигитален сектор в рамките на града и развита индустрия в широката периферия. На фона на спада на населението в страната, трите общини устойчиво привличат млади хора и увеличават своето население. Докато в София подемът често се приема за даденост, Пловдив и Варна по всичко личи са готови за скок.

По-дълбока промяна обаче е възможна във вторичните центрове или тези, които вече присъстват на индустриалната и/или дигиталната карта, но все още не са обърнали устойчиво демографските тенденции. Специфичното конкретно при сектора на информационните технологии и услуги е, че създава непропорционално добри работни места за младите хора и е предпоставка както за икономическо, така и за социално оживление в градове, които имат потенциал, но традиционно губят население.

В това отношение ще е особено интересно развитието по оста „Русе - Велико Търново – Габрово“. Три центъра, които безспорно имат потенциал и са сред водещите в страната по дял на висшистите в работната сила, но са изправени пред сериозни демографски предизвикателства. Ако икономиката на знанието може да обърне нагласите на младите хора и посоката на развитие във вторничните центрове в страната, то това би трябвало да си проличи в Северен централен регион.

На юг подемът на Пловдив почти сигурно ще бъде подкрепен от развитието на Бургас и Стара Загора, които също тепърва имат да обръщат демографските тенденции в своя полза. Връзката между Пловдив и Бургас е логична от гледна точка на потенциала за разрастване на Тракия икономическа зона и развитието на логистичния сектор. Районът на Стара Загора, от друга страна, ще получи солидна подкрепа за своя „справедлив преход” и би следвало да има активна роля в трансформацията на родната икономика.

Не е случайно, че поставяме демографията в основата на регионалната карта и като своеобразно мерило на икономическия подем. Притокът на млади и активни хора към даден регион е ясен признак за оживление. Тук примерът на Пловдив е красноречив. Градът под тепетата беше замразил своето население за две десетилетия, но успя да рестартира демографския си подем през последните десет години. Това безспорно се дължи както на развитието на индустрията, така и на ръста в сектора на информационните технологии и услуги. Сега много от вторичните центрове са в подобна позиция и могат да обърнат своята траектория на развитие.

*Повече данни за социално-икономическото развитие на общините в България виж на „265 истории за икономика” – www.265obshtini.bg. Инициативата на ИПИ е подкрепена от БСК.