Ивайло Гълъбов, председател на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България

Ивайло Гълъбов е завършил „Химикотехнологичен и металургичен университет“ - гр. София. Председател е на УС на “Съюз на птицевъдите в България“ и член на Надзорния съвет на „Булагро 97“ АД.

В развитие, в застой или в спад се намира птицевъдният сектор в България?

Най-добрият индикатор за развитието на сектор „птицевъдство“ е статистиката. Според Агростатистиката на МЗм, производството на първични продукти от домашни птици е сравнително стабилно през последните 3 години. Ако направим преглед на други индикатори, като модернизация, конкурентоспособност и финансова стабилност, вероятно ще получим по-пълна картина за състоянието на птицевъдството. Факт е, че то се модернизира през последните 15 години постоянно. Нивото в момента е средноевропейско. Това обаче много бързо може да се промени, ако България не защити своя национален интерес и се съгласи на законодателни промени по отношение на отглеждането на домашни птици в клетки. Промени в законодателството ще засегнат 70% от фермите за кокошки и патици в страната. През 2011 г. имахме същия проблем и успяхме да го решим, дори извадихме дивиденти – сега това е невъзможно. Съюзът на птицевъдите в България (СПБ) има ясна позиция по въпроса и тя е, че потребителят избира какви яйца да купува. Търговски причини не трябва да определят технологията на отглеждане на кокошките, още повече че търговските вериги нямат право да правят това според Закона за конкуренцията. Хуманното отношение към животните се основава на принципа на петте свободи и настоящите клетъчни инсталации за отглеждане на птици са съобразени с тях. Нашите производители в момента са конкурентоспособни, както по отношение на цена, така и на качество на продуктите. За съжаление, финансовата стабилност е влошена, защото производството на първични продукти от домашни птици през 2021 г. е нерентабилно.

Кои са най-големите предизвикателства пред бранша?

Разпространението на птичия грип през последните 5 години постави птицевъдството в риск. Търговските ограничения за използване на ваксини за превенция и прогресът при създаването и регистрацията на нови по-ефикасни ваксини са основните проблеми, пред който сме изправени. Обезщетяването на засегнатите ферми според европейското законодателство трябва да покрива „пазарната“ цена на убитите птици и да се изплаща в срок от 30 дни след ликвидиране на огнището. Това обаче в България не се прави. Имаме уверенията на проф. Христо Даскалов, че БАБХ ще промени своето поведение и ще приложи европейското законодателство. В противен случай, ще се наложи да обжалваме всяко обезщетение в съда. Ние смятаме, че в диалог и консенсус с БАБХ, трябва заедно да търсим решение на въпросите от такъв фундаментален характер.

Цените на електроенергията и, още повече - „свободният енергиен пазар“, са катастрофа. Промишлените потребители да купуват електроенергия по цени ден напред е най-голямата глупост в съвременната икономика. Разделянето на промишлени и битови потребители е другата глупост. Промишлените потребители не са фокусници, за да плащат сметките на битовите потребители. Тези сметки се калкулират в цените на стоките и трудовите възнаграждения. В икономиката безплатен обяд няма. За съжаление, голяма част от нас не приемат, че комунизмът отдавна позорно си отиде.

Пазарът на зърно в ЕС е непредсказуем, а то формира 50% от цената на първичните продукти от домашни птици. Най-големите участници в него - Русия и Украйна, са във война. Жестока братоубийствена война, която ще остави отпечатък не само върху икономиката на Европа, а върху моралните и етични ценности на поколения. България е сред малкото страни-членки, която има развито зърнопроизводство, за да гарантира вътрешното потребление и да участва активно на външния пазар. За кратко ще бъде по-изгодно да се продава зърно в непреработен вид на външните пазари и са възможни дисбаланси. Животновъдите в България не можем да плащаме по-висока цена за зърно от тези в Испания, например, защото техният „Хамон“ се продава в целия свят и е мерило за качество, а ние нямаме дори аналог. Това не значи, че нямаме качествени и характерни хранителни продукти. Напротив – имаме, но те нямат тази популярност. Половината свят говори испански, а не български. Затова трябва да се намери верният механизъм, с който да се гарантира хлебният и фуражен баланс на България. Този механизъм трябва да е пазарен. Зърното, независимо в чие владение е, в определен момент то е частна неприкосновена собственост и търговията с него не може да стане по задължение. Търговски ограничения и забрани за експорт не са вярното решение, освен при крайна необходимост. Механизъм има и браншовите организации могат да помогнат на правителството да намери вярното решение. Ако имахме развита стокова борса и публични складове за съхранение на зърно, сега можеше да ни е много по-лесно.

Как членовете на СПБ се борят с описаните от Вас проблеми?

До момента в България не се води ефикасната борба с разпространението на птичия грип, която е необходима за справяне с проблема. Взаимните обвинения между БАБХ и фермите за това кой не си изпълнява задълженията не дава положителен резултат. В момента засегнатите ферми уведомяват БАБХ за влошено здраве на птиците, следва диагностициране и обявяване на огнище. След това се умъртвяват птиците и се дезинфекцира засегнатият животновъден обект. Анализ на риска се прави хипотетично, а превенцията и контролът в зоните е под всякаква критика. Вината е както на БАБХ, така и на фермерите. Особено на онези, които търсят всевъзможни начини да заобиколят заложените в Наредба 144 и ЗВД чл.137 изисквания към животновъдните обекти и предвидените отстояния, които да гарантират по-добра биосигурност. СПБ ще предложи в срок от един месец на БАБХ и МЗм Програма за наблюдение, превенция и контрол на заболяването иннлуенца по птиците. Надяваме се, че тази програма ще се възприеме, защото сме убедени, че тя ще подобри сложната епизоотична обстановка. Ефикасните ваксини, разбира се, остават най-мощното оръжие за решаването на този проблем.

Енергийната независимост се превърна в приоритет от средата на миналата година. Всички проекти по ПРСР, които птицевъдните компании са внесли в ДФЗ, включват изграждане на инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Ето един отличен пример за синергия между бизнеса и държавата.

Повечето птицевъдни компании изградиха собствени фуражни заводи. Сега започнахме изграждане на складове за съхранение на зърно. Наистина не успяхме да се интегрираме, за да оптимизираме инвестициите, но със сигурност ще се възползваме от предвидения интензитет от 70% по втори стълб в новия стратегически план за проекти на група производители, за да реализираме нови проекти. Това ни дава сигурност, че няма да се наложи да купуваме по цени ден напред.

Основните притеснения на потребителите са свързани с покачването на цените на месото и яйцата? Оправдани ли са тези опасения?

Потребителите с основания имат притеснения, че цените на яйцата и пилешкото месо ще се вдигнат. Те ще следват ръста на суровините и енергоносителите до момента, когато потреблението и производството са балансирани. Когато обаче цената премине психологическата граница, която потребителят не иска да прескача, настъпва големият проблем. Ние, производителите, най-вероятно ще намалим производството, за да поддържаме дефицит и по този начин допълнително ще подкрепим инфлационните процеси. Ние се притесняваме от този сценарии повече от потребителите. Птицевъдството е характерно с бръз оборот на капитала и евтина и качествена храна за ежедневна консумация. Ние очакваме печалби от големите обороти, характерни за масовите храни. Високите цени носят печалби във висшата мода, не в птицевъдството. Това, разбира се, не означава, че да продаваме под себестойност продукцията си е правилно, но понякога сме принудени от обстоятелствата.

Кои са пазарите, за които браншът изнася продукция?

Традиционните пазари са в съседните страни – Гърция, Румъния, Македония, Косово, Албания. Имаме присъствие на пазара в Австрия, Англия и Полша. Миналата седмица направихме първите доставки за Израел. Българските развъдните фирми имат още по-широк пазар. Те имат отлична репутация, а и географското разположение на страната ни дава определено предимство.

Как ще коментирате ситуацията с вноса?

Вносът на пилешко месо нараства през последните години и в момента е почти равен на българското производство. В условията на свободен пазар различните ставки на ДДС в различните страни затруднява фискалния контрол и некоректните търговци се възползват, като укриват търговски оборот и ДДС, с което ощетяват бюджета и създават нелоялна конкуренция. Затова всички браншови асоциации от ХВП предлагаме намаляване на ставката на ДДС от 20 на 9%. Освен глътка въздух за бизнеса, това ще доведе до намаляване на сивия сектор. Ставка от 20% ДДС е приемлива само при тотален фискален контрол, включващ наблюдение на складови и касови наличности. Другият проблем при вноса на пилешко месо е, че европейското законодателство допуска дефростиране на замразено месо и повторното му замразяване, което според нас е неприемливо и компрометира качеството на продуктите.

Коe е първото - яйцето или кокошката?

В това уравнение всички забравят ролята на петела, а тя е решаващата за възпроизводството. Незабравимият Тодор Колев отдавна даде отговор на този въпрос – яйце може да дойде от всякъде, кокошка обаче - не.

Дата: 09.05.2022

Прочетено: 24